Определение № 674 от 21.12.2022, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. София, 15.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902528 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу Решение № 1115 от 01.08.2022г. по в.т.д. № 650/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260037 от 02.12.2021г. по гр.д. № 114/2019г. на Окръжен съд – Перник за осъждане на касатора да заплати на А. Д. С., по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сума над размера от 80 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Б.С., неин син, настъпила на 19.06.2019г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Б.С.Б, водач на лек автомобил „БМВ 320“, с ДК № РК8081ВР, за което тя е осъдена с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 63/2020г. на Окръжен съд – Перник, като водачът е застраховано лице по риска „Гражданско отговорност“ на автомобилистите при касатора, със законната лихва върху главницата от 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл.

281 от ГПК за неговата отмяна.

1

Съгласно изложеното в жалбата въззивният съд погрешно е приел, че починалият е допринесъл едва с една шеста за настъпване на пътния инцидент. При скорост, съобразена със законоустановената, мотористът би изминал разстоянието до лекия автомобил за по-дълъг период от време и предвид движението на автомобила по преминаване платното точката на сблъсък със сигурност не би била същата. Водачът на лекия автомобил също е имал закономерно очакване за движение на мотоциклета с разрешена скорост. При по-ниска скорост биха настъпили увреждания в по-ниска степен.

В тези случаи, според съдебната практика, минималният принос започва от 25% и достига почти до размера на изключителна вина. Установено е по делото, че починалият мотоциклетист е бил с изтекло свидетелство за управление и мотоциклетът не е преминал през задължителния годишен технически преглед. Мотоциклетът изобщо не е следвало да се намира на платното за движение. Приносът на починалия следва да е поне 50% и се доближава до изключителна негова вина. Също съгласно изложеното в жалбата присъденото обезщетение е в неоснователно завишен размер (ищцата и починалият не са живели в едно домакинство, а в различни градове) и определената в мотивите сума от 180 000 лева неимуществени вреди е неоснователно завишена спрямо установената практика на българските съдилища по аналогични случаи.

Касаторът иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция за присъдено обезщетение да бъде отхвърлена над сумата от 80 000 лева.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.) Налице ли е съпричиняване от страна на водач при управление на МПС, което не е преминало през задължителен годишен технически преглед, 2 съответно същото е управлявано без да е технически изправно?

2) Ако в хода на производството бъде доказано, че пострадалото лице е шофирало с превишена скорост и с това си поведение се е лишило от възможността да предотврати процесното събитие и е допринесло за настъпване на ПТП, в какъв процент следва да се определи приноса на пострадалия?

3.) Налице ли е принос на пострадалия за настъпване на процесното събитие, ако пострадалият е управлявал МПС без да е правоспособен – с изтекло свидетелство за управление на МПС?

Извън горното касаторът счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради безспорно доказаното по делото, че мотоциклетът е бил без преминат годишен технически преглед, починалият е шофирал с превишена и несъобразена скорост, както и е бил с изтекло свидетелство за управление на МПС.

От насрещната страна по жалбата А. Д. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява 3 вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение и препращайки към неговите мотиви, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 19.06.2019г. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „БМВ“, модел „320“, с ДК № РК8081ВР. На 19.06.2019г. в гр. Перник, по причина на водача на автомобила Б.С.Б, застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, неспазване на пътен знак „Б-1“), е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е починал И.Б.С., водач на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 600“. Лекият автомобил „БМВ“ се е движил по ул.“Клемент Готвалд“ с посока на движение към ул.“Младен Стоянов“ и на кръстовището с ул.“Юрий Гагарин“ при наличие на пътен знак „Б-1“, водачът предприел маневра „ляв завой“, като не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по пътя с предимство от лявата му страна мотоциклет „Сузуки“. С присъда № 260001/15.02.2021г. по н.о.х.д. № 63/2020г. на Окръжен съд – Перник Б.С.Б е била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Починалият при пътния инцидент И.Б.С., тогава на 28 години, е единствен син на ищцата по иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, като от смъртта му тя е претърпяла неимуществени вреди (преживяната загуба за нея е непреодолима, налице е тежко изразен депресивен синдром и направен суициден опит на 14.08.2021г.), за които е дължимо обезщетение от 180 000 лева. При прието съпричиняване (управление на мотоциклета от водача със скорост от 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч,) присъжданото обезщетение е било намалено с 1/6 и на А. Д. С. са били присъдени 150 000 лева, със законната лихва, в рамките на първоначално претендираните 200 000 лева обезщетение.

