Решение № 81 от 16.02.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Враца, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420102090 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Тинг“ ЕООД, ЕИК 201139282, против „Николови-Транс“ ЕООД, ЕИК 203490522.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2018 г. между страните бил сключен Договор за наем, по силата на който ищцовото дружество в качеството си на наемодател отдало на ответното дружество за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот: помещение в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Враца, кв. „*********“, бул. „**************“ ****, срещу месечна наемна цена в размер на 700 лева без ДДС, считано от 12.07.2018 г., платима на дванадесето или тринадесето число на месеца. Наемателят бил длъжен ежемесечно да заплаща и всички разходи за електроснабдяване и за водоснабдяване на наетото помещение. Договорът бил сключен за срок от една година, като след изтичането му наемателят продължил да ползва помещението със съгласието на наемодателя.

Сочи, че през месец октомври 2016 г. наемателят поискал да ползва под наем друго помещение в сградата, което било с по – малка площ, за което страните се уговорили да заплаща наемна цена в размер на 576 лева с ДДС, а всички останали клаузи по договора от 02.07.2018 г. останали непроменени.

Твърди, че договорът за наем бил прекратен на 30.09.2021 г. Сочи, че ответното дружество не заплатило наемните вноски за периода от 01.03.2021 г. до 30.09.2021 г. включително, както и стойността на консумираната в имота ел. енергия за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г.

Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: 4 032 лева – представляваща незаплатени 1 наемни вноски за периода от месец март 2021 г. до месец септември 2021 г. /7 месеца по 576 лева с ДДС/ по договор за наем за помещение в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Враца, кв. „*********“, бул. „**************“ ****, както и сумата от 281,20 лева, представляваща стойността на консумираната в имота ел. енергия за периода от месец януари 2021 г. до месец юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че договорът за наем е прекратен и всички произтичащи от него задължения са заплатени от ответното дружество. Оспорва размера на претендираната ел. енергия, тъй като ищецът не представя издадени от електроразпределителното дружество фактури. Счита прихващането на дължимите суми с депозита за незаконосъобразно. Сочи, че сумата от 840 лева по фактура № 0000001808/12.07.2018 г. е погасена по давност.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно е признато, че страните са били в облигационни правоотношения по силата на валидно сключен договор за наем на процесното помещение при наемна цена в размер на 576 лева с ДДС. Не е спорно между страните, че договорът за наем е прекратен.

За процесния период ищцовото дружество е издало следните фактури за наем и потребени консумативи:

Фактура № 2619/02.02.2021 г. на стойност 648 лева

Фактура № 2642/01.03.2021 г. на стойност 626,40 лева

Фактура № 2661/01.04.2021 г. на стойност 612 лева

Фактура № 2682/05.05.2021 г. на стойност 616,80 лева

Фактура № 2715/04.06.2021 г. на стойност 616,80 лева

Фактура № 2737/01.07.2021 г. на стойност 618 лева

Фактура № 2778/02.08.2021 г. на стойност 612 лева

Фактура № 2830/10.09.2021 г. на стойност 594 лева.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, видно от което фактурите са осчетоводени в дневника на продажбите в счетоводството на ищеца със съответния предмет на доставка, както и са осчетоводени в дневника на покупките в счетоводството на ответника със съответния предмет на покупка – по сметки Разходи за външни услуги, Задължения към доставчици и Начислен ДДС върху покупките. Вещото лице е установило, че със сумата от 840 лева, преведена на 10.08.2018 г. от ответника за депозит по договор за наем, ищецът е погасил сума в размер на 630,80 лева по Фактура № 2619/02.02.2021 г., както и задължение за ел. енергия за месец декември 2020 г. в размер на 85,20 лева с ДДС и остатък от наем за месец януари 2021 г. в размер на 124 лева с ДДС.

Плащания по фактурите не са постъпили.

Вещото лице е изчислило, че за периода от м. 03.2021 г. до м. 09.2021 г. дължимата сума за месечен наем е в размер на 4 032 лева /7 месечни фактури по 576 2 лева с ДДС/, а за консумирана ел. енергия от м. 01.2021 г. до м. 09.2021 г. – сумата от 281,20 лева.

Установило е, че в счетоводствата на двете дружества са осчетоводени и други фактури за наем на помещение, както следва: 6 броя фактури за периода от 12.07.2018 г. до 31.12.2018 г.; 12 бр. фактури за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; 12 бр. фактури за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и 9 бр. фактури за периода от 01.01.2021 г. до 10.09.2020 г.

