Решение № 561 от 23.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.ай Младенов

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600517 по описа за 2022 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия М. Т. Н. срещу присъда от 14.06.2021 г. на СРС, НО, 94 състав по НОХД№4438/2018г., с която подсъдимият Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 9 135, 35 лв. за разноски в съдебната фаза на производството.

Във въззивната жалба и допълнението се поддържа, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна и необоснована. Поддържа се, че доказателственият анализ на първоинстанционния съд е повърхностен и изводите на съда се основават на свързани помежду си свидетели, заинтересовани от изхода на делото, а други доказателства – писмени 1 документи, изготвени в Германия, били пренебрегнати, като не били коментирани противоречията им с гласните доказателства. В тази връзка защитата изтъква, че обвинението се основавало на свидетелските показания на майката и бабата на пострадалото лице. Напълно било пренебрегнато противоречието между изготвената в хода на съдебното следствие СППЕ и експертизата, изготвена от д-р Йегер в Германия. Съдът основавал заключенията си и върху писмените доказателства за прием на детето в Клиника майка и дете Ц. за времето от 27.07.2011г. до 31.08.2011г. около два месеца след инкриминираната дата, което поставяло въпроса дали причината за хоспитализацията не била свързана с бракоразводния процес и отделянето на детето от бащата. Иска се да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

Алтернативно се прави искане за налагане на наказание под предвидения минимум, считайки че с оглед изминалия значителен период от време от извършване на деянието, тежестта на наложеното наказание е прекомерна.

Представителят на обвинението е поддържал същото, като намира, че в хода на съдебното следствие били събрани в достатъчен обем доказателства, от които по безспорен начин се установявала вината на подсъдимия в извършване на деянието, за което е предаден на съд. Предлага да се потвърди присъдата, като правилна, обосновава и законосъобразна.

Поверениците на частния обвинител ЕМ. Н. адв. СТ. Б. и адв. ХР. Б. предлагат въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди оспорената присъда като правилна, обосновава и законосъобразна. Двамата изтъкват наличието на показания на свидетели, които са били преки очевидци на реакцията и изявленията на ЧО Н., включително показанията на свидетелите В. и Г.Б., както и приложените по делото съдебно – психиатрични експертизи, при които експертите имали директен контакт с детето кратко време след инкриминираното деяние. Отбелязват наличието на задълбочен и подробен анализ на доказателствата в мотивите на районния съд, въз основа на който били достигнати правилни изводи за вината на подсъдимия, при което било наложено справедливо наказание. Претендират съдебни разноски.

Производството по делото както пред въззивният съд, така и пред районния съд, е протекло в отсъствие на подсъдимия М. Т. Н., съгласно 2 разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, без да променя изводите на районния съдия намери за установено следното:

Подсъдимият М. Т. Н. е роден на **********г. в гр. З., Република Полша, с немско гражданство е, с висше образование е, разведен е, неосъждан е, адрес за призоваване Република Германия, 47228 Дуисбург, *******, а също и гр. ******* Подсъдимият М.Н. и свидетелката Ж.Н. сключили граждански брак на 11.02.2005г., като се устроили да живеят на територията на Република Германия. На 04.02.2007г. се родила дъщеря им - частната обвинителка ЕМ. Н., а на 12.10.2009г. се родило второто им дете - Л. Н.. Отношенията между съпрузите се влошили и от месец октомври 2010г. двамата живеели във фактическа раздяла, като подсъдимият Н. напуснал семейното жилище и се преместил на адрес ул. „*******, гр. Есен. След като съпрузите фактически се разделили, децата останали да се отглеждат от свидетелката Ж.Н., която в грижите за тях била подпомагана от своята майка - свидетелката Й.Л., която се преместила да живее при дъщеря си с тази цел още преди раждането на пострадалата ЕМ. Н..

През времето на фактическа раздяла на съпрузите подсъдимият Н. упражнявал режим на лични контакти с двете деца според споразумение, утвърдено от Служба на град Есен за работа с младежта. Поради ниската възраст на Л. Н. към този период, детето се виждало само за няколко часа с баща си, а пострадалата ЕМ. Н. оставала да преспива по една нощ в жилището на баща си - в петък срещу събота, събота срещу неделя или неделя срещу понеделник, след което той я връщал до дома на майка ѝ. Когато детето преспивало при баща си в неделя срещу понеделник, подсъдимият водел дъщеря си на детска градина.

Спазвайки утвърдения режим за лични контакти на бащата с ЕМ. Н., детето останало в дома на бащата с преспиване през нощта на 20.05.2011г. срещу 21.05.2011г.

/петък срещу събота/. През времето на престоя на детето в жилището на бащата подсъдимият М.Н. целувал и гъделичкал дъщеря си в областта на гениталиите.

Подсъдимият целувал детето ЕМ. Н. в устата, като вкарвал езика си дълбоко в устата на дъщеря си. Когато двамата легнали на леглото в жилището на подсъдимия Н., той взел крачето на дъщеря си и го поставил в бельото си, като детето усетило, че там било мокро и имало особена миризма.

На следващия ден - 21.05.2011г., събота, подсъдимият М.Н. върнал детето в дома на майката Ж.Н.. Свидетелката Ж.Н. била на работа и в дома била само майка й - свидетелката Й.Л.. Когато бащата предал детето, то бързо влязло в жилището и отказало да целуне баща си за довиждане. След това детето се свило в единия ъгъл на леглото и отказало да позволи на свидетелката Л. да го преоблече. Свидетелката Л. се обадила на свидетелката Ж. Н. и я 3 уведомила за състоянието на дъщеря ѝ. Когато свидетелката Ж.Н. се прибрала у дома, постепенно успяла да възстанови комуникацията с детето и то ѝ разказало да действията на бащата. Сигнализирани били компетентните органи и било забранено на подсъдимият да осъществява контакт с децата.

След тази дата настъпили промени и смущения в поведението на детето ЕМ. Н..

Проявили се соматични симптоми /повръщане, напикаване/, повишила се бдителността на детето спрямо по-малката му сестра Л. Н., като включително и в детската градина ЕМ. Н. не допускала и настоявала да присъства при смяната на памперсите на малката си сестра.

Проявили се смущения в общуването на детето ЕМ. Н. и с лица от мъжки пол - както с момчета в детска възраст, така и с възрастни мъже. Постепенно детето Е. Н. споделило за действията на баща си и с възпитателките в детската градина - Н.К. В. и С.Г. - Б.. За периода от 27.07.2011г. до 31.08.2011г. пострадалата Е. Н. и майка ѝ свидетелката Ж.Н. били настанени и по отношение на детето се провеждало лечение в Клиника майка и дете Ц., където на детето била поставена диагноза трудно заспиване и нарушения на съня, разстройство на адаптацията с депресивна реакция и неорганична енуреза.

През 2012г. свидетелката Ж. Н. се завърнала с двете си дъщери на територията на България.

По отношение на пострадалата Е. Н. е назначена СППЕ, според която към инкриминираната дата въпреки ниската си възраст тя е могла да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, и да споделя достоверна информация за тези факти, съответно на възрастта си. При нея е налице посттравматично стресово разстройство с хронифицирано протичане, което е възможно да е предизвикано от сексуално посегателство.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Ж.Н., Р.К.

/вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.

1 т. 1 и т. 2 НПК/, Й.Л., А.В., Л. С.а, Н.К. В. и С.Г. - Б. /показанията на двете свидетелки, разпитани в досъдебното производство чрез изпратена молба за правна помощ, са приобщени на основание чл. 281 ал. 4, вр. чл. 1 т. 4 пр. 1 НПК/, писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване /том I, л. 39 ДП, папка 2, л. 1 ДП/, молба за развод, депозирана пред Окръжен съд Есен, Съд за семейни дела /том I, л. 40 ДП/, протокол от изслушване на ЕМ. Н. на 09.12.2011г. пред Окръжен съд /том I, л. 52 ДП/, доклад от адв. Д. Д. по семейно дело № 107 F 167/11 /том II, л. 8 ДП/, съдебно психологична експертиза, изготвена от психолог д-р П.Й. /том II, л. 15/, решение на Съд за семейни дела от 19.01.2012г. по дело № № 107 F 167/11 /том II, л. 54 ДП/, извлечение от вписване на граждански брак № 88/2005г. //том II, л. 64 ДП/, удостоверение за сключен граждански брак /том II, л. 82/, 2 броя удостоверения за раждане / том II, л. 83 и л. 84 ДП/, психиатрично и психологично изследване /том II, л. 99 ДП/, справка за съдимост, решение № 8019/29.11.2013г. на СГС, ГО, III брачен състав по гражданско дело № 6111/2013г. /том III, л. 54 и сл. ДП/, решение № 592/31.03.214г. на CAC, I състав, по гр. дело № 311/2014г. / 4 том III, л. 60 и сл. ДП/, решение на Районен съд Есен, Семейна колегия, в сила от 27.09.2014г. /том III, л. 64 ДП/, медицински доклад при изписване за стационарна грижа за мерки майка и дете от 30.09.2011г. /папка 2, лист 14 ДП/, становище на Младежка служба на град Есен /папка 2, л. 23 ДП/, решение № III - 80-424/21.05.2015г. по гражданско дело № 21178/2015г. на CPC, III ГО, 80 -ти състав /папка 2, л. 82 и сл. ДП/, заверено копие на материалите по съдебно дело 107F-167/11, на Районен съд Есен в заверен превод на български език /обособени в черни неномерирани класьори, приложени към материалите по делото/, СППЕ на частната обвинителка Е. Н., назначена в съдебното следствие.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на фактическия състав на престъплението от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.

Пострадалата ЕМ. Н. не е разпитвана в хода на наказателното производство, включително и при проведеното съдебно следствие пред районния съд, а макар да е била допусната до разпит като свидетел пред въззивния съд, по нейна молба, позовавайки се на правото по чл. 119 от

НПК не е допуснат разпита ѝ и е била заличена като свидетел. За достигане до решаващите изводи относно извършеното деяние и вината на подсъдимия основателно първия съд се е позовал на извънпроцесуалните изявления, действия и прояви на пострадалата Н., източник на които са показанията както на нейни близки родственици в лицето на майката свидетелката Ж.Н. и бабата свидетелката Й.Л., която осъществила първия контакт след извършеното деяние с детето, така и лица, които правилно са определени като незаинтересовани от изхода на делото. Такива представляват свидетелте Л.