Решение № 18764 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18764 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20241110145993 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 251416/02.08.2024 г. на „КТ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „АР“ №7 ет.1, представлявано от управителя НПЯ, чрез адвокат Д. А. със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар К № 6, хотел Рила, ет. 2, офис 212, срещу Д. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Х, бл.134, вх. Б, ап.

99, действащ чрез особен представител адвокат К. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Л Г, бл. 30, вх. А, ет. 8, с която е предявен осъдителен иск по чл.240, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1789,52 евро, равностойност на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), законна лихва от 162,59 евро, равностойност на 318 лв., считано от момента на забава 07.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и съединен с осъдителен иск, предявен при условията на евентуалност по чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за същите главница и лихви.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2023 г. между страните бил сключен Договор за заем за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) в устна форма, по който „КТ“ ЕООД е заемодател, а ответникът е заемател. В изпълнение на договора за заем, на същия ден 07.12.2023 г. „КТ“ ЕООД извършила паричен превод на сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева). Въпреки многократните устни покани от страна на заемодателя до заемателя за връщане на заемната сума, заемателят не е върнал горепосочената сума на ищеца.

При условията на евентуалност, претендира сумата като платена без основание и следствие на това, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което ги претендира по реда на чл. 55, ал.1, предложение 1-во от ЗЗД. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, чрез особен представител, като счита исковата молба за неоснователна.

Оспорва иска по основание и размер, като оспорва и претенцията за лихви и начина им на 1 формиране. Оспорва и предявените при условията на евентуалност искове. Оспорва твърдението, че ответникът е получил процесния паричен превод в размер на 3500 лв., по сключен между страните устен договор за заем. Счита, че от представените доказателства не се установява наличието на твърдяното заемно правоотношение. Оспорва наличието на облигационно правоотношение и възразява да има сключен устен договор за заем на стойност 3500 лв. Счита, че ищецът следва да докаже, освен получаване на сумата по заема, така и постигнатото съгласие за връщането й. Сочи, че ищецът не е посочил падеж за връщане на сумите, както и целта на заема, нито условията за връщането на сумата. Сочи, че не са ангажирани доказателства за връчване на покана за плащане на ответника. Счита, че представеното с исковата молба преводно нареждане е частен свидетелстващ документ, който не съставлява доказателство за удостовереното в него правнорелевантно обстоятелство. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни, както оспорва и искането за разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил банково бордеро от 07.12.2023 г. на „Юробанк България“ АД, от което е видно, че е извършил превод в полза на Д. П. Н. на сума в размер на 3500 лв. с основание на превода „по договор за заем от 07.12.2023 г.“

По делото е разпитан свидетеля, воден от ищеца МЦЯ, която установява, че е имало постигнати устни уговорки между страните. Свидетелката, която е съпруга на управителя на ищцовото дружество, е присъствала на разговора по телефона, когато ответникът се обадил на 6 декември и поискал да му бъде даден заем 3500 лева и да върне сумата в рамките на три месеца. Телефонът на съпруга на и свидетелката бил пуснат на високоговорител, поради което свидетелката могла да чуе разговора с ответника. На следващия ден след 6 декември сумата била преведена по сметка на ответника, като уговорката между страните била да се върне сумата в рамките на три месеца, считано от 7 декември. Свидетелката обяснява, че уговорка за лихва не е имало. Свидетелката обяснява, че от една година са в брак с управителя на ищцовото дружество, а преди това са живеели заедно, включително и към датата на процесния разговор, проведен на 06.12.2023 г. Живее заедно с управителя на фирмата от 2020 г. и имат дете на 4 години.

Изискана е и е представена справка от „А.“ АД с ЕИК ............. относно наличие на сметки на ответника и движението по тях за периода от 07.12.2023 г. до 12.12.2023 г. Видно от представената справка е установено, че ответникът има разкрита сметка за електронни пари при „А.“ АД, като на 07.12.2023 г. има отразен входящ превод от „КТ“ ЕООД в размер на 3500 лева с основание на превода: „по договор за заем от 07.12.2023 г.“ Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

По предявения главен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД ищецът следва да докаже чрез пълно и главно доказване наличие на договор за заем (съгласие) между страните за предоставяне на процесната сума като заемни средства, включващ задължението за връщане на предоставената сума на конкретна дата, реално предаване на сумата и реално получаване от ответника на сумата, датата на падежа, уговорен между страните и неговото настъпване.

Съдът счита, че безспорно по делото се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 3500 лв. на 7.12.2023 г., като е посочено основание за превода „договор за заем“.

Не са установени обаче по безспорен начин останалите елементи на фактическия състав на чл. 240 от ЗЗД, а именно поетото от ответника задължение за връщане на сумата на конкретна дата или в конкретен период (срок). Съдът не кредитира показанията на свидетелката Янакиева, доколкото същата е съпруга на управителя на дружеството-ищец, а 2 към момента на твърдения от нея разговор между управителя и ответника, тя е съжителствала на семейни начала с лицето, представляващо дружеството, и има дете от него. Г-жа Янакиева се явява заинтересован от изхода свидетел, поради което и съдът дискредитира изцяло нейните показания.

По посочените съображения, съдът счита главния иск за недоказан.

Предявен е като евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, който за да бъде уважен в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сочената в исковата молба сума в размер на 3500 лева, а в доказателствена тежест на ответника по иска за сумата от 3500 лева, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е имал основание за получаването .

Предвид установеното и обсъдено по-горе в мотивите обстоятелство на извършен превод по сметка на ответника на 07.12.2023 г. от името на ищцовото дружество, съдът счита, че реалното предаване на сумата от 3500 лева е извършено. Дали ответникът е изтеглил парите от сметката си и дали ги е ползвал и как ги е ползвал, не е елемент на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Независимо от основанието за плащане на сумата, с оглед твърдението на ищеца, че то е договор за заем, при липса на обратно доказване от страна на ответника за наличие на валидно основание да получи сумата от 3500 лв., съдът приема, че тя е получена при начална липса на основание. Съдът не обсъжда изявленията на ответника в тази връзка, че вероятно е имало основание да получи сумата, защото е извършил някаква работа в полза на ищеца, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да било доказателства, а при решаване на спора не може да се стъпи върху предположения, а върху безспорно установени факти. В настоящия случай липсва доказване на основание за получаване на сумата от ответника по неговата сметка на 07.12.2023 г., поради което съдът счита, че последният се е обогатил без основание с посочената сума.

Предвид това, че не е доказана датата, на която ответникът е изпаднал в забава чрез поканването му да върне сумата, съдът приема, че с подаване на исковата молба ищецът кани ответника да възстанови сумата, поради което искът за законна лихва от 162,59 евро, равностойност на 318 лв., считано от момента на забава - 07.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. Следва да се присъди лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени разноски, ищецът е направил такива за държавна такса в размер на 152.72 лв., депозит за особен представител от 681.80 лв., адвокатски хонорар от 1500 лв., в общ размер на 2334.52 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител, в еврова равностойност на 1193,62. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се следва сумата от 1098.13 евро. Ответникът не е извършил разноски по делото, поради което съдът не му присъжда такива, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове от „КТ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „АР“ №7 ет.1, представлявано от управителя НПЯ, чрез адвокат Д. А. със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар К № 6, хотел Рила, ет. 2, офис 212, срещу 3

Д. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Х, бл.134, вх. Б, ап. 99, действащ чрез особен представител адвокат К. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Л Г, бл. 30, вх. А, ет.

8, с правно основание чл.240, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1789,52 евро, равностойност на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), законна лихва от 162,59 евро, равностойност на 318 лв., считано от момента на забава - 07.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Х, бл.134, вх. Б, ап. 99, действащ чрез особен представител адвокат К. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.

Л Г, бл. 30, вх. А, ет. 8 да заплати на „КТ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „АР“ №7 ет.1, представлявано от управителя НПЯ, чрез адвокат Д. А. със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар К № 6, хотел Рила, ет. 2, офис 212, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД сумата 1789,52 евро, равностойност на 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането, като отхвърля иска за лихви за забава върху главницата в размер на 162,59 евро, равностойност на 318 лв., считано от момента на забава - 07.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, като недоказан.

ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Х, бл.134, вх. Б, ап. 99 да заплати на „КТ“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „АР“ №7 ет.1, представлявано от управителя НПЯ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1098.13 евро (хиляда деветдесет и осем евро и тринадесет цента) за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________