Решение № 339 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Благоевград, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500362 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Професионална гимназия по механизация и селско стопанство, представлявана от директора Т.Д., против Решение № 32/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. по описа на РС - Разлог.

С обжалваното решение № 32 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. РС – Разлог е отменил дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на ищцата Н. Б. Ч.. Със същото решение съдът е осъдил ответника (настоящ въззивник) да заплати на ищцата сторените в производството разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Професионална гимназия по механизация и селско стопанство, с административен адрес: гр. Разлог, ул. „Екзарх Йосиф“ № 139, против № 32/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. по описа на РС - Разлог.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е възприел тезата, че ищцата не е осъществила от обективна и субективна страна дисциплинарното нарушение, за което й е реализирана дисциплинарната отговорност. Според въззивника въззиваемата ищца е отказала изпълнението на конкретна заповед, което се установявало от приложените по делото протоколи от проведени заседания на педагогическия съвет. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че ищцата е започнала работа в качеството й на 1 председател по Комисията за стипендиите. Твърди се, че е била спазена изцяло процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

Твърди, че районният съд изцяло е игнорирал обстоятелството, че въззиваемата е заемала длъжността старши учител за период от време около 10 години в същото учебно заведение и в този период е изпълнявала тези й задължения, като това обстоятелства установява презумпция, че последната е запозната с административната дейност на учебното заведение и с начините на работа на същото. Сочи, че съдът не следвало да приравнява опита и знанията на двамата учители, като въззиваемата е имала много по- дълъг стаж като учител в същото училище, а учителят - Е.П. е била едва втора година младши учител в учебното заведение.

Твърди, че работодателят е взел предвид и е обосновал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание всички събрани доказателства, като е взел предвид и субективното отношение и поведение на въззиваемата. Сочи, че работодателят е изпълнил както задължението си за еднократност на наказанието, така и задължението си да установи и от субективна страна намерението на служителя да не полага труд по възложената му работа.

Твърди още, че в хода на развиващото се дисциплинарно производство работодателят не е длъжен да вземе предвид и не може да вземе предвид обстоятелствата, които са настъпили след извършване на дисциплинарното нарушение. Сочи, че отсъствието от работа на служителя в настоящия случай е настъпило впоследствие на извършеното от последната дисциплинарно нарушение и това отсъствие няма отношение или връзка към отказа й да изпълни възложена работа.

Твърди, че въззиваемата изрично се е съгласила да изпълнява възложените й задължения, като същата не е искала своевременно обяснения защо се е било наложило именно да я изпълнява. Сочи, че изричният отказ за изпълнение на работата е настъпил веднага след назначаването й за председател, която работа й е била вменена именно със заповедта за назначаване.

Жалбоподателят излага и съображения във връзка с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като моли да бъде отменено като неправилно Решение № 32/07.02.2025 г., постановено по гр. дело № 259/2023 година по описа на Районен съд - Разлог да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

2

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

С исковата молба се твърди, че ищцата Н. Б. Ч. е в трудовоправни отношения с ответника и изпълнява длъжността „старши учител по общообразователен предмет в гимназиален етап - математика“. Със Заповед № РД 12-355 от 09.12.2022 г., издадена от Директора на ПГ по МСС гр. Разлог, й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди се, че заповедта не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Сочи се също, че от текста на заповедта не може да се извлече и каква е тежестта на твърдяното нарушение и дали същото изобщо е виновно или по др. причини /вкл. обективни/, респ. дали налага издаването на заповед за налагане на каквото и да било наказание. Според ищцата, посочените в заповедта законови текстове са общи и бланкетни, като същите не обосновават допуснати от нейна страна нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че е нарушено изискването на чл. 193 КТ във връзка с искането на обяснения, и изискването на чл. 194 КТ по отношение сроковете за налагане на наказанието. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения по отношение на твърдението, че ищеца не е нарушил трудовата дисциплина в нито една от твърдяните й форми. В тази връзка, се сочи, че за времето от 12.12.2022 г. до 23.12.2022 г. ищцата е била в отпуск, поради временна нетрудоспособност.

