Решение № 3343 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3343 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330100890 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на А. Д. А., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени и обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо” ЕАД и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ договор за кредит № ***, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищцата сумата от 1077,33 лева, получена без основА.е за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г., до окончателното погасяване, както и сумата от 3081,51 лева, получена без основА.е по договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ договор за кредит № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г., до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 5092,20 лева, която усвоила, както и по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Договорът за кредит бил нищожен на основА.е чл. 22 ЗПК поради неспазване изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Лихвеният процент по договора за кредит бил в размер на 19,86 %, а годишният процент на разходите бил посочен в размер на 21,77 %, но действително приложеният бил различен. Възнаграждението за 1 фирмата – поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, но в нарушение на императивните изисквА.я на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК това не било сторено. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагА.ят, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 5092,20 лева, с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението, при което потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Липсвала разписана методика на формиране на ГПР. Посочен бил фиксиран лихвен процент от 19,86 %, но освен възнаградителната лихва в съдържА.ето на договора не били включени други действия, индивидуализирА. по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което кредитодателят нямал право да формира размер на ГПР в посочения такъв.

Съгласно договора за кредит, потребителят следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел IV от ОУ, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесетдневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му – в случаите на предоставено обезпечение. Ищцата избрала опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя, поради което подписала с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължила да плати на фирмата – поръчител възнаграждение от 3081,51 лева, платимо като добавък към падежната вноска.

Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици, тъй като сключената между ищеца и ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД сделка била лишена от правно основА.е. По договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което било налице нарушение на принципа на справедливост. Клаузата, предвиждаща възнаграждение за осигуряване на поръчител, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48, тъй като с нея се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна на основА.е чл. 143 ЗЗП и като такава не пораждала последици за потребителя.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит, но оспорва да е получил сумата от 2126,39 евро, с която да са погасени задължения, различни от главница. Сключеният договор 2 за предоставяне на поръчителство бил във връзка с обезпечаване на вземането, като по него „Кредисимо“ ЕАД не било страна и възнаграждението за поръчител не било включено като разход при формиране на ГПР по договора за кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът е нищожен, тъй като съдържА.ето му не отговаряло на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението за поръчителя не било разход по кредита, тъй като не било задължително условие за сключване на кредита, възникването му зависело от поведението на кредитополучателя, а не от волята на кредитодателя, не било известно по размер на кредитодателя към момента на подписване на договора за кредит и било дължимо в полза на трето лице, различно от кредитодателя. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен – потребителят имал възможност да избере и необезпечен, а също и да се откаже от кандидатстването за кредит. Към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не разполагал с информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключвал след договора за кредит.

Договорът за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита. Дори при споделяне на изложените в исковата молба доводи, счита, че тези обстоятелства водят единствено до недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство. Договорът за поръчителство пораждал за ищеца единствено права и го поставял в по-благоприятно положение. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит и на сключения във връзка с него договор за поръчителство.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ***/*** г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с който на същата дата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Възнаграждението било дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и не се дължало при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Възнаграждението се дължало на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения, като размерът му бил съобразен с риска, който ответникът поема. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след сключването на договора за кредит, когато основните параметри на последния вече били договорени. Впоследствие ответникът предоставял данни на „Кредисимо“ ЕАД относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено, което било единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя.

На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 1077, 33 лева на 665, 84 лева.

На основаниечл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения срещу „Кредисимо“ 3

ЕАД осъдителен иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер от 3081, 51 лева на 1068, 73 лева.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4500 лева, при лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48, 21 %, както и че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 4022,00 лева. В договора за кредит било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция или 2) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В случай на непредставяне на някое от посочените обезпечения, в ал.2 на чл. 4 било посочено, че кредитодателят ще счете заявлението за отпускане на кредит за неподадено.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора за паричен заем /л.72/ се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД общо сумата в размер на 4354,52 евро, от които 2 603,59 евро – главница, 665,84 евро – лихва и 1068,73 евро – вноска по поръчителство.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквА.я води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основА.е чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 4 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвА.я от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащА.я заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.