Определение № 493 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600545 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 и сл. от НПК.

С определение № 974/27.11.2023г., постановено в проведеното разпоредително заседание по НОХД № 1029/2023 г., ОС- Стара Загора е оставил без уважение искането на подсъдимия И. Г. Ф. и защитника му- адв.

Т. Р. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза. Не са били уважени и исканията им за отмяна на действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“.

Срещу съдебния акт е депозирана частна жалба от адв. Т. Р., в която се навяват оплаквания за незаконосъобразност, както и за съществени нарушения на процесуалните правила. Отстоява се позицията за процесуална непригодност на обвинителния акт да очертае по обезпечаващ правото на защита на подсъдимия начин предмета на доказване по делото.

С отделна частна жалба, депозирана от същия адвокат, се оспорва и отказа на съда да отмени мярката за неотклонение на подс. Ф., тъй като продължителният й срок на действие има „репресивен“ спрямо него характер.

Акцентира се на добросъвестното му процесуално поведение.

Иска се отмяна на определението на първостепенния съд, прекратяване 1 на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като наред с това бъде отменена и наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в частните жалби, провери съдебния акт и приложените по делото материали намира, че:

Частните жалби са допустими. Подадени са от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.

Разгледани по същество, те са неоснователни.

От значение за преценка на основателността на отправените и пред първостепенния, и пред настоящия съд възражения към съдържанието на обвинителния акт е процесуалният развой на делото. Той е следният:

Подсъдимият И. Г. Ф. и бил предаден на съд на 18.03.2013 г. с обвинение за три извършени престъпления, както следва: 1. по чл. 304, ал. ,, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; 2. по чл. 387рал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; 3. по чл.

339, ал.1 от НК.

С присъда № 36/05.07.2017 г., постановена по НОХД № 151/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият И. Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 1, 2, 3, алт. 2 вр. чл.

26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2, б. ”б” НК и е осъден на пробация, като е признат за невинен и оправдан по обвинението деянието да е извършено и в периода след 18.10.2010 г. до 29.11.2010 г .

Със същата присъда подсъдимият Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.

66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е признат за невинен в това, че на неустановена дата по неустановен начин е придобил боеприпасите, предмет на обвинението, както и че е държал без надлежно разрешение и още 50 броя патрони кал. 22, поради което е оправдаван по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 339, ал. 1 пр. 1 НК.

Подсъдимият И. Г. Ф. е признат за невинен и оправдан по обвинението 2 за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. Г. Ф. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изтърпяването му с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Само по жалба на защитника на подсъдимия - адв. И. В., делото е отнесено за разглеждане пред Апелативен съд- Пловдив. С решение № 260118/22.07.2021 г. по ВНОХД № 45/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е изменена, като на основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 06.12.2010 г. до 08.12.2011 г. В останалата част присъдата е била потвърдена.

По касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Ф. – адв. И. В. , е образувано н.д. № 968/2021 г. на ВКС, І н.о. С решение № 60254/28.03.2022 г. на ВКС, постановено по цитираното дело, решението по ВНОХД № 45/2021 г. на АС - Пловдив, в частта, с която е изменена и потвърдена първоинстанционната присъда относно осъждането на подсъдимия И. Г. Ф. за престъплението по чл. 304, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

С решение № № 164/ 05.09.2023г. , постановено по ВНОХД № 140 по описа на АС-Пловдив за 2022 г., е отменена присъда № 36 от 05.07.2071 г., постановена по НОХД № 151/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в осъдителната й част за престъпленията по чл. 304, ал. 1 пр. 1, 2, 3 ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК и приложението на чл. 23, ал. 1 НК. гр.

Пловдив, поради липса на мотиви. Д елото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на окръжния съд, от стадия на разпоредителното заседание.

Било е образувано НОХД № 1029/2023г., в разпоредителното заседание по което е постановено определението, обжалвано (неизвестно защо) с две отделни частни жалби от едно и също лице.

І. По оплакването за съществено процесуално нарушение, изразяващо 3 се в негодност на обвинителния акт за обезпечи реализирането на правото на защита на подсъдимия и упълномощеният от него защитник.

