Решение № 260033 от 21.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,

…. септември 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1161 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът синдикът на „К.Т.Б.“ АД

(н), ЕИК ********, твърди, че при извършена справка в счетоводния софтуер на банката е установено, че на 31.01.2017г. „П.Г.П.“ООД, ЕИК********е усвоило по своя сметка в „КТБ“ АД сума в размер на 600 000 евро. Тази операция е заведена като нова кредитна сделка с номер 9821 и е посочено, че сумата е отпусната по договор за банков кредит, сключен между банката и това дружество, на посочената дата. След проверка на кредитното досие на „П.Г.П.“ООД, ЕИК********, е установено, че липсват данни за сключен договор за банков кредит с дата 31.01.2011 година.

Ищецът твърди, че това дружество е клиент на банката и има два предходни договора за банков кредит от 09.02.2007г. и от 04.10.2007г., като същите са заведени под №№6395 и 6968. Предвид забава от страна на кредитополучателя и констатираната несъбираемост на кредитите, банката е депозирала молба по чл.625 ТЗ, въз основа на която е образувано т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, по което е постановено решение№35/10.01.2017г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Г.П.“ООД, ЕИК********.

Ищецът твърди, че дължимата непогасена главница по кредитна сделка №9821 възлиза на 499 670 евро.

В исковата си молба синдикът на „КТБ“

АД/н/, в качеството си на представляващ несъстоятелната банка твърди: че ответникът Г.З. е осъществил състав на непозволеното увреждане спрямо банката, а при условие на евентуалност, че са налице основания за ангажиране на неговата имуществена отговорност на договорно основание; че ответникът е допуснал нарушения както на материалния закон (по- специално - Търговския закон), така и на приетите и действащи в „КТБ“ АД вътрешни актове към релевантния за възникване на отговорността му момент (по-специално - на Правилника за кредитната дейност на Банката). Съображенията за тези твърдения са следните:

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на директор Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ е извършил противоправни деяния по повод искане на „П.Г.П.“ ООД за усвояване на сума от 600 000 евро, като е дал „положителна резолюция“ на това искане и е положил подпис на разрешението за усвояване на кредита и върху банковите бордера, които действия са извън правомощията на ответника, при липса на сключен договор за банков кредит с това дружество.Твърди, че е нарушена нормата на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ, което е основание да се дири имуществена отговорност от ответника на база нормата на чл.45 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е нарушил в цялост разпоредбите на Правилника за кредитна дейност на банката, в частта относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки, приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последващи изменения и допълнения, приети с решение на УС от 14.11.2012 г., в сила от 17.11.2012 г. и актуален към датата на отпускане на средствата.

На първо място, със своите противоправни и виновно извършени действия ответникът Г. З., в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка е причинил имуществени вреди на банката, като поведението на З. осъществява състава на генералния деликт, съгласно чл. 45 ЗЗД, тъй като същият е нямал правомощия да управлява и представлява банката и се е разпоредил с нейното имущество, без да има подобни делегирани с договор правомощия. Конкретно, Г.З., в качеството си на Началник управление „Кредитиране“, е извършил серия противоправни действия, по повод искане, получено от кредитополучателя „П.Г.П.“ООД за усвояване сума в размер на 600 000 евро, които действия се състоят в следното: изпращане на съобщение по електронен път, съдържащо положителна резолюция по така полученото искане; даване на писмена положителна резолюция, с полагане на подпис за разрешаване на усвояването; подписване на банкови бордера за извършване на усвояването. Така описаните действия са противоправни, тъй като Г. З. няма подобни правомощия, но и де факто са извършени след пълното усвояване от страна на кредитополучателя на разрешения банков кредит. Налице е нарушение и на Търговския закон и по-конкретно - на разпоредбите на чл. 430, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Съгласно така цитираните разпоредби, отпускането на парични суми от банка се осъществява на основание сключен договор за банков кредит в писмена форма, в който се посочват целта, срокът и условията на ползване на средствата. В настоящия случай ответникът З., извън своите договорно делегирани правомощия, е разрешил писмено и в нарушение на ТЗ отпускането на парични средства, при изчерпан лимит на отпуснатия кредит от 22.10.2009 г. и без сключен последващ анекс към същия или пък на нов договор за кредит. С тези свои действия, попадащи в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, ответникът нарушава и така описаните разпоредби на Търговския закон. Наред с гореописаните действия, ангажиращи деликтната отговорност на ответника, действията на същия нарушават в цялост разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД /приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последващи изменения и допълнения, приети с решение на УС от 14.11.2012 г., в сила от 17.11.2012 г. и актуален към датата на отпускане на средствата/, в частта относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката, които предвид заемания от него пост и произтичащите от него договорни задължения, ответникът е следвало да познава, да спазва и да прилага.

