Решение № 229 от 06.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600460 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 33 НПК.

С протоколно определение № 496/23. 01. 2023 г., постановено по ЧНД № 5942/2022 г. Пловдивският районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. К., за постановяване на съдебна реабилитация за осъжданията му с: присъда по НОХД 357/2013 г. описа на ПОС в сила от 17. 04. 2013 г. е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно; присъда по НОХД 4139/2012 г. по описа на ПРС в сила от 23. 03. 2015 г., изменена с решение по ВНОХД 1577/2014 г. на ОС Пловдив, е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

По тези две присъди, с определение по ЧНД 2094/2015 г. на ПРС, двете наказания са кумулирани и е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години и 6 месеца, като същото е било увеличено с 1 година на основание чл. 24 от НК и на 03. 07. 2015 г. е влязло в сила. Наказанието е изтърпяно на 28. 04. 2016 г.

С решение 270/19.06.2023 г. по ВЧНД 383/2023 г. Пловдивският 1 окръжен съд е потвърдил определението на Районен съд Пловдив, 3 н. с., постановено по ЧНД 5942/2022 г.

Недоволен от така постановените съдебни актове е останал осъденият В. К., който направил с искане, по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, да се отмени определението, с което е отказана реабилитацията му и делото да се върне за ново разглеждане.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове Районният съд и Окръжният съд в Пловдив, са приели за безспорно установено по делото, че В. К. е осъждан по НОХД № 357/2013 г., по описа на Окръжен съд Пловдив и по НОХД № 4139/2012 г., по описа на Районен съд Пловдив, XXI н. с.

С присъда по НОХД № 357/2013 г., по описа на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 17.04.2013 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ за извършено в периода 01.10.2008 г. 14.03.2009 г. престъпление по чл.255 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6, т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.

С присъда по НОХД № 4139/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI н. с., влязла в сила на 23.03.2015 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ за извършено в периода 07.06.2011 г. 03.08.2011 г. престъпление по чл.210 ал.1 т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С определение по ЧНД № 2094/2015 г., по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 03.07.2015 г., наложените наказания лишаване от свобода по посочените две присъди са групирани по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК.

На основание чл.24 НК по отношение на В. К. е определено едно общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Правилно инстанциите по същество са приели допустимостта на молбата на В. К., с която ги е сезирал, за провеждане на производство по реда на чл.433 и сл. от НПК за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.

В атакуваните съдебни актове с основание е посочено, че за да се постанови съдебна реабилитация по чл.87 от НК, законодателят е въвел няколко изисквания, които следва да бъдат налични едновременно - да е изтърпяно наложено наказание, да е изминал период от три години от 2 изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, в който лицето да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, да е имал молителят добро поведение и при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди, като само за последното изискване е предвидена възможност за постановяване на съдебна реабилитация, в случай че не са възстановени причинените вреди, но само ако има за това уважителни причини.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и двете инстанции правилно са преценили наличието на част от предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация по отношение осъждането на В. К. с присъдите по НОХД № 357/2013 г. на ПОС и по НОХД № 4139/2012 г. на ПРС. Наложеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, с определение по ЧНД № 2094/2015 г., в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА е изтърпяно на 28.04.2016 г. От тогава до 07.10.2022 г. осъденият не е извършил престъпление, за което да се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода или друго по-тежко. Наред с това е имал добро поведение, който извод е направен въз основа на събраните и анализирани гласни и писмени доказателства.

Напълно правилно двете инстанции са направили извод за липсата на предпоставката по чл.87 ал.1 т.2 от НК за съдебна реабилитация - заради невъзстановяване на причинените от престъпленията вреди от молителя, който пък факт не се и оспорва.

При извършването на престъплението измама по чл.210 ал.1 т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което В. К. е признат за виновен и наказан с присъда по НОХД № 4139/2012 г. на Районен съд Пловдив, ХХI н. с., влязла в сила на 23.03.2015 г., на пострадалите множество лица е причинена имотна вреда в общ размер на 265 969.28 лв., от които 137 586.88 лв. са възстановени на част от пострадалите от дружество „*“ ООД.

Останалите 128 382.40 лв. не са били възстановени нито от осъдения, нито от което и да било друго лице, нито пък дължимото на пострадалите е обезпечено, за да се гарантира удовлетворяването на правоимащите лица при последващ във времето момент.

