Присъда № 65 от 14.09.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда №65 от 10.09.2021 г. по НОХД №3589/2021 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу С. Д. Д., ЕГН **********, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, за това, че:

На 24.08.2021 г. в гр . Варна, без надлежно разрешително по Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1.8 гр и съдържание на активно наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.85 %, на стойност 10.80 лв (десет лева, 80 ст.).

По искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдими я признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК, да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ в размер под минималния предвиден, към минималния установен – три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Защитникът на подс. С. Д. не оспорва твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и авторството на деянието по възведеното обвинение, но оспорва квалификацията на деянието по основния престъпен състав. Твърди, че с оглед незначителността на вредоносните последици, както и предвид наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на престъпление от същия вид и съставлява маловажен случай съобразно чл.93, т.9 НК и моли съда, да признае подсъдимия за виновен не по основния състав на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК, а по привилегирования такъв за маловажен случай – чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, и да наложи на същия предвиденото наказание глоба в размер към средния.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2016 г., със Споразумение от 10.07.2016 г. по НОХД №405/2016 г. по опис на РС Смолян и Споразумение от 10.10.2016 г. по НОХД №675/2016 г. по опис на РС Смолян, подс. С. Д. бил признат за виновен за две отделни престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 НК, осъществени съответно на 12.03.2016 г. и на 13.09.2016 г., за които му били наложени съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок четири месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок три години и наказание „лишаване от свобода“ за срок осем месеца, ефективно изпълнено при първоначален общ режим с привеждане в изпълнение и на наказанието лишаване от свобода за срок четири месеца съгласно чл.68, ал.1 НК. Също така, със Споразумение от 17.10.2016 г. по НОХД №3981/2016 г. по опис на РС Варна, подс. С. Д. бил признат за виновен и за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, осъществено на 24.10.2015 г., за което му било наложено наказание „глоба“ в размер 300.00 лв.

1

На 24.08.2021 г. около 18.10 ч. в гр. Варна, служители на Първо РУ при ОД на МВР Варна – свидетелите К. Д. и Борислав Георгиев, при проверка в района на планетариума в морската градина, установили подс. С. Д., който на поставен въпрос, дали има в себе си забранени вещества, отговорил, че има марихуана за лична употреба, находяща се в прозрачно целофаново пликче, което в последствие предал на свид. К.

Д. с протокол за доброволно предаване. Назначена физикохимична експертиза установила, че съдържащото се в целофановото пликче вещество е с нетно тегло 1.8 грама и представлява марихуана с процентно съдържание на активен компонент 10.85 % като извършената оценка съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи стойност 10.80 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направените от подсъдимия признания на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и тяхното цялостно съответствие с всички приобщени доказателства по досъдебното производство – справка за съдимост на С.

Д.; справка с характеристични данни за подс. С. Д.; приемно-предавателен протокол от 24.08.2021 г.; протокол №588 от 27.08.2021 г. за физикохимична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества от 27.08.2021 г.; протоколи за разпит на свидетелите К.

Д. и Б. Георгиев, чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че подс. С. Д. е осъществил признаците от основния фактически състав на престъплението по възведеното обвинение като на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1.8 грама със съдържание на активен компонент 10.85 % на стойност 10.80 лв като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият С. Д. е съзнавал, че веществото, което държи е наркотично и че същият упражнява фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява практическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Същевременно, настоящият съдебен състав прие, че процесното деяние представлява маловажен случай и следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

Съгласно чл.93, т.9 НК едно деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите 2 обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието.

Касае се до наркотично вещество с несъществено тегло от 1.8 гр и значително ниска себестойност от 10.80 лв. Касае се до наркотично вещество, което е било предназначено за лична употреба, при липса на данни да е държано в някакъв продължителен период.

Подсъдимият е в млада възраст, зависим от наркотични вещества. Разбира се, тези обстоятелства не са извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл.93, т.9 НК, следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Наред с това, съобразно критериите по чл.93, т.9 НК, на преценка подлежат и всички други смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива се явяват, както направените признания и изразеното критично отношение от подсъдимия към стореното, така и изцяло добрите характеристични данни от приложената справка, видно от която, извън съпътстващите наркотичната зависимост предходни осъждания, за подс. С. Д. липсват други негативни данни. Посочен е като личност със спокоен характер, не употребяващ алкохол, активно занимаващ се с баскетбол, не контактува с лица от криминалния контингент, като и с лица, имащи асоциално и девиантно поведение, няма данни за извършени нарушения на обществения ред, няма споделяни негативни мнения за него от съкварталци. Също така, подс. С. Д. е трудово ангажиран и самоиздържащ се млад човек. Всички тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, сочат както незначителност на вредоносните последици от деянието, така и наличие на множество и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, при което деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и това дава основание за квалифициране на престъплението като маловажен случай по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК и същата следва да бъде приложена като бъде признат за виновен, за това, че:

На 24.08.2021 г., в гр . Варна, без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1.8 гр и съдържание на активно наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.85 %, на стойност 10.80 лв (десет лева, 80 ст.), като случаят е маловажен.

Тази констатация сочи основание за признаване на подс. С. Д. за невиновен по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено по основния състав на чл.354а, ал.3, т.1 НК.

3

При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. Д., съдът прецени от една страна, констатираната по-ниска степен на обществена опасност на конкретното престъпление спрямо обикновените случаи от този вид, а от друга страна - средно високата степен на обществена опасност на подсъдимия предвид регистрираните предходни негови осъждания. По същество, спрямо изтъкнатите по-горе значителна множественост смекчаващи отговорността обстоятелства, противостои единственото отегчаващо отговорността обстоятелство – предходните осъждания на подсъдимия, при което съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено съобразно чл.54, ал.1 и ал.2 НК, при съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с прилагане на предвиденото наказание глоба в размер между минималния (100.00 лв) и средния (550.00 лв) предвиден, в посока към средния – 500.00 лв.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 65 гр. Варна , 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Димо Цолов

Петинка Йорданова