В исковата молба ищецът твърди и нарушения на цялостната процедура по разрешаване, отпускане и усвояване на средства, подробно регламентирана в Раздел I и II от Глава Трета от Правилника, които уреждат именно процедурата за проучване на искания за кредит и сключване на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване на кредита. В този смисъл, нарушените разпоредби на Правилника са: чл. 33 (който регламентира съдържанието на искането за отпускане на кредит), чл. 34 (завеждане на искането в регистъра на Банката), чл. 35 (проучване на искането), чл. 36 (извършване на правен анализ от юрист на банката), чл. 37 (извършване на анализ от кредитен специалист), чл. 38 (установяване на финансовото положение на кредито искате ля), чл. 38 (установяването на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка), чл. 39 (установяване на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка), чл. 40 (анализ на предлаганите обезпечения кредитоискателя), чл. 41 (анализ на евентуалната свързаност на кредитополучателя); чл.42 (право на отказ на банката да предостави кредита, в случаите на даване на невярна информация), чл. 43- 46 (относно предаване на цялата документация за вземане на решение от компетентния орган, обсъждане на проекта на договора, вземане на решение, уведомяване на Началник „Кредитиране“ за взетото решение), чл. 49-50 (подписване, задължителното минимално съдържание и съхраняване на договора за кредит). Действията на ответника З. са извършени в нарушение на горепосочените разпоредби, тъй като в пряка причинна връзка с издадените от него резолюции са отпуснати допълнителни средства по кредит, който вече е изчерпан, без да са проведени етапите по чл.

33 - чл. 51 от Правилника.Твърди, че ответникът е дал „писмените си резолюции“ не само при липса на писмен договор за кредит, но и без да са изготвени всички останали документи, съставяни в хода на проучването, разрешаването и усвояването на банковия кредит, които документи твърди ищецът, че образуват кредитното досие на конкретната сделка .

Спазването на горните разпоредби на

Правилника и на закона са въздигнати в задължение на ответника, съгласно т. 13, т. 21 и т. 22 от раздел „Основни длъжностни задължения“ от длъжностната характеристика на началника на Управление „Кредитиране“. В този смисъл, описаните по-горе действия на Г.З. са в пряко нарушение на тези разпоредби, доколкото са извършени, без да е проведен нито един от посочените по-горе етапи на процедурата, съгласно раздел 1 от Глава Трета на Правилника.

Наред с това и на последно място, с исковата молба твърди нарушения и на следните задължения по длъжностната характеристика на ответника: т.1 (организира и контролира практическото осъществяване на кредитния процес в банката, в съответствие с действащите законови, подзаконови и вътрешно-нормативни актове), т. 2 (организира и контролира организацията на кредитната дейност в подразделенията на Банката и взаимодействието им с Централно управление при осъществяване на кредитните сделки), т.З (организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг на кредитните сделки в банката), т.4, т. 5 (организира и контролира процеса по отношение на администриране на кредитните сделки и провеждания мониторинг на кредитните сделки), т.6 (внася пред

Управителния съвет и изпълнителните директори мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, респективно банкова гаранция, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска), т. 7 (провежда текущ контрол за изпълнение на решенията на УС и изпълнителните директори, клаузите на договора за кредит и съпътстващите договори и приложения).

Гореописаните действия, които от една страна превишават договорните правомощия на ответника, а от друга обективират серия нарушения на договорните му задължения, са довели пряко до увреждане на ищеца от страна на ответника.

Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответникът Г.З., да заплати на несъстоятелната банка сумата от 499,670 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката вреди от противоправното поведение на ответника, в качеството му на бивш администратор на банката при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „П.Г.П.“ООД, за сметка на „КТБ“ АД н на 31.01.2011 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане; при условие на евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на несъстоятелната бенка посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултата на неизпълнение на договорните му задължения, в качеството му на бивш администратор на банката, при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „П.Г.П.“ООД, за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендира и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът Г.З. оспорва допустимостта и основателността на исковете.

Оспорва допустимостта на предявените искове.

В тази връзка твърди, че тъй като между него и банката са съществували само и единствено трудовоправни отношения (ТПО), то основанието за отговорността му е на база нормата на чл.203 КТ. С изключение на наличен трудов договор и длъжностна характеристика за последно заеманата от ответника Г.З. длъжност в банката (които са приложени от ищеца към исковата молба), не е налице нито един от другите елементи на фактическия състав на претендираната от ищеца имуществена отговорност (законодателно решена като ограничена) за причинени по небрежност от ответника Г.З. вреди на банката като служител на същата. В случай, че ищецът претендира негова пълна имуществена отговорност, то той следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на пряк умисъл от негова страна. Такъв умисъл не се твърди от ищеца в исковата му молба и още повече - не се доказва по делото. От друга страна, част от евентуално твърдените от ищеца в исковата му молба противоправни действия на ответника Г.З., не представляват негови задължения съгласно длъжностната му характеристика и ПКД (а тук ищецът си позволява да посочи и други източници на отговорност - на стр.2, абзац 5 - твърди, че ответникът и неговите задължения били регламентирани в закона, Устава на банката, договорите за управление и трудовия договор за началника на Управление „Кредитиране”). Твърди се в отговора, че Г.З. е служител на трудов договор. На второ място, не е ясно за кой договор за управление става дума в твърденията на ищеца, след като такъв договор за управление не е представен като доказателство към исковата молба. Твърди, че познава добре текстовете на Устава на „КТБ“ АД и сред тях няма такива, по които адресат да е директорът на дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки”, макар че в горното твърдение ищецът посочва друго (сгрешено качество), а именно: Началник на Управление „Кредитиране“.