По делото е видно, че от страна на първоинстанционния съд са били положени усилия по събиране на доказателства и установяване евентуалното възстановяване на вреди. С основание е прието, че нито от страна на пострадалите по горепосоченото НОХД лица, нито от „*“ ООД, са били предприети действия за предявяване на искови претенции против В. К. пред гражданския съд.

Предвид на възможността по чл.87 ал.2 от НК за постановяване на съдебна реабилитация и без осъдения да е възстановил причинените вреди, ако е имал за това уважителна причина, съдилищата по същество правилно са преценили, че такава уважителна причина за В. К. не е налице. Действително под уважителна причина е необходимо да се разбира такова обективно положение, което поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да 3 погаси дължимото, макар и да е налична воля за това - например тежко здравословно състояние, затруднено семейно положение и други, които при конкретния молител не се установяват.

Не може да бъде приет за основателен доводът на защитата, поддържан и в производството по възобновяване, според който е изтекъл погасителния давностен срок от пет години за вземанията на пострадалите от престъплението по НОХД № 4139/2012 г. лица. Липсата на предявени граждански претенции и образувани изпълнителни производства срещу осъденото лице, следвало да се приемат за уважителни причини за невъзстановяване на вреди по чл.87 ал.2 от НК. Това възражение с основание не е възприето и от Районния, и от Окръжния съд.

Изтичането на предвидения в чл.117 ал.2 от ЗЗД петгодишен давностен срок не изключва общото правило на чл.45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.

Изтичането на давността не погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника и то в случай, че последният направи възражения в тази насока. При изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение. Поради всичко това, обстоятелството, че по отношение на вземането за причинени от престъплението вреди е изтекла предвидената в закона погасителна давност не може да се счита за уважителна причина по чл.87 ал.2 НК /Р-427-2016-III н.о. ВКС/.

В случая е установено, че от страна на В. К. не са били предприети действия за възстановяване на причинените на пострадалите от измамата лица вреди, въпреки, че молителят е разполагал със средства за това, надхвърлящи по размер причинените невъзстановени вреди.

Законосъобразно е прието, че изтичането на предвидения в чл. 117 ал.2 от ЗЗД петгодишен давностен срок не изключва общото правило на чл.45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Осъденият В. К. е разполагал със средства, за да предприеме необходимите действия по възстановяване на вредите. За него не е съществувала обективна пречка да реализира такова поведение по възстановяване, ако не на всички вреди, то дори и на част от тях.

Следователно е напълно законосъобразен изводът и на двете инстанции, че не е налична уважителна причина по чл.87 ал.2 НК, която да не е давала възможност за възстановяването на вредите.

Изтичането на петгодишната погасителна давност при вземания и невъзможността вземането да бъде събрано по принудителен ред при направено възражение от осъдения за това, правилно не е прието за уважителна причина, доколкото невъзстановяването на вреди при това условие и при наличие на останалите предпоставки на чл.87 от НК не означава липсата на възможност за постановяване на реабилитация по осъжданията на лицето изобщо. Както правилно е посочено във въззивното 4 решение осъденият може да бъде реабилитиран по реда на чл.88А от НК при настъпването на условията за това.

И в производството по възобновяване се прави довод за съобразяване на срока за давността по чл.82 т.5 от НК и наличието на тълкувателни решения на ВКС - ТР № 5/2006 и ТР № 2/2017 г.

По отношение на първото тълкувателно решение, в него действително е посочено, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, в досъдебното, така и в съдебното производство, вкл. и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. Както беше посочено по-горе обаче, предвиденият в чл. 117 ал.2 от ЗЗД петгодишен давностен срок не изключва общото правило на чл.45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.

Тълкувателно решение № 2/2017 г. е свързано с въпроси досежно реабилитация на осъден при погасена изпълнимост на наложено му наказание, досежно допустимост на реабилитация при наложено наказание глоба и необразувано изпълнително производство, каквито хипотези при процесния случай не са налице. Това е така, понеже на В. К. е наложено наказание лишаване от свобода, което е и изтърпяно.

Поради изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд, намира искането за възобновяване за неоснователно, поради, което и РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. К. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 5942/2022 г. с определение № 496/23. 01. 2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив и ВЧНД 383/2023 г. с решение № 270/19.06.2023 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5