Според вещото лице не са постъпили плащания и в брой по процесните фактури, тъй като липсват първични счетоводни документи - касов ордер – приходен или разходен, кредитно или дебитно известие, въз основа на които се извършва осчетоводяване. Тези документи се отразяват в касовата книга на дружеството и след това отиват по сметките. Вещото лице не е открило в счетоводствата на дружествата документи за плащания в брой.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „Тинг“ ЕООД, ЕИК 201139282, против „Николови-Транс“ ЕООД, ЕИК 203490522, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за сумата от 4 032 лева – неплатени наемни вноски за периода от месец март 2021 г. до месец септември 2021 г. /7 месеца по 576 лева с ДДС/ по договор за наем за помещение в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Враца, кв. „*********“, бул. „**************“ ****, и иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД за сумата от 281,20 лева, представляваща разходи, свързани с ползването на имота – консумирана електрическа енергия за периода от месец януари 2021 г. до месец юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сторените в производството разноски.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: валидно възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплаща месечен наем в претендирания размер и разноските за електрическа енергия в претендирания размер.

С доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че страните са били обвързани от валидно сключен договор за наем за помещение при наемна цена за исковия период в размер на 576 лева с ДДС, който е прекратен. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума за наемна цена за исковия период е 4 032 лева, а за ел. енергия – 281,20 лева.

С оглед на така установеното, ответникът и наемател по облигационните отношения между страните, следваше да докаже, че е заплатил за исковия период дължимите наем и консумативи за наетия обект, каквото задължение има съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Същият не ангажира доказателства в тази насока, въпреки предоставената му възможност. Напротив, от ССчЕ се установи, че липсват плащания по осчетоводените фактури, с оглед на което следва да се приеме, че ответникът дължи сумите по процесните фактури за наем и консумативи.

Процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводствата на 3 двете дружества. Видно е, че както процесните, така и всички издадени в периода от 2018 г. до 2021 г. фактури са осчетоводени от ответника. Установени са по несъмнен начин датиращите от 2018 г. наемни отношения между двете дружества, по силата на които ответното дружество дължи заплащане на наем и ел. енергия за предоставения му за ползване имот.

Възражението на ответното дружество, че сумите са платени, като една част са платени по банков път, а друга – в брой, остана недоказано. За доказване на твърденията за плащания в брой бяха допуснати гласни доказателствени средства, които съдът намира, че не попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като на практика след месец октомври 2019 г. между страните е сключен нов договор за наем – с нов предмет и нова цена, които са съществени характеристики на договора за наем.

Ответното дружество обаче не проведе необходимото доказване в производството.

Освен това вещото лице по ССчЕ категорично заяви в съдебното заседание, че в счетоводствата на двете дружества не са открити първични счетоводни документи за плащане на суми в брой по издадените фактури, нито са осчетоводени плащания по същите и такива не са постъпили. Не са постъпвали плащания и по банков път.

Следователно възражението, че сумите са платени, е неоснователно.

Поради изложеното, исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Възражението за давност, заявено от ответника, по отношение на вземане по фактура № 1808/12.07.2018 г. в размер на 840 лева, не следва да се обсъжда, тъй като такова вземане не се претендира от ищеца.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество, което претендира присъждането на такива, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 92/, както следва: 468 лева – такси за налагане на запор, изпращане на книжа и образуване на изпълнително дело; 67,50 лева – допълнително разноски в изпълнително дело; 211,28 лева – платена държавна такса в исковото производство; 1 150 лева – платено адвокатско възнаграждение за исковото производство; 400 лева – депозит за вещо лице.

С Определение № 341/14.07.2023 г. по ч. гр. д. № 448/2023 г. по описа на Районен съд – Троян , е допуснато обезпечение /на бъдещи искове/ по исковете, предмет на настоящото производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Ищецът обаче не е представил доказателства да е сторил такива, нито е включил разноски по обезпечителното производство в списъка по чл. 80 ГПК. Такива биха били платената по ч. гр. д. № 448/2023 г. по описа на Районен съд – Троян държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендираните от ищеца разноски в размер на 468 лева – такси за налагане на запор, изпращане на книжа и образуване на изпълнително дело и 67,50 лева – допълнително разноски в изпълнително дело, не следва да се присъждат.

Това е така, доколкото разноските в обезпечителното производство подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по 4 обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС, разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнително дело, които следва да се съберат чрез ЧСИ и не се присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.