Решение № 505 от 23.07.2019, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер 505 23.07.2019 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар ………………………… като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от „Формпласт БГ“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.

Г.Г. срещу отказ на съдебния изпълнител по изп. дело №20187650401071 по описа на ЧСИ Г.И., рег. №765, да събере в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело, прекратено спрямо него. Счита, че отказът е незаконосъобразен. Излага съображения, че съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе с постановление по искането на длъжника за разноски, както и че е недопустим иск за присъждането им извън производството, в което са направени. Моли да бъде отменен отказът и да бъде указано на съдебния изпълнител да събере сторените разноски в изпълнителното производство, представляващи адвокатско възнаграждение.

Взискателят по делото, Държавен фонд

„Земеделие“, не взема становище по жалбата.

В мотивите си ЧСИ Г.И. излага, на първо място, съображения за недопустимост на жалбата. Сочи, че съдебният изпълнител не е компетентен да присъжда разноски в полза на длъжника, а последният, комуто и ако такива се дължат, следва да ги претендира по общия ред. Твърди, освен това, че постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание и въз основа на него не може да се пристъпи към принудително изпълнение в същото изпълнително дело. Сочи също така, че длъжникът не разполага с правна възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който се присъждат или се отказва присъждането на разноски в негова полза при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК.

На второ място, ЧСИ излага съображения и за неоснователност на жалбата поради нормативната забрана на чл. 519 от ГПК за принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.

Окръжният съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20187650401071 по описа на ЧСИ Г.И., рег.

№765, е било образувано срещу трима солидарни длъжници, един от които настоящият жалбоподател, „Формпласт БГ“ ЕООД, въз основа на издаден от РС Берковица по ч.гр.д. №418/2016 г. изпълнителен лист, с който са били осъдени да заплатят на взискателя, Държавен фонд „Земеделие“, различни суми, представляващи главница по договор за финансова помощ, законна лихва за посочени в изпълнителния лист периоди, такси и разноски.

С определение от 20.12.2018 г. по гр.д.

№90/2018 г., влязло в сила на 21.05.2019 г., състав на ОС Монтана обезсилва издадената от РС Берковица заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №418/2016 г. в частта ѝ срещу „Формпласт БГ“ ЕООД.

С постановление от 17.06.2019 г. ЧСИ Г.И. прекратява производството по изп. дело №20187650401071 по отношение на длъжника „Формпласт БГ“ ЕООД.

В съобщение изх. №25494/17.06.2019 г., изпратено по електронна поща до адв. Г.Г. на 20.06.2019 г., длъжникът „Формпласт БГ“ ЕООД е уведомен за отказа на ЧСИ Г.И. да приеме за събиране разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради липса на издаден от съда изпълнителен титул.

В отговор по електронна поща от 20.06.2019 г., находящ се на л. 428 от изп. дело, адв. Г. потвърждава получаването на съобщението.

Настоящата жалба е подадена на 24.06.2019 г., поради което настоящият състав на съда приема, че същата е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Това е така, тъй като обжалваният отказ на съдебния изпълнител да приеме за събиране разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението. То е едно от изрично посочените в процесуалния закон (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК) действия на съдебния изпълнител, за които на длъжника е призната правна възможност да инициира съдебен контрол за процесуална законосъобразност на изпълнението. Поради изложеното жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена и произтича от процесуалния закон и се съдържа в общите правила на ГПК. Тя е обективна, безвиновна и обхваща единствено действително извършените по делото разноски на страната. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да заплати направените от страната, в чиято полза съдът е решил спора, разноски. Правото на разноски представлява имуществено субективно право, а вземането за присъдени разноски е парично (Решение

№45 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2009 г., I ТО).

В настоящия случай задължен за разноски субект се явява взискателят в изпълнителното производство, Държавен фонд „Земеделие“. Същият е държавно учреждение съгласно изричната разпоредба на чл.

11, ал. 5 (нова, ДВ, бр. 15/2013 г., доп., бр. 40/2014 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители. И преди приемането на посочената разпоредба, съдебната практика признава на посочения субект качеството на държавно учреждение, изхождайки от целите, задачите при упражняване на възложените му по закон функции и устройството на бюджета му, част от който се формира от ежегодна субсидия от държавния бюджет (Определение №386 от 3.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 402/2010 г., II ТО).

Спрямо Държавен фонд „Земеделие“ обаче, предвид статута му на държавно учреждение, е приложима забраната за принудително изпълнение на парични вземания, предвидена в чл. 519, ал. 1 от ГПК, като редът за удовлетворяването на подобни вземания е предписан в ал. 2 на същата разпоредба. Това нормативно разрешение е продиктувано от необходимостта да бъде гарантирано ефективното осъществяване на публичните функции на държавните учреждения, общините и бюджетно субсидираните заведения. То може да бъде смутено, ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на взискателя да избира изпълнителния способ и така да се стигне до финансова невъзможност за изпълнение на паричните задължения от държавата и да се създадат условия за блокиране дейността на държавни институции (Решение №15 от 21.12.2010 г. на КС по к. д. № 9/2010 г., докладчик съдията Емилия Друмева, постановено по искане за обявяване на противоконституционност на чл. 519 и 520 от ГПК).

Както посочва и Конституционният съд в мотивите си към посоченото решение, визираните разпоредби изключват „правото на кредитора да иска принудително осребряване на имуществото на длъжника“, но „интересът му не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение (до следващата календарна година), той ще получи вземането си със законната лихва за забава“.

За целта кредиторът (длъжникът в изпълнителното производство по настоящото дело) следва да се сдобие с изпълнителен титул. Това поражда за него правен интерес от предявяване на вземането си за разноски чрез иск, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му. Тази вреда няма как да бъде възстановена освен по реда на исковия процес, тъй като макар по принцип разноските да се събират в изпълнителното производство, в случая е налице пречка по чл. 519 ГПК, както за принудително събиране в рамките на висящо изпълнително производство, така и за образуване на ново такова.

Предвид гореизложеното обжалваният отказ на

ЧСИ да приеме за събиране в полза на длъжника разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е законосъобразен, а подадената против него жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Стара

Загора

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „Формпласт БГ“ ЕООД, длъжник по изп. дело №20187650401071 по описа на ЧСИ Г.И., рег.

№765, срещу съобщение от 17.06.2018 г., с което се отказва приемане за събиране на разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: