Определение № 20951 от 05.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7471/2026
- Вид
- Определение № 20951
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20951 гр. София, 05.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110107471 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявени от **********, ЕГН **********, с адрес: ***********, чрез **********., член на ********, със съдебен адрес:
**********, срещу *********, ЕГН ********** и ********, ЕГН **********, обетктивно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплатят ищеца солидарно сумата от 436,40 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждането на таван в банята в имота на ищеца, находящ се в ***********, настъпили вследствие на незаконно преустройство в имота на ответниците и наличието на теч в техния имот, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 511,29 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживяно неудобство, психически тормоз и страх за живота и здравето на ищеца и членовете на семейството, в резултат на причинената влага на тавана в банята от наличието на теч в имота на ответниците, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се допусне до разпит поискания от ищците един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно възникването и съществуването на теча, като и за претърпените неимуществени вреди.
Искането на ответниците за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК, тъй като не са посочени конкретни факти, които ще се установяват посредством разпита, поради което произнасянето по това искане следва да се отложи за първото по делото заседание.
Следва да се допусне изслушването на Съдебно-техническа и оценителна експетиза по въпросите, формулирани от ищеца и ответниците, доколкото касаят правнорелевантни за спора факти.
Ответниците са направили искане на основание чл. 398, ал. 3 ГПК за обезсилване на издадена обезпечителна заповед с оглед искане за замяна на обезпечението със залог в пари в размер на сумата от 950 евро. Това искане е неясно за съда, доколкото по настоящото дело не е допускано обезпечение на предявените 1 искове и същевременно не са налице твърдения за наличието на такова обезпечително производство по реда на допускане на обезпечение на бъдещи искове. Ето защо на ответниците следва да се дадат указания за основаване на това свое искане.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно възникването и съществуването на теча, като и за претърпените неимуществени вреди.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с приложените по делото документи и извърши оглед на имотите страните по делото, да отговори на въпросите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 евро, вносим от страните по равно в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, с адрес: *********, тел. *********, който да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ответниците за допускане събирането на гласни доказателства за първото делото заседание.
УКАЗВА на ответниците, в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда, да уточнят фактите, които ще установяват посредством поискания свидетел.
УКАЗВА на ответниците да обосноват искането си за замяна на допуснато обезпечение като имат предвид, че в настоящото производство не е провеждано такова производство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.07.2026 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
2 права и възражения:
Ищцата твърди, че е собственик на имот, находящ се в ***********, а ответниците са собственици на имот, находящ се на горния етаж над етажа на ищцата.
Сочи, че същите са направили незаконно преустройство в имота си, изразяващо се в промени във вътрешното разпределение на етажа, включително изграждане на допълнителна баня и полагане на нови водопроводни и канализационни тръби, преминаващи над помещения от етажа на ищеца, върху които не е позволено, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Поддържа, че дали поради извършеното преустройство или поради наличието на теч в имота на ответницити, от декември 2024 г. е налице влага и увреждане на тавана в банята в имота на ищцата. Излага, че бил проведен разговор с ответниците за възникналия теч, но същите не предприели съответни действия за отстраняване на теча. Твърди, че в резултат на теча е налице увреждане на банята в имота на ищцата, изразяващи се в паднал таван, влага, мухъл, повреди в електрическата инсталация, за отстраняването на които поддържа, че са необходими ремонтни дейности на стойност 434,60 евро. Сочи, че във връзка с възникналия теч и увреждането на имота й е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в изживяно неудобство, психически тормоз и страх за живота и здравето на ищеца и членовете на семейството предвид възможността за настъпване на токов удар, които оценява на 511,29 евро. При тези твърдения претендира посочените суми от ответниците солидарно заедно със законната лихва от датата на увреждането. Моли исковете да бъдат уважение и претендират разноски.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Не оспорват, че същите живеят на втория жилищен етаж на сграда, в която се намира имота на ищцата. Оспорват да са извършвали преустройство в имота си, като сочат, че именно ищцата е извършвала ремонт, при който е бутала стени. Излагат подробно, че страните не са в добри съседски отношения, а това дело е заведено единствено с цел да бъдат притеснявани ответниците. Сочат, че ищцата е извършвала ремонтни дейности в имота си през 2025 г., които са причинили неудобства на ответниците. Излагат, че по повод оплакване на ищеца, че таванът на банята е влажен, ответникът *** посетил имота й, като видял, че душът в банята е поставен на тавана, поради което твърди, че има изградена водопроводна инсталация на тавана, от която счита, че е възможно да се образува влага. Оспорва се приложената към исковата молба оферта, като считат, че същата е изготвена само за целите на настоящото дело. Оспорва се и претенцията за неимуществени вреди при възражения, ищцата изобщо не е претърпяла такива. При тези възражения молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:
Предявени са пасивно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните липсват права и обстоятелства: ищцата е собственик на етаж 1, находящ се сграда на адрес:
***********, а ответниците са собственици на етаж 2 от сграда на адрес: ***********.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
3
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищцеца по предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже настъпването на посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с твърдяното противоправно поведение на ответниците, а именно, че в имота си са извършили незаконно преустройство, чрез промяна предназначението на посещението, във връзка с което или по друга причина са допуснал теч в собствения си имот, в резултат на който е причинил посочените в исковата молба увреждания на имота на ищеца.
В тежест на ответниците е да опровергаят презумпцията за виновност, както и възраженията изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията 4 на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.