1. Възражението, че в ОА не са очертани по гарантиращ правото на защита на подсъдимия начин факти, които да бъдат съотнесени към обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 304, ал. 1, пр. 1, 2, 3, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е неоснователно.

В обстоятелствената част на сочения процесуален документ са описани в достатъчна степен фактическите обстоятелства по извършването на престъплението, за което подс. Ф. е предаден на съд. Изложените от контролирания съд мотиви в тази насока са правилни, поради товасподеляеми. Не е налице каквато и да е неяснота по отношение на периода на продължаваното престъпление.

Неупоменато от окръжния съд, но със съществено значение е обстоятелството, че с отменената присъда на Ос-Стара Загора подс. Ф. е признат за невинен и оправдан по обвинението деянието да е извършено и в периода след 18.10.2010 г. до 29.11.2010 г. Присъдата не е протестирана.

Установената в чл. 337, ал. 2 от НПК забрана за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus), в случая е приложима и досежно правомощията на първостепенния съд.

Забраната за влошаване на положението на подсъдимия препятства осъждането му за извършване на това престъпление за коментирания период, за който се отнасят и направените пред съда оплаквания. Правото на защита на подсъдимия досежно обвинението в тази му именно част- за периода след 18.10.2010 г. до 29.11.2010 г., е обезпечено, тъй като за деятелност в този период същият не може да бъде осъден.

Споделяеми са изводите на окръжния съд и относно второто сочено от защитника обстоятелство- за неконкретизирането на фирмите, по отношение на които е следвало да бъде започната проверка (по повод на която, според обвинението, е извършено престъплението по чл. 304 от НК). Това обстоятелство има само косвено значение относно обвинението .

Неизброяването и неуточняването на конкретните търговци при излагане на обстоятелствата по раздел 1 на ОА във връзка с корупционното престъпление не се отразява по никакъв начин на правата на подсъдимия.

2. Неоснователни са възраженията и относно употребените в ОА 4 изрази, че: престъплението е извършено с „манифестиран пряк умисъл“, при „предумисъл“ и с „користна цел“. Избраните от прокурора изразни средства, за да обоснове обвинителната теза(за първото) не са в състояние да затруднят защитата на подсъдимия. Несъмнено е от съдържанието на обвинителния акт, че подсъдимият е предаден на съд с обвинение за умишлено извършено престъпление по чл. 304 от НК. Предумисъла и користната цел държавният обвинител е посочил като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а последните са обект на самостоятелна оценка от съда, който не е обвързан от становищата на страните, а от изводимото от доказателствата. Събирането и проверката на същите се реализира в хода на съдебното следствие, в което гарантирано от закона право на активно участие имат и подсъдимият, и защитникът му.

ІІ. Неоснователно е и възражението срещу отказа на първостепенния съд да отмени действащата спрямо подсъдимия най- лека мярка за неотклонение- „подписка“.

Действително, същата е с изключително продължителен период на действие. Но целта на мярката за неотклонение е да обезпечи явяването на подсъдимия при разглеждане на делото до окончателното му приключване.

Делото, досежно престъпленията по чл. 304 и чл. 339 от НК, е в първата съдебна фаза.

Несъмнено се установява от доказателствата по делото, че най- леката по вид МНО не препятства в решителна степен преценката на подсъдимия как и къде да организира живота си, а създава единствено задължение да уведоми за предстоящи промени на местонахожданието си органа, пред който делото е висящо. В тези свои решения подсъдимият не е ограничаван.

Понастоящем той живее и работи в чужбина/*/ . Правилно окръжният съд е констатирал, че единствено действието на тази най- лека мярка за неотклонение би могло да гарантира спазването на процесуалните срокове , без това да затруднява развитието и приключването на производството по делото. Тя е адекватна и съобразена с обстоятелствата по делото, а и не е прекомерно тежка- подсъдимият е в чужбина.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира за правилни констатациите на първостепенния съд, че не са налице основанията на чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, а мярката за неотклонение на 5 подсъдимия Ф. не подлежи на отмяна.

Воден от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА о пределение № 974/27.11.2023г. по НОХД № 1029/2023 г. на ОС- Стара Загора в частта относно отказа на съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора и да отмени мярката за неотклонение на подс. И. Г. Ф..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

За същото да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6