Решение № 156 от 22.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Ж. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500292 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 292/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Т. К., подадена чрез адв.

З.И., против решение № 326/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1148/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу Н. В. Ж. и срещу Община Варна за признаване за установено по отношение на всеки един от ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се в гр. Варна, ж.к. А., местност „В.“ №1-А, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, въз основа на наследствено правоприемство от нейните родители, а в евентуалност придобивна давност при твърдения за упражняване владението върху имота с присъединяване към това на своите праводатели считано от 1958г. до депозиране на исковата молба в съда - 30.05.2025г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК и е осъдена за разноските.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му с уважаване на исковете й срещу двамата ответници и присъждане на сторените по делото разноски. Изложила е следните оплаквания: - окръжният съд допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата (в нарушение на чл. 204, ал.3 ГПК не била уведомена за времето и мястото на 1 огледа на имота от вещото лице по назначената техническа експертиза и така била лишена от възможността да участва в същия; не обсъдил хронологичното несъответствие за ден и час в снимките на вещото лице от огледа му; при направено оспорване на експертизата на вещото лице инж.Б., съдът не назначил повторна такава, а следвало да назначи заради необсъждането от вещото лице на представени по делото крепостни актове за собственост и нотариален акт от 1940 г., въз основа на който Е. Х. придобил имота си през 1970г.); - окръжният съд неправилно преценил доказателствата за идентичност на имота, като дал решаващо значение на заключението на вещото лице инж.Б., без да обсъди автентичността на предварителния договор от 21.01.1958 г. (и графологичната експертиза), съвпадението на границите и съседите в старите актове и декларативния характер на кадастралните планове и разписните листове към тях; - съдът направил и погрешна преценка на владението и давността, тъй като пренебрегнал показанията на свидетелите Хр. Ат. и Д. Д., неправилно преценил фактическото владение на ответницата Н. Ж. и не приложил правилно разпоредбите на чл. 79, чл. 81 и чл. 82 от ЗС; съдът неправилно преценил и отчуждителната процедура по заповедта от 1976 г., тъй като: не взел предвид, че проектът не бил реализиран; че е отпаднала нуждата от отчуждаването; че до 2002 г. общината не е предприела действия за актуване на имота; и неправилно приложил чл.86 ЗС като приел недопустимост за придобиването му по давност без да съобрази, че след 1992 г., когато била отменена отчуждителната процедура, имотът вече бил частна общинска собственост и е могъл да се придобива по давност чрез осъщественото владение.

Ответникът Община Варна, чрез гл.юрисконсулт Р.С., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и по съображения за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Н. В. Ж., чрез адв. Д.П., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата по изложени съображения за неоснователност на оплакванията.

По предварителните въпроси, съдът се е произнесъл с определение № 393/15.07.2026 г., с което е оставил без уважение искането по доказателствата поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.2, т.1 от ГПК.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по обективно и субективно съединени искове на Д. Т. К. срещу Н. В. Ж. и Община Варна по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на всеки един от ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор 2

№*** по КККР на гр. Варна, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м., намираща се в гр. Варна, ж.к. А., местност „В.“ №1-А, при граници имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***: - по наследствено правоприемство и на основание придобиване чрез давностно владение от родителите й Н. С. К., б.ж. на гр. Варна, поч. на **.**.**** г. и Т. Ст. К., б.ж. на гр. Варна, поч. на **.**.**** г., осъществено в периода от 1958 г. до 1963 г. при добросъвестно владение, евентуално от 1958 г. до 1968 г. при недобросъвестно такова, въз основа на сключен предварителен договор за покупко - продажба от 21.01.1958 г., за което им е съставен констативен нотариален акт №10, том 11, дело №4114/1991г. и завладяване в претендирания обем; и евентуален – придобиване чрез давностно владение от ищцата до депозиране на исковата молба в съда - 30.05.2025г. и с присъединяване на владението на родителите й, осъществявано от 1958 г.

С исковата си молба, уточнена в хода на производството с допълнителни молби (на л.34 и 44 от делото), ищцата е твърдяла, че е собственик на имота, който наследила от родителите си Н. С. К. и Т. Ст. К.. Последните имали сключен предварителен договор за покупко - продажба от 21.01.1958 г. за площ от 550 кв.м. с Н. П. М. - собственик на имота по нотариален акт от 1935г., но упражнявали фактическа власт върху целия имот с площ от 1219 кв.м. Родителите й се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №10, том 11, дело №4114/1991г.

Поддържала е, че наследодателите й са упражнявали непрекъснато владение за себе си върху целия имот, считано от 1958г. до смъртта им, а след този момент тя упражнявала фактическата власт върху имота. Сочила е, че родителите й са придобили собствеността на процесния имот по давностно владение още към 1963 г., евентуално 1968 г., като са го владели непрекъснато и впоследствие, а след смъртта им -тя като единствен наследник го наследила.

Евентуално, имотът придобила по давностно владение, упражнявано от нея след смъртта на родителите й с присъединяване и на тяхното предхождащо владение от 1958 г., като давността е изтекла към датата на исковата молба.

Изложила е, че посетила имота през 2024г. с оглед необходимост от почистване, наела геодезист за трасирането му, но поради ангажименти в чужбина не успяла да постави ограда. Сочила е, че ответницата Н. В. Ж. й оспорва собствеността, тъй като също се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 28.10.2024г., с № 128, дело № 21033/2024г. Вторият ответник Община Варна също оспорвал правата й върху имота със съставените два акта за общинска собственост, съответно №10002/16.10.2018г. и стар с №2250/18.02.2002г. (в последния имотът бил индивидуализиран с № 2160 и площ от 1567 кв.м. и вписана бележка за осъществено отчуждаване за училище за слепи деца). Оспорила е провеждането на отчуждителната процедура и е поддържала, че нейните родители никога не са преустановявали владението, а в евентуалност – че отчуждаването на имота е отменено.

3

Ответницата Н. В. Ж. е оспорила исковете по съображения за неоснователността им и е молила за отхвърлянето им. Навела е възражения за липсата на идентичност на процесния имот с имота, предмет на предварителния договор и с този по нотариалния акт от 1935г. на продавачката по него, както и твърдения, че процесният имот *** е идентичен на стар №2160 по КП от 1968г. и е бил вписан в разписните листи към този план на трето лице Х.. Оспорила е автентичността и датата на съставяне на предварителния договор от 1958 г. Оспорила е твърдяната фактическа власт от родителите на ищцата и от ищцата, като е поддържала, че самата тя е придобила имота по давностно владение, осъществявано от нея от 1993 г. и с присъединяване на предхождащото последователно владение на дядо й и баща й, като към момента се легитимира с констативен нотариален акт за собственост по давност.

Ответникът Община Варна, е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете и по съображения за неоснователността им е молил за отхвърлянето им. Изложил е, че процесният имот със стар №2160 е бил отчужден в полза на държавата от собственика му Е. Х. за мероприятие на държавата със заповед № 691/27.03.1976г. на председателя на ГК на ГНС, въз основа на отреждането му за училище за слепи деца със заповед № 60/13.06.1974г. на председателя на ИК на ГНС. Имотът бил оценен и обезщетението – платено на собственика, като макар и мероприятието засягащо имота да не било изпълнено, правоимащото лице не било поискало отмяна на отчуждаването. Отчужденият имот станал държавна собственост, а с влизане в сила на ЗМСМА по силата на §7, той станал общинска собственост, евентуално е преминал в патримониума на общината по-рано съгл. §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Общината се легитимирала със съставените актове, съответно за общинска собственост № 2250/18.02.2002г. и за частна общинска собственост № 10002/16.10.2018г.

Възразила е срещу твърдението за идентичност на процесния имот с този по предварителния договор от 1958 г., а освен това е поддържала, че при евентуално владение от праводателите на ищцата, то е било прекъснато с проведеното отчуждаване, евентуално – те не са могли да осъществят състава на придобивната давност срещу държавата и общината, поради забраната в чл.86 ЗС, съответно чл.7, ал.1 ЗОС.

Предявените искове са установителни, за собственост и черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени условия. Съгласно чл. 79. (1) ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал. 2, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. С чл. 69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта 4 като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицето, което поддържа, че отсъства намерение за своене - на ответника.

Уважаването на исковете изисква ищцата да докаже в условията на пълно и главно доказване изложените в исковата молба твърдения, че родителите й, евентуално тя самата, в посочените процесни периоди са упражнявали фактическата власт върху имота поСт.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, като са държали вещта като своя. Когато се претендират последиците на оригинерния способ на придобивната давност, от значение е дали има предадено владение от собственика по силата на сключен предварителен договор или не, като необходимият давностен срок е винаги 10годишен. Тази давност важи и по твърдението за завладяване на имота в посочения обем - площ.

Процесният имот, съгласно действащата КККР на гр.Варна, одобрена със Заповед от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК и с последно изменение за този район от 29.10.2024 г., представлява поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 1219 кв.м., намиращ се в гр. Варна, район А., ул.“В.“ №1-А (м.“В.“), в урбанизирана територия за средно застрояване и има за граници имоти с идентификатори: ***, ***,