Решение № 1300 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330116200 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Й. В. Ц., с ЕГН: ********** против Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за нанесената от В. А. С., с ЕГН: * имуществена вреда върху притежавания от ищеца лек автомобил марка „*", модел „*", с peг. № *, с рама № *, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на * г. около 21:15 часа в град * настъпило пътнотранспортно произшествие с участници ищеца Й. Ц., В. С. и *. ПТП-то било посетено от * *, * при ОД на *, сектор Пътна полиция, като за възникналото произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП № */* г. От протокола се установявало, че В. С. не оставя необходимото безопасно разС.ие до спрелия автомобил на Й. Ц., блъска го в задната лява част и в следствие на удара отскача напред и в дясно и удря паркирания автомобил, собственост на *. Констатирано било, че виновният за ПТП водач - В. С. няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

1

Твърди се, че били издадени актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП /АУАН № */* г.; АУАН № */* г.;

АУАН № **/* г./. Въз основа на АУАН № **/* г. е издадено срещу Й. В. Ц.

НП № ** год. от **, * в ОД на *, сектор „Пътна полиция“, което е влязло в сила, като необжалвано.

Ищецът излага, че подал до ЗД „БУЛ ИНС‘ АД заявление * год. за извършване на опис и калкулация на щета на притежавания от него лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № *, рама № *, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изготвени са уведомление ГО № * на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и опис- заключение на щета на МПС на ЗД „БУЛ ИНС“ АД от * г., в който са констатирани щетите на автомобила на Й. В. Ц., както следват - облиц. задна броня, заден ляв калник, пета врата, задна лява врата, лайсна на задна лява врата, под задни седалки, греда на заден мост плюс комплект тампони и шенкели, заден ляв подкалник, основи на заден ляв калник, конзола на заден мост, лайсна на задна броня, задна лява джанта 16", задна лява гума „Таурус“ 205/55R16/1921/6.5 мм., заден ляв амортисьор, преден десен калник, облиц. предна броня.

Сочи се, че тъй като виновният за ПТП водач В. А. С. няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите увреденият Й. В. Ц. е насочил репарационните си претенции си към Гаранционен фонд, който на основание чл.519, ал1, т.1 от Кодекса на застраховането извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този случай е заведена щета № * г. за имуществени вреди в Гаранционен фонд.

Твърди се, че с уведомление изх. № * г. на Й. В. Ц. му е съобщено, че Управителният съвет на Гаранционния фонд с решение от * г. отказва изплащане на обезщетение по щета № * г. за имуществени вреди, тъй като не са представени достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.106. ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 2 и чл. 496, ал. 2, т. 2 „б" от Кодекса за застраховането. Гаранционен фонд неоснователно е отказал изплащане на поисканото обезщетение от ищеца. Моли се за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че в предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2022 година.

Твърди се, че в претендиралия размер обезщетение, претенцията за имуществени врели е прекомерно завишена от гледна точка на изисквания, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне 2 на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на „НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз" и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства".

Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки, че представения констативния протокол е официален документ, то в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстваш официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице- издател. Поради това съшия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Ответникът твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съпричиняване от страна на водача на л.а. „* *“ н л.а. „*“, като водачът на л.а. „*‘ е станал причина за настъпване на ПТП, като бил спрял за престой на неразрешено за целта място. Моли се за отхвърляне на предявения искове и присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице - помагач на страната на ответника – В. А. С. не изразява становище по иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ.

Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за причинените имуществени и неимуществени вреди от причинените телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.

Съгласно чл. 380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Осъдителен иск срещу фонда на някое от основанията, които заместват плащане от застраховател по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", е допустим, ако са спазени изискванията на чл. 380 КЗ и е 3 изтекъл тримесечният срок за определяне на обезщетението по чл. 496 от КЗ или ГФ отказва да плати, респ. увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение – чл. 558, ал. 5 от КЗ – което обстоятелство се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Съда намира, че предявеният иск против Гаранционен фонд за заплащане на имуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени му от ПТП, настъпило на *г. г. е допустим, тъй като безспорно се установи по делото, че е спазено изискването на чл. 380 КЗ и ищецът е предявил до Фонда писмено претенция за заплащане на това обезщетение, съответно във Фонда е образувана щета № *г., по която е отказано плащане.

По делото не е спорно, а и от събраните доказателства безспорно се установява, че на *г. около 21:15ч. в гр. * е настъпило ПТП с участници третото лице – помагач на ответника В. А. С., ЕГН *, управлявал лек автомобил марка *, модел * с per. № *, рама № * , ищецът - Й. В. Ц., ЕГН

**********, управлявал лек автомобил марка *, модел * с per. № *, рама № * и *, ЕГН **********, управлявала лек автомобил марка *, модел * с per. № *, рама № *.

Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на настъпиване на произшествието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Относно механизма на настъпване на ПТП.

Според отразеното в протокола за ПТП от *, участник 1 – В. С. не оставя необходимото безопасно разС.ие от спрелия вдясно участник 2 – ищецът Й. Ц. и го блъска в задна лява част, като вследствие на удара отскача напред и вдясно и удря паркирания участник 3 – *.

В протокола е отбелязано, че на участник 1 са причинени имуществени вреди по предна дясна част на МПС, на участник 2 – в задна лява част на МПС и др., а на участник 3 – в задна лява част на МПС и др. С оглед обвързваващата доказателствена сила на официалния документ и описани подробно в представените от застрахователя писмени доказателства – опис-заключение по щета и опис-заключение по претенция, приети по делото и неоспорени от ответника, съдът прие, че такива безспорно са доказани с представените по делото писмени доказателства. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството, участниците в произшествието, отразените материални щети документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

По отношение обаче на описания от съставителя на протокола за ПТП – * механизъм на настъпване на произшествието, протоколът няма материална доказателствена сила, а представлява заключение на съставителя му , доколкото длъжностното лице не е очевидец на инцидента. С такава сила се ползват отразените в проткола за пътнотранспортно произшествие факти и 4 обстоятелства, които непосредствено е възприел при посещение на мястото , като разположение на колите, участници в ПТП-то, вредите по тях, следи от спирачки по пътя, пътни знаци, пътна маркировка и т.н .

По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпит на * *. В своите показания, *т * излага, че е участвал в ПТП до комплекс *. Спомня си, че било на смрачаване, около 20:30ч. – 21:00ч. Сочи, че булевардът, на който спрели автомобила, управляван от ищеца има три пътни ленти. В едната лента били спрели автомобили близо до тротоара, а ищецът спрял в непосредствена близост до другите спрели автомобили, като заел дясната лента и част от средната лента, /около 1/3 от средната лента/, по която се движили, като при спирането, застъпили и двете ленти за движение.вечерта. Сочи, че след като ищецът спрял автомобила, * т излязъл от задна лява врата, след което видял кола, която приближава към тях.

Последвал силен удар, от което *т изхвърчал във въздуха, а колата на ищеца отскочила. Имало свободно едно платно, като можело да се заобиколи автомобилът им.

Съдът кредитира показанията на * *, доколкото същият е очевидец на настъпване на ПТП, а и се намират в унисон със събраните по делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице по САТЕ.

От обясненията на третото лице – помагач на ответника се установява, че автомобилът на ищеца се движил в средна активна лента за движение, като впоследствие същият спрял. След спирането, ищецът не включил аварийни светлини, същите били включени впоследствие.