Предвид посоченото е била налице и обективна невъзможност за изпълнение на каквито и да е било задължения през този период. Според ищцата Заповед 3

№ РД 12-353/08.12.2022 г. е издадена в нарушение на § 2 от ДР на Вътрешните правила за отпускане на стипендии на ученици в ПГ на МСС Разлог за учебната 2022 г./2023 г. В цитирания тект изрично е предвидено актуализация на Правилата в началото на учебната година. В случая със заповедта на Комисията, вкл. и на ищцата са вменени изменения на правилата, което е в края на първи срок и много след срокът за подаване на заявления от учениците за получаване на стипендии. Нещо повече - срокът за подаване на документи, респ. за преценка на същите е до 20.10 на съответната учебна година. Със заповедта на ищцата се вменяват задължения, чиито срок вече е бил изтекъл.

Касае се до акт от по - висока степен, които работодателят не може да нарушава и изменя със собствени заповеди. Според ищцата е налице злоупотреба с право по см. на чл. 8 от КТ. Ищцата счита за нарушение на изискванията за добросъвестно изпълнение на задълженията по смисъла на чл.

8 от КТ и отказът на работодателя да й предостави информация за необходимостта от промени в състава на Комисията. Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да отмени като незаконосъобразна Заповед № РД 12-576/08.02.2023 г на Директора на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство, гр. Разлог, както и да присъди на ищеца сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Професионална гимназия по механизация и селско стопанство е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло релевантните по делото факти, свързани с налагането на дисциплинарното наказание. Счита, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 195 КТ.

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищцата, че заповед № РД 12570/08.02.2023 година на Директора на ПГ по МСС не е мотивирана и не са посочени какви конкретни задължения са били вменени на ищцата и кои обстоятелства са обосновали издаването на процесната заповед. Възразява се по отношение на твърдението, че в заповедта са посочени общи и бланкетни законови текстове, като същите не обосновават допуснатите от страна на ищцата нарушения, както и че при постановяване на процесната заповед не са били спазени изискванията на чл. 193 от КТ. Сочи се, че работодателят е предоставил възможност на Н. Ч. за писмени обяснения, като последната е представила такива. Оспорва се твърдението, че при налагане на дисциплинарното наказание не са взети предвид и спазени изискванията на чл. 194 от КТ относно сроковете за неговото налагане. Моментът на извършване и откриване на нарушението съвпадат, като това е моментът, в който Н. Ч. е отказала да изпълнява възложените и задължения. Отделно от горепосоченото се оспорват твърденията на ищцата, че не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че същата с действията си не е изпълнила две заповеди на Директора на ПГ по МСС - град Разлог, а именно: заповед № РД-12-350 и № РД 12-353 и двете от 08.12.2022 година.

По делото са разпитани свидетелите Е.П., Г.Д. и Д.Б. Преценявайки 4 показанията им в контекста на критичния анализ, който изисква разпоредбата на чл. 172 от ГПК, първостепенният съд е кредитирал показанията и ги е взел предвид при формиране на крайния си съдебен акт.

За да уважи исковата претенция и за да отмени наложеното дисциплинарно наказание районният съд е приел, че не е доказано от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не установи от страна на ищцата Ч. да е осъществено описаното в заповедта дисциплинарно нарушение от обективна и субективна страна. На практика с оглед отразеното в заповедта на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, за това, че не е изпълнила задълженията си като председател на Комисия по стипендиите съгласно възложените й задължения със Заповед № РД 12- 353/08.12.2022 г. на директора на ПГ по МСС - гр. Разлог. От страна на ответника по делото не бяха представени изискани по реда на чл. 190 от ГПК вътрешни правила приети на заседание на ПС с Протокол 3 от 18.10.2022 г. и утвърдени със Заповед РД - 12-144а от 19.10.2022 г. и действали до момента на определянето на ищцата като председател на Комисия по стипендиите съгласно възложените й задължения със Заповед № РД 12-353/08.12.2022 г. на директора на ПГ по МСС - гр. Разлог. Предвид горното съдът по арг. на чл. 161 ГПК, е приел за доказано, че същите са били с аналогично съдържание на § 2 от ДР на последващата им редакция като изрично е регламентирано правилата да се актуализират от комисията по чл. 8 от ПМС № 328/23.12.2017 г. в началото на учебната година като изменения и допълнения не се допускат по време и на срока, определен за подаване на документи.