Решение № 344 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 261337 от 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 9144/2019 г., Софийски градски съд, І-9 състав е приел за установено по предявените от "ТРС" ЕАД срещу С. Н. А. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че С. Н. А. дължи на "ТРС" ЕАД сумата от 74813,96 лева главница по запис на заповед от 13.03.2015 г., сумата от 10494,73 лева лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 10.07.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете за главницата до пълния предявен размер от 74 813,96 лева до 89 535,13 лева и за лихва до пълния предявен размер от 10 494,73 лева до 12 559,79 лева.

С Решението С. Н. А. е осъден да заплати на ищеца "ТРС" ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в заповедното производство в размер на 1 492,25 лева и в исковото производство в размер на 7 169,83 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок (пощенско клеймо от 18.05.2022 г.) въззивна жалба вх. № 286863/19.05.2022 г. от третото 1 лице помагач „КОИН КОНСУЛТ“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Т. Т. Д., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.65 и л.77 от делото/.

Решението се обжалва в частта, с която исковете на „ТРС“ са уважени за сумата от 74 813,96 лева главница по запис на заповед от 13.03.2015 г., сумата от 10 494,73 лева лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 10.07.2019 г. до окончателното плащане.

Счита решението в обжалваната му част за неправилно. Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че споразумение от 13.03.2015 г. между „ТРС“ ЕАД и „Джи Си Ес България“ ООД е влязло в сила между страните, като е отчел че спрямо същите не са налице предпоставките за разваляне по чл.87 от ЗЗД. Поддържа се, че на разваляне подлежат само влезли в сила между страните договори, съгласно разпоредбите на чл.87 от ЗЗД, но в конкретния случай не може да става въпрос за разваляне на договора поради обстоятелството, че не е налице валиден, влязъл в сила и породил своите правни последици двустранен договор между страните.

Твърди се, че е налице незавършеност на фактическия състав, водещ до пораждане на правна обвързаност между страните по процесното споразумение. Излага подробни аргументи по съществото на спора. На следващо място поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил като неоснователно направените възражения за изтекла погасителна давност, както и че неправилно е приел, че уговореното в чл.4 от споразумението прекратяване има значение само като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по него.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендират се разноските и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от въззиваемата страна - ищецът „ТРС“ ЕАД чрез процесуалния й представител адвокат Г. З.-М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно, мотивирано, законосъобразно и постановено при спазване на 2 процесуалните правила. Моли за присъждане на разноските направени от въззиваемата страна в настоящото производство.

С оглед постъпилата въззивна жалба, решението и в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за главницата до пълния предявен размер от 74 813,96 лева до 89 535,13 лева и за лихва до пълния предявен размер от 10 494,73 лева до 12 559,79 лева, е влязло в сила на 09.08.2022 г. като необжалвано.

В открито съдебно заседание въззивникът-трето лице помагач чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част изцяло. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия „ТРС“ ЕАД адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник „ТРС“ ЕАД чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди изцяло решението като правилно, мотивирано, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник С. Н. А. моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен от „ТРС“ ЕАД против С. Н. А. по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземане с правно основание чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.03.2018 г., постановена по ч.гр.д. № 11931/2018 г. по описа на СРС, 56 3 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 20.02.2018 г. ищецът „ТРС“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 11931/2018 г. по описа на СРС, 56 състав, срещу ответника А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения двуседмичен срок /в редакцията на нормата към месец март-април 2018 г./ е постъпило възражение от ответника А., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 10.06.2019 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 10.07.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

По делото е представен запис на заповед от 13.03.2015 г., с който С. Н.

А. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати по записа на заповед на „ТРС“ ЕАД сумата от 89 535,13 лв. на дата 11.03.2016 г.

По делото е представено и прието споразумение от 13.03.2015 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 1864 от 13.03.2015 г. на нотариус Г. Г. с рег. № *** на НК, сключено между ищеца „ТРС“ ЕАД в качеството му на наемодател и „Джи Си Ес България“ ЕООД, представлявано от управителя С. Н. А. в качеството му на наемател. От установителната част на споразумението се установява, че между страните е бил сключен договор за наем от 31.05.2007 г. по силата на който „ТРС“ ЕАД е предоставил на „Джи Си Ес България“ ЕООД за временно и възмездно ползване на следния недвижим имот, а именно: четвърти етаж от сграда с площ от 294 кв.м., находяща се в гр.***, ул. „***“ № ***. По силата на договора за наем към 01.03.2015 г. е налице неплатена наемна цена в общ размер на 86 448,16 лв. и неплатени консумативи в общ размер на 3 086,97 лв., или общо сума в размер 4 на 89 535,13 лв.

Със споразумението страните са се договорили така дължимата сума в общ размер на 89 535,13 лв. да се плати както следва: 40 000 лв. в срок до 25 март 2015 г. включително, а остатъкът от 49 535,13 лв. ще е платим на вноски всеки месец, считано от 01.04.2015 г. до 5-то число на текущия месец, равна на размера на един месечен наем и дължима наред с текущия месечен наем.

Плащането ще продължи до изплащане на цялата сума от 49535,13 лв., като върху тази сума ще тече и законова лихва, считано от 01.03.2015 г. и ще се начислява върху дължимата сума с оглед извършените плащания. В чл.6 от споразумението страните са се договорили ответникът С. Н. А. в качеството си на физическо лице да подпише запис на заповед за обезпечение на дълга си в общ размер на сумата от 89 535,13 лв.

По делото е прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, с което се установява, че размерът на месечния наем по договора от 31.05.2007 г. за целия период от 01.01.2009 г. до 28.02.2015 г. е 3 911,66 лв. За процесния период общо е начислена сума в размер на 289 462,80 лв., като платените суми възлизат на 219 396,96 лв. Неплатените суми към датата на изготвяне на експертизата – 25.02.2022 г., са в размер на 70 065,88 лв., което отговаря на салдото на сметка 411/1 „Клиенти“ с аналитичност „Джи Си Ес България“ ООД. Последното плащане на наемна вноска е направено на 23.03.2016 г., с което е погасена дължима вноска за м.09.2013 г. Вещото лице установява, че към датата на подписване на споразумението - 13.03.2015 г., неплатената сума за наем е 89968,36 лв. След направени плащания до края на 2015 г. в общ размер на 15 990,82 лв., неплатената сума на наем от „Джи Си Ес България“ ООД е 73 977,54 лв. След направено последно плащане на 23.03.2016 г. общо неплатените суми възлизат на 70 065,88 лв.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел за неоснователни всички възражения на ответника и третото лице помагач срещу иска. Приел е за доказано съществуването на валидно каузално правоотношение, обективирано в споразумението от 13.03.2015 г. за обезпечаване вземането по което е издаден процесния запис на заповед.

Приел за недоказано възражението за прихващане направено от ответника, предвид не ангажирането на доказателства установяващи обстоятелствата, от които произтичат вземания включени в него.

По размер

5 първоинстанционният съд е приел, че искът е установен, съобразно заключението на приетата по делото ССчЕ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-трето лице помагач в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

Постановеното по делото решение и на основание чл.223, ал.1 от ГПК ще има установително действие в отношенията на третото лице и ищеца „ТРС“ ЕАД.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, а отговорността на ответника намира своето правно основание в чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.

Юридическият факт, от който се претендира отговорността на ответника е едностранна правна сделка - запис на заповед, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД.