Решение № 1192 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330104562 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Кредит Инс” АД, ЕИК:

205997727 против П. И. И., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 443.16 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ с № ******** г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ***** г. до окончателното й изплащане; сумата от 30 лева – договорна лихва за периода от ***** г.; сумата от 18.03 лева – обезщетение за забава за периода от ***** г. до ***** г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № ***** г., по описа на РС- Пловдив.

Ищецът посочва, че „Кредит инс“ АД ( с предходна правноорганизационна форма „ООД“ ) представлява търговско дружество с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че П. И. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството – www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма на 1 кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат, служител се е свързал с длъжника, като същият е потвърдил самоличността си и истинността на предоставената информация, както и желанието да получи кредит в размер на 1000,00 лева. Посочва се, че след одобрението, на ответника е изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същият е потвърдил, чрез изпратения му от ищцовото дружество линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „Екстра“ с № ***** г. като желаната сума е била преведена чрез системата e-pay и получена на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника П. И. лична карта. Ищецът се позовава и на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, според чиято разпоредба за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Твърди, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните документи и съгласно чл. 189 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството му като в тази връзка посочва Решение № *****г. на ВКС на РБ, ***- то Г.О., гр.д. № **** г.

Сочи се, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора, като не е погасил изцяло нито една от дължимите вноски по кредитното правоотношение, падежите по които са настъпили на **** год., **** год. и **** год. Твърди, че И. е направила плащания общо в размер на 130 лева, с които е погасила частично само първата падежирала вноска от **** год. Сочи, че с оглед неплащане на дължимите задължения ищецът е депозирал заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в следствие на което е образувано ч.гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от П. И., чрез адв. Н. И.. Оспорва исковете като неоснователни, както и дължимостта на сумите и твърденията на ищцовото дружество.

Оспорва заемната сума да е предадена на ответницата. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради липса на съгласие.

Оспорва процесния договор за кредит и общите условия към него да са подписвани от ответницата, както и от служител на ищцовата страна.Оспорва да е налице постигнато съгласие между ответницата и ищеца за придаване на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен такъв. Оспорва ищецът да е изпълнил задължението са за предоставяне на необходимата преддоговорна информаци, да е спазил сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР и да е получил съгласието на ответницата за сключването на процесния договор.

Твърди се, че процесния договор е в нарушение на клауците на чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит. Сочи, че е нарушен чл. 11, ал.1, т.6 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен срок на договора за кредит, като погасителния план не 2 може да се тълкува като срок на договора. Излажа съображения, че е нарушен чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като общите условия не са подписани на всяка страница. Сочи, че договорът е в нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора приформирането на ГПР не са взети всички допускания и на са посочени компонентите, включени в ГПР. Сочи, че в ГПР не е включен като разход таксата за поръчител. Посочва, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като от договора и погасителния план не може да се извлеме информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми - каква част от погасителната вноска представлява лихва, каква част -главница и каква част – такса за обслужване на кредита. Излага съображения, че договора е в нарушение и на чл. 11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК, тъй като не съдържа клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в кото това право може да бъде упражнено и дрегите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съогласно чл. 29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди се, че липсвал реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на ивън съдебни спооби за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване.

Предвид изложеното и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК счита, че процесният договор е недействителен.

Излага съображения и че процесният договор е нищожен в частта, с която са уреди лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПС, във вр. мр.

22 от ЗПК с последиците на чл. 23 от ЗПК, а именно че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва и други разходи и то при предявен иск по чл. 55 от ЗЗД. Оспорва и начисления лихвен процент като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави.

Относно претенцията за лихва за забана счита, че доколкото главното парично задължение е недоказано и неоснователно, то неостователна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава.

Прави възражение за изтекла давност.

Иска се от съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Кредит Инс” АД / с предходна правноорганизационна форма ООД / и П. И. И. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №***** год., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 500 лв. /л. 10-12/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 36, 00%, годишният процент на 3 разходите е 49,7 %, а задължението следва да се погаси на три месечни вноски. Съобразно чл. 1.4 от договора, заетата сума в размер от 500 лв. се усвоява чрез каса на „Easypay” или по посочена от длъжника банкова сметка.

От приетата по делото в оригинал разписка от „Easypay” / л. **** / се изяснява, че ответникът е получил сумата от 500 лв. в брой на каса на „Easypay” на дата ***** год . Предвид изложеното, то не съществува съмнение, че ответникът е усвоил в цялост предоставения му финансов ресурс по процесния Договор за потребителски кредит „Екстра“ № **** год., който е в размер от 500 лв.

Във връзка с възникването на правоотношението и направеното оспорване от ответната страна, съдът счита за нужно да посочи следното: процесният договор за кредит се сключва по реда на ЗПФУР, поради което върху него не е положен саморъчен подпис на ответника. Последното обстоятелство не се отразява на неговата валидност, доколкото съобразно чл.

3, ал. 2 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (намиращ съответно приложение ), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Същевременно, съобразно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № ****. Текстът от цитирания регламент повелява, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая е явна логическата връзка между процесния договор за кредит и ответника- личните данни, отразени в договора са предоставени лично от ответника, който е генерирал и подал и заявление до ищцовото дружество в електронна форма за предоставяне на паричен заем. Последващото поведение на ответника също потвърждава възникването на правоотношение именно с ответника- на същата дата, на която е генерирано електронното изявление (***год. ), ответникът е усвоил на каса на „Easypay” предоставения му финансов ресурс.

Съобразно чл. 4 от Договора за кредит, кредитодателят е одобрил дружество- гарант за връщане на вноски по кредитното правоотношение, Видно от погасителния план сумата за гаранция в общ размер на 170.64 лева е разсрочена към месечните погасителни вноски по договора за кредит.

В изпълнение на клаузите на договора за потребителски кредит на **** год. между ответникът и „Бикнел Корп“ ООД като дружество – гарант, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от **** г. / л. **** /, съгласно който на поръчителя се дължи възнаграждение, чийто общ размер е 170.64 лева и което се дължи на датата на съответното плащане по договора за кредит.

От приетата по делото разписка от „ Easypay” се изяснява, че длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер от 500 лв. чрез системата на „Easypay”. Видно от заявленията на страните, не е спорно между тях, че ответникът е осъществил частично плащане по договора в размер от 130 лева.

От изричното изявление на процесуалния представител на дружеството ищец /л. ****/ се установява и че таксата по договора за поръчителство не е 4 включена в ГПР по договора.

По правните аспекти на спора:

По допустимостта: Видно от приложеното ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Кредит Инс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***** г. Заповедта е връчена на длъжника на по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.

По същество: съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Инс" АД като заемодател и П. И. И. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв. / длъжникът е усвоил финансовия ресурс в брой, на каса на „Easypay”/.