Решение № 102 от 08.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500561 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 491 от 07.09.2023 г. по гр.д. № 642/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. М. Х. сумата от 16000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по ДП № 277/2010 г. на РУ Свищов, по което е оправдана, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до претендирания такъв от 70000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, като неоснователен и недоказан.

Прокуратурата е осъдена да заплати още сумата 1600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения размер до предявения размер от 9481,88 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, е 1 отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ж. М. Х. в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16000 лв. до пълния предявен размер от 70000 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1600 лв. до пълния предявен размер от 9481,88 лв. Наведени са доводи за неправилен извод на съда, че не е проведено пълно и главно доказване, че като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата и отключване на заболяванията й – хипертонична болест на сърцето без ЗСН и карцином на лява млечна жлеза, поради което и претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод на тези заболявания не подлежат на обезщетяване от Прокуратурата на Република България. Наличието на такава пряка причинноследствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение и заболяванията на ищцата се установява от всички събрани гласни и писмени доказателства, както и от приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза. Коментират се показанията на свидетелите, че ищцата не е имала заболявания преди повдигането на обвинение и как й се е отразило наказателното производство, обсъжда се заключението на вещите лица. Сочи се, че всички заболявания на ищцата са в резултат на преживения от нея стрес, безпокойство, депресия, емоционални душевни болки и страдания. Следва да се отчете още, че ищцата не е осъждана, видът и тежестта на деянието, съставляващо тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР на НК, продължителността на наказателното производство – 4 години, 6 месеца и 21 дни, считано от връчване на ищцата на 07.05.2015 г. на постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.03.2015 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 28.11.2019 г. Оспорва се изводът на съда, че наказателното производство е продължило срещу ищцата само 3 години 8 месеца и 17 дни. Тя е била конституирана като въззиваем подсъдим по ВНОХД № 203/2019 г., като с постановеното Решение № 183/24.09.2019 г. по ВНОХД № 203/2019 г. на ВТАС е потвърдена оправдателната присъда спрямо нея, поради което влизането в сила на присъдата следва да се счита от 28.11.2019 г. В тази връзка се оспорва становището на решаващия състав, че оправдателната присъда влиза в сила на 24.01.2019 г. Основателни и доказани 2 са исковете за заплащане на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата лекарства, прегледи, явявания на съдебните заседания, явявания в здравните заведения, включително и на таргетните терапии, и всички други разходи във връзка с неотложното лечение от всички заболявания, причинени от незаконното обвинение за извършено престъпление. Неправилно е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв., явяващи се заплатен адвокатски хонорар за адв. В. З. за защита по ВНОХД № 203/2019 г. на ВТАС, в което производство ищцата е била конституирана и призована в качеството на въззиваем подсъдим. Оспорва се изводът на съда, че не са претърпени вреди във връзка със защитата по НОХД № 299/2016 г. на Окръжен съд Велико Търново по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2015 г., тъй като от материалите по досъдебното производство и в някои от съдебните заседания по съдебното производство е видно, че адв. Георгиев е защитавал ищцата. Неправилни са изводите на съда, че разходите за закупуване на кръворазреждащото лекарство Ксарелто не са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, тъй като не било доказано, че ищцата е отключила съдово заболяване. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като занижен, като според жалбоподателката неправилно е прието, че заболяването й Разстройство в адаптацията и Протрахирана депресивна реакция е лекувано само една година.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части, като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение на претърпените неимуществени и имуществени вреди, като се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва постановеното решение в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16000 лв. Излагат се доводи, че съдът е присъдил обезщетението при изброяване на относимите факти към определянето му, без да става ясно какъв е приносът на всяко от тях и тежестта му при формиране на присъдения 3 размер от 16000 лв. Сочи се, че наказателното производство е продължило в рамките на разумния срок, с оглед обстоятелството, че делото е било с правна и фактическа сложност. В хода на разследването са извършени множество следствени действия, назначавани са редица експертизи, които поради спецификата на материята и липсата на вещи лица в региона, са довели в значителна степен за продължителността на разследването. Освен големия обем доказателствен материал, към наказателна отговорност е бил привлечен и втори обвиняем. Твърдяната настъпила промяна в социалния живот на ищцата, избягването на срещи с близки и познати, се дължат единствено на собственото й поведение, което тя е предприела вследствие на субективните си преценки и възприятия, и по тази причина Прокуратурата не следва да отговаря за тези негативни изживявания на ищцата.