Протокол № 282 от 23.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 282 гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.ка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220102725 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата Р. Б. Л. не се явява, редовно призована на посочения съдебен адрес. За нея се явява адв. Ж., преупълномощен от адв.С. Ч., пълномощник на ищцата, с представено по делото пълномощно и днес представено преупълномощително.

Не се явява представител за ответното дружество ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, редовно призовано.

Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.

Явява се вещото лице д-р П. М., редовно призован.

СЪДЪТ докладва постъпилото по делото заявление от ответното дружество, чрез пълномощника юрк. Я., с вх. № 4251/21.02.2023 г. със становище за даване ход на делото, с поставени въпроси към допуснатите свидетели, с поставени въпроси към двете вещи лица по допуснатите експертизи. Взето е становище по същество на делото. Към заявлението е приложено пълномощно на юрисконсулта подал същото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като ответното дружество е редовно призовано. Затова и в отсъствието на негов представител и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Ж.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на ответника.

Поддържам заявените от нас доказателствени искания. Водим двамата допуснати свидетели - К. Ц. и В. Л.. Други доказателства няма да сочим.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2019 г. на територията на община Пазарджик, реализирано от застрахован при ответника-застраховател по полица „ГО” водач, е причинена телесна повреда на ищцата Р. Б. Л., вследствие на което последната търпи имуществени вреди.

Твърди се, че обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са следните: На 28.07.2019 година, около 05:30 ч., водачът на лек автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА **** ВХ - И. Н. Ч. - управлявал превозното средство по главен път I-8 (посока от гр. Пловдив към гр.

Пазарджик), км 195+250 м - община Пазарджик. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, отклонил се вляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещото се по нея МПС с д.к.№ РА**** ВТ. При настъпилото ПТП била причинена телесна повреда на пътничката в МПС с д.к.№ РА **** ВТ - Р. Б. Л..

Сочи се, че във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство № 915/ 2019 г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик и прокурорска преписка вх.

№ 2309/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик.

Сочи се, че с Присъда № 26003/16.09.2020 г. по НОХД № 353/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, изменена с Решение № 260010/09.02.2021 г. по ВНОХД № 554/2020 г. по описа на АС Пловдив и потвърдена окончателно с Решение № 119/03.06.2021 г. по н.д. № 391/2021 г. на ВКС, I н.о. Чемишев е 2 признат за виновен за реализираното ПТП и причинената на ищцата тежка телесна повреда, която присъда се ползва със задължителната сила на чл. 300 от ГПК.

Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на ищцата са причинени тежки телесни увреждания.

Твърди се, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищцата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че в резултат на произшествието на ищцата били причинени следните телесни увреждания: хемиперитонеум, хематом, травма на далака, множество счупвания на ребра, открита рана на главата, мозъчно сътресение, открита рана на носа, счупване на костите на носа, травма на лицевия нерв, счупване на лопатката, множество охлузвания и психологически шок.

Проведени били оперативни интервенции - реплантация на скалп, лапаротомия, резекция, спленектомия, сутура колон трансверзи, хемостаза, лаваж и дренаж.

Твърди се, че ищцата била приета в болнично заведение за лечение в периода от 28.07.2019 г. до 07.08.2019 г. Впоследствие лечението й продължило с извършени прегледи в периода 07.08.2019 г. - 16.11.2021 г. от личния лекар на Р. Л., а на датите: 18.01.2022 г. и 21.02.2022 г. - от лекари специалисти - ортопед; хирург и невролог. И до настоящия момент Р. Л. продължава своето лечение вследствие получените при ПТП увреждания и все още приема медикаменти, предписани от лекуващите й лекари - вече повече от 3 години след ПТП не е настъпило пълно възстановяване на ищцата и такова не се очаква да настъпи.

Твърди се, че вследствие получените травми и проведеното оперативно лечение, включващо и отстраняването на органи, настъпила пълна временна неработоспособност у ищцата за периода от 28.07.2019 г, до 31.07.2020 г.

През тези период ищцата била напълно неработоспособна и не можела да извършва никаква трудова дейност съобразно нейните умения и 3 квалификация. Ищцата преди ПТП е работела в сферата на селското стопанство - тежък физически труд, свързан с работа на полето, работа на открито при всякакви атмосферни условия, работа на слънце, включваща продължително стоене на крака, продължително ходене и физически усилия по прибиране на реколта, обработка на земеделска земя и друга съпровождаща селскостопанска дейност. Ищцата станала напълно неработоспособна и в продължение на една година въобще не могла да изпълнява осъществяваната от нея до преди ПТП трудова дейност. Преди ПТП ищцата полагала труд и работела гореописаната селскостопанска дейност в някои месеци по силата на сключен трудов договор, а в някои месеци и без сключен, тъй като в региона е масова практика наемането на работници срещу заплащане в сферата на селското стопанство, дърводобива и дребните услуги без сключен писмен граждански или трудов договор.

Работата била тежка, изисквала физическа издръжливост, често се работело без работодателят да осигурява писмен трудов договор и да осигурява работниците, но това била сред малкото възможности на ищцата да си осигурява прехраната. Във времето извън активния селскостопански сезон ищцата се занимавала с извършване на дребни битови услуги за физически лица срещу заплащане, събиране на горски плодове, на гъби, в сферата на дърводобива и др.

Твърди се, че след настъпването на ПТП ищцата вече не можела да извършва тежката физическа работа на полето, която работела до преди това. Тъй като нямала друга професионална квалификация и целият й трудов опит бил в сферата на селското стопанство, предвид търсенето на неквалифицирана работна ръка в района, ищцата нямала възможност да работи нещо друго.

Твърди се, че пълната невъзможност за ищцата да полага труд продължила до 31.07.2020 г. След тази дата ищцата се опитала да се върне към трудовата си дейност в сферата на селското стопанство, но получените травми не й позволявали да работи толкова дълго и толкова ефективно както преди ПТП. Ищцата можела да работи като часове на ден по-малко от половината от времето, което работела преди ПТП. Докато преди ПТП ищцата можела да работи по 8-10 часа на полето на всякакви метеорологични условия, то сега ищцата успява да работи не повече от 3-4 часа на ден, при това с големи усилия, има нужда от повече почивки през работното време, а 4 част от по-тежката физическа работа, свързана с повдигане и носене на тежки предмети останала напълно непосилна за нея. Като цяло работо‐ способността на ищцата била на 40% от физическия капацитет, който имала до преди инцидента. Работодателите все по-рядко се съгласявали да я вземат на работа и все по-често й удържали от надника заради неефиктивната работа. Когато успявала да се мобилизирала и да се напрегне да работи на пълен работен ден, това толкова я изтощавало, че не й позволявало на следващите ден или два да извършва почти никаква дейност.

Твърди се, че преди ПТП от трудова дейност по сключен трудов договор или без трудов и граждански договор ищцата реализирала месечен доход, равен на поне минималната работна заплата за страната. С този доход ищцата се издържала и осигурявала прехраната си и тази на семейството й. След ПТП в периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. ищцата била напълно лишена от месечен доход поради пълната невъзможност да работи, а в периода от 01.08.2020 г. до настоящия момент ищцата успява да реализира едва около 40% от месечния доход, който е била реализирала преди ПТП. Тези вреди ще бъдат търпени неограничено във времето за в бъдеще.

Твърди се, че за периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. претърпяната вреда - пропусната полза от нереализиран доход от трудова дейност - бил в размер на минималната работна заплата за страната или общо 7 680 лв. За периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба претърпяната вреда - пропусната полза от нереализиран доход от трудова дейност - бил в размер на минималната работна заплата за страната или общо 9 810 лв. Вредата, която ищцата сигурно ще продължава да търпи за в бъдеще е в размер на 426 лв./месец.

Твърди се, че активният възстановителен период продължил около 5 месеца. Още по време на болничния престой ищцата имала нужда от помощ и обслужване в хигиенен и битов план. Първоначално след изписване от болницата ищцата била поС.но на легло, придвижването било изцяло невъзможно. Постепенно започнала да се изправя и да стъпва с чужда помощ и с помощни средства. Имала нужда от поС.ни грижи и обслужване, от помощ за преобличане, посещаване на баня и тоалетна, имала нужда някой да й готви, чисти, да й купува лекарства, да я води на прегледи. Ищцата в 5 продължение на 5 месеца имала нужда от болногледач, помощник и придружител.

Твърди се, че тази функция в живота на ищцата изпълнявала К. М. Ц. нейна съседка. В продължение на общо 5 месеца през 2019 г. и 2020 г. тя се грижила за ищцата - полагала всички необходими грижи, помагала за ежедневните дейности като хранене, къпане, преобличане, помагала за посещение на баня и тоалетна, помагала за раздвижването и рехабилитацията.

За положените грижи ищцата е заплатил на К. Ц. възнаграждение в размер на 4 800 лв. - определено по средни пазарни цени за услугата придружител и болногледач за района. За плащането били съставени писмен договор и разписки. Цитира се съдебна практика.

Твърди се, че лек автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА **** ВХ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, полица № BG/06/11 9001311775, валидна от 11.05.2019 г. до 28.08.2019 г., което ангажира отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че във връзка с претърпените вреди ищцата е подала пред застрахователя доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 94- С-146/07.06.2022 г. С писмо с изх. № 0-928750/01.07.2022 г. застрахователят е отказал плащане, което поражда правния интерес за ищцата от предявяването на настоящите искове по съдебен ред.

Сочи се, че по силата на постановените Решение № 260115/15.07.2021 г. по т.д. № 56/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Решение № 260130/28.09.2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и Решение № 245/19.05.2022 г. по в.т.д. № 912/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив между ищцата и ответника съществува сила на пресъдено нещо относно виновното и противоправно причиняване на увреждането от страна на застрахования водач, вида на причинените увреждания на ищцата, причинната им връзка с механизма на ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП и неоснователността на наведеното от застрахователя възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Тези въпроси считаме за разрешени със сила на пресъ дено нещо по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени 6 вреди, поради което молим да обявите същите за ненуждаещи се от доказване в настоящия процес.