Техническата възможност да се избегне настъпването на ПТП е била при скорост на мотоциклета от 50 км/ч, както и възможност за предотвратяване на стъпване на ПТП водачът е имал при движение с 4 максимална скорост от 59. 62 км/ч. Съгласно посоченото от въззивния съд, потвърдил изводите на първоинстанционния съд в този смисъл, управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е допринесъл в известна степен за вредоносния резултат, но основният принос е на застрахования, който не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Фактическите констатации на въззивния съд са основани на посочените, представени и събрани доказателства в първоинстанционното производство писмени доказателства, заключенията на съдебна автотехническа експертиза, на съдебна медицинска експертиза и на съдебна психиатрична експертиза, както и показанията на свидетелите Б. С. Б., Нели

Нестерова, сестра на ищцата, и Ангелина Костадинова, участник в пътния инцидент.

За управлението на мотоциклета „Сузуки“ с превишена скорост, като обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, касаторът е направил възражение още с отговора на исковата молба по чл. 367 от ГПК. Този процесуален ред относно търговските спорове е бил приет като приложим от първоинстанционния съд и от касатора не е било правено възражение по чл. 369, ал. 1 от ГПК. В срока за отговор не е било правено възражение, че моторното превозно средство не е преминало през задължителен годишен технически преглед, съответно, че е било технически неизправно или че водачът на мотоциклета е бил със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок. Възраженията, освен относно скоростта на мотоциклета, са били за управление на МПС от неправоспособен водач (без свидетелство да управлява МПС), за прекратена регистрация на мотоциклета, липса на застраховка „Гражданска отговорност“ и управление на мотоциклета без защитна екипировка.

На въведените с въззивната жалба възражения, че починалият мотоциклетист е бил с изтекло свидетелство за управление, както и че мотоциклетът не е преминал през задължителния годишен технически преглед (неизправно МПС), въззивният съд е отговорил, че изтеклият срок на свидетелство не означава, че водачът е изгубил своята правоспособност, а липсата на задължителен годишен преглед на мотоцикета съставлява административно нарушение, но няма отношение към факта на настъпилия инцидент.

5

При тези обстоятелства първият поставен от касатора въпрос не може да бъде приет като обуславящ изхода на делото, тъй като е формулиран общо и хипотетично – за възможността управлението на технически неизправно моторно превозно средство (МПС, което не е преминало задължителен годишен технически преглед) да съставлява поведение на пострадал в причинна връзка с настъпил вредоносен резултат. Ако се приеме, че въпросът е във връзка с отговора на въззивния съд на възражението на касатора, заявено във въззивната жалба, че мотоциклетът, управляван от пострадалия при пътния инцидент от 19.06.2019г., не е преминал през задължителен годишен технически преглед (бил е неизправен), то възражението е било преклудирано при условията на чл. 370 от ГПК, тъй като не е било направено в отговора на исковата молба на касатора – ответник в първоинстанционното производство, при което въззивният съд не е дължал произнасяне по него (в този смисъл са Решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д.

№ 540/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 18/17.09.2018г. по т.д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Нито се твърди, нито се установява пропускът на касатора да направи това възражение да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Поради това поставеният от касатора въпрос също не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Не е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационното обжалване в тази част, също съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. (т.4), дори при съобразяване 6 на възприетото в решението, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.