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Ж. Х., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор по тази жалба, в който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ж. М. Х. против Прокуратурата на Република България за репариране на 4 имуществените и неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. Излага, че в резултат на силния стрес и притесненията, от момента на привличането й като обвиняем са започнали здравословни проблеми, в началото изразяващи се в увреждане на нервната й система, а впоследствие довели до органично увреждане на здравето й. Започнала да страда от безсъние, стягане в сърдечната област и стомаха, стягане в гърлото. Установено било, че страда от синусова тахикардия, придружена с високо кръвно налягане, за което било предписано лечение с успокоителни медикаменти. При прегледите й от гастроентеролог било потвърдено, че оплакванията й се дължат на разстройство в нервната система, поради което й било препоръчано да търси помощта на психиатър. Предписани й били успокоителни лекарства /клоранекс и ксенатор/, които тя вземала за период от няколко месеца. От тези лекарства Х. не се чувствала добре, била замаяна и отпаднала. През 2016 г. при извършен преглед от кардиолог й била поставена диагноза „хипертонично сърце“, вследствие депресивното й състояние от образувания срещу нея наказателен процес. Така едновременно с лекарствата за високо кръвно, приемала и успокоителни лекарства, които продължава да използва и към настоящия момент. Значителните емоционални и физически страдания довели до задълбочаване на здравословните й проблеми, и след направени изследвания на 14.10.2019 г. била потвърдена диагнозата й „карцином на млечната жлеза“. На 21.10.2019 г. й било извършено оперативно лечение, след което се провежда химиотерапия. Лечението на ищцата продължава и към настоящия момент. За периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, ищцата изпитвала постоянно притеснение, преживявала силен стрес, затворила се в себе си, изолирала се от близки и познати. От жизнен и енергичен човек се превърнала в притеснена и унизена жена, съсипана физически и психически. Изпитвала силно нервно напрежение, безпокойство, нервност, тревожност, изпаднала в депресия и се десоциализирала, не можела да спи, била срината физически, психически и емоционално. Увредени били в значителна степен доброто й име, честта и достойнството й. Незаконното обвинение било за тежко престъпление, а наказателното производство продължило около 5 години, като Прокуратурата поддържала неоснователното обвинение и след постановяване на 5 оправдателната присъда. Претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на адв. З. и адв. Георгиев, разходи за лечение, транспортни разходи, разходи за прегледи и изследвания, подробно посочени, които възлизат в общ размер на 9481,88 лв., след изменението на този иск в съдебно заседание от 18.04.2022 г. Претърпяните неимуществени вреди ищцата оценява на 70000 лв., имуществените вреди са в размер на 9481,88 лв., за които суми предявява искове, ведно със законна лихва върху тях, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Оправдателната присъда на ищцата е влязла в сила преди 28.11.2019 г., което следва да се съобрази от съда. Не е доказана причинна връзка между твърдяните вреди, в частност отразените здравословни проблеми на ищцата, и повдигнатото обвинение. Част от заболяванията са с дългогодишна давност, а друга част са възникнали след влизане в сила на присъдата, поради което не са налице доказателства, че те са вследствие на незаконното обвинение. Претенцията за неимуществени вреди е прекомерна и не съответства на практиката на ВКС относно размерите на определяните обезщетения. Наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, поради което неговата продължителност не е извън утвърдените стандарти за разумен срок. Събирани са множество доказателства, като по отношение на ищцата извършваните следствени действия не са били интензивни. Ищцата е била с мярка за неотклонение „Подписка“, обвинението не е било обект на медийна разгласа, не се е отразило върху трудовата й заетост. Прокуратурата не е допринесла за разгласяване сред обществото на обвинението, поради което избягването на социални контакти от страна на ищцата и поставянето й в изолация се дължи на собственото й поведение. Оспорени са претенциите за имуществени вреди – част от адвокатските възнаграждения не са били заплатени, а сумата по договор от 03.09.2019 г. не е дължима, тъй като към този момент наказателното производство спрямо ищцата е било приключило. Относно разходите за лечение липсват доказателства за извършването им, както и за причинно следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение.