Решение № 1353 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201400 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4090018, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на З. К. К. с ЕГН ********** на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те се свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния характер на процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен орган, както и с липсата на монтирано устройство за заснемане. С допълнителна писмена молба се поддържа становището за липсата на ограничение на скоростта за движение на заснетия пътен участък. Претендират се разноски за представителство от адвокат. В проведено съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което споделя виждането си, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Отговорността на жалбоподателя З. К. К., е ангажирана затова, че на 15.09.2020 г. в 16:29 ч. на републикански път II-64 км 50 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h и отчетен толеранс на 1 измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача МПС лек автомобил „АУДИ А4“ с рег. № ***, се е движил със скорост от 98 km/h, като е превишил максимално допустимата с 38 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 529. Електронният фиш е издаден на К., в качеството на собственик на процесния автомобил.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване под № 10.02.4835. Същото е преминало периодична последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., като е издаден протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 2-32-20 от 12.06.2020 г., със срок на валидност една година от датата на издаването му.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - снимковия материал от автоматизираното техническо средство от снимка № 27365, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология (БИМ), протокол за проверка № 2-3220 от 12.06.2020 г. на Сектор „Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, протокол за използване на АТСС с рег. № 6207р-11285/15.09.2020 г., разпечатка на фиш, снимков материал на пътен знак и на служебен автомобил, разпечатка от база данни за първоначална регистрацията на МПС, 2 бр. разпечатки АИС АНД, справка за нарушител/водач, писмо от БИМ с изх. № 20-00-107-2/18.12.2020 г., писмо от ОПУ Пловдив към АПИ вх.

№ 28492/24.03.2023 г. по описа на ПРС, ведно с разпечатка от сателитно изображение на участъка с ориентировъчно нанесено местонахождение на наличния пътен знак.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, по съставения образец, за съдържание за попълнени реквизит и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % от заснетата с АТСС скорост. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишението на скоростта, посоката на движението, координатите на разположение на АТСС, дата и час, трафика и режима на измерване.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, монтирани в служебен автомобил. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на 2 закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя възражение за незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност изключвала отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на перманентно монтирано устройство за видеозаснемане, с оглед на мобилния му характер и монтирането му в полицейския автомобил.

В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата.

На следващо място, за да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. (нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на участък край пътя, не се изисква съставянето на снимка, която да придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване по чл. 10, ал. 3 от Наредбата не представлява съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на жалбоподателя, че да ги ограничава. Така е постановено Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и др.

Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от приложените по преписката удостоверение № 10.02.4835 и писмо на БИМ с изх. № 20-00-1072/18.12.2020 г., като в същото изрично се сочи,че намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, въпреки изтеклия срок на удостоверението съгласно чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията. В тази връзка е наличен по делото и протокол № 2-32-20 от 12.06.2020 г., обективирал премината последваща проверка на АТСС, със срок на валидност една година, т.е. в действие и към момента на нарушението.

В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са отразени данни за използвания вид АТСС, времето и мястото, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, пътен знак, въвеждащ последното, режима за задействане, посоката на задействане, начало и край на работно време и първо и последно статично изображение, които действително съответстват с данните, обективирани в електронния 3 фиш. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. обаче се разколебава, относно обстоятелството, дали мястото на нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до 60 km/h, доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната посока. В същия е отразена информация за ограничението на скоростта от 60 km/h с пътен знак за извън населено място, касаещо път II-64 км 50+500, където всъщност се установява, че към дата 15.09.2020 г. е важало единствено общото ограничение за извън населено място от 90 km/h.

Във връзка с горното от писмо на Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 28492/24.03.2023 г. (лист 14 от делото) се изяснява, че пътен знак В26 (60 km/h) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км 50+650 на път II-64 и e в сила до следващото кръстовище. Установява се още, че километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира след кръстовище с напречния път за завод „Осрам“ на км 50+590. Оттук и ограничението на скоростта от 60 km/h е важало от км 50+650 до км 50+590, поради което ограничението на пътния знак не важи за мястото на нарушението (км 50, а и към км 50+500) съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, доколкото важи общото правило за отмяна на поставеното ограничение след следващото кръстовище и не се установяват знаци, които да преодоляват това общо правило.

Установява се още, че табела Т2 (1000 метра) е поставена към пътен знак В26 (60 km/h), находящ се на км 50+650, републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, като процедурата й по официалното въвеждане в приключила на 05.04.2021 г. Потвърждава се в писмото, че до монтирането на табела Т2 1000 м, увеличаваща ограничението на В26 към посочения километър и след кръстовището, е важало общото правило – „действието на знака е до следващото кръстовище“. При това положение е дадено становище, че при км 50, падайки се след кръстовище, не е действало ограничението на пътен знак В26 преди монтиране на табела Т2. Пътен знак А27 също не е съществувал.

Посочените данни като километри и позиционирани обекти от писмата на ОПУ се подкрепят и от приложената по делото разпечатка на сателитно изображение.