Протокол № 428 от 24.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 428 гр. С., 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. К. и прокурора Р. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600448 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява Зам. Окръжен прокурор Р. Р..

Въззиваемата-подсъдима Ж. Б. К., редовно призована се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В. К. от АК – Я..

СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – С. срещу присъда № 260000/10.04.2024 г. постановена по нохд № 72/2021 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимата Ж. Б. К. е призната за невиновна в това, че на 27.09.2016 г., в гр. С., ж.к. „С.к. **, след предварителен сговор с Д.В.К. /починал на 15.09.2020 г./, държала акцизни стоки без бандерол етилов алкохол с различен градус плато и процентно съдържание на алкохол, в пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, всички на обща 1 пазарна стойност от 816,47 лв., като случаят е немаловажен, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.3, т.2 /предишна ал.2, т.2/ във връзка с ал.1, предл. 2 от ИК.

Иззетите като веществени доказателства: 31 броя пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост, съдържащи 240,241 литра етилов алкохол - на съхранение при домакин в ОД - МВР – С. са отнети в полза на държавата.

В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок, се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Заявява се, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е било доказано, че „КАЧАРА“ ЕООД - гр. С., с управител и едноличен собственик на капитала подс. Ж. К. е притежавало сграда в гр. С., кв. „С.к. **, където тя и съпругът й ДК. /починал/ са стопанисвали заведение „М.е.“ в гр. С. и в заведението и извън него са продавали алкохол и спирт в бутилки от минерална вода, без поставен акцизен бандерол. Сочи се, че това е доказано от множество свидетелски показания, така и от приложени СРС от проведени телефонни разговори на подсъдимата и съпруга й и клиенти.

Твърди псе, че при извършено на 27.09.2016 г. претърсване на сграда в кв.

„С.к. ** бил намерен и иззет 240 литра етилов алкохол с код по КН 2208 в пластмасови бутилки с различен обем, като върху потребителската опаковка не бил поставен акцизен бандерол и държането на алкохола станало в нарушение на чл.64, ал.1 и 4, вр. чл.9, т.1, вр. чл.2, т.1 от ЗАДС и не бил платен акциз на стойност 2 642.65 лв., т.е. се касае за немаловажен случай.

Заявява се, че подсъдимата действала в сговор със съпруга си за извършване на деянието, като двамата съгласували действията си по доставка, прелИ.е и продажба на алкохол - ДК. договарял продажбите и често лично осъществявал самата продажба или разпореждал на служители да продадат стоката, а подсъдимата, от своя страна, осъществявала доставката на алкохола и контролирала разпределението и съхранението му. Държаният алкохол бил предназначен за продажба, въпреки че подсъдимата нямала надлежно разрешително за държане на алкохол. Въз основа на това се обосновава извода, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.234, ал.3, т.2 /предишна ал.2, т.2/ вр. ал.1, пр.2 от НК и се настоява същата да бъде призната за виновна по това обвинение и да й бъде наложено наказание. В депозираното допълнение към протеста се поддържа направеното в първоначалния протест оплакване за неправилност респ. незаконосъообразност, като се навеждат конкретни съображения и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда. Оспорва се преценката на съда, въз основа на която са кредитирани изцяло обясненията на подсъдимата, както и показанията на сина й свид. В.К. и тези на нейна близка приятелка свид. И.Д., като се изразява несъгласие със заключението, че показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимата са последователни, безпротиворечиви и достоверни. Заявява 2 се, че е безспорно, че помещението, в което е намерен алкохолът е собственост на фирмата, чийто управител и едноличен собственик на капитала е подсъдимата К. и по време на цялото досъдебно производство са липсвали каквито и да било твърдения от страна на нея, съпруга й или сина й, в които да се сочи, че помещенията, в които са намерени акцизните стоки са били отдадени под наем на свид. Д. или представлявано от нея дружество „Юрофарм“ ЕООД, нито са били правени искания за събиране на доказателства за наемни правоотношения. Това обстоятелство се определя като противоречащо на житейската логика, както и опит подсъдимата неоснователно да опита да се защити. Акцентира се и на факта, че непосредствено след извършеното претърсване и изземване, в протокола за следственото действие свид. В.К. е заявил, че притежава документи, удостоверяващи произхода на алкохола, но такива документи не са представени нито в хода на досъдебното производство, нито при съдебното следствие и това му изявление противоречи на показанията, дадени пред съда, което не е коментирано в мотивите на присъдата, а показанията му неоснователно са били ценени като последователни и безпротиворечиви.

Оспорва се решението на съда безкритично да даде вяра на показанията на свидетелите Д. П., Е. П., М. П., П. П., Ив. Р., Ж. К., Д. П., Св. П., Г. С., Б. и М.

М., които са заявили, че никога не са провеждали телефонни разговори с подсъдимата и съпруга й, при положение, че са налице СРС, от които е видно, че такива разговори, касаещи закупуване на алкохол са проведени от телефонни номера, чиито титуляри са тези свидетели. Сочи се, че според посочените СРС е видно, че освен К. и съпругата му е водила телефонни разговори за продажба на алкохол, с различни клиенти, а каква е била нейната роля при получаването на спирт, изготвянето, държането и разпространението на алкохол става ясно от показанията на починалия свид. И.Щ.. Заявява се, че показанията на свид. Щ. кореспондират с разговора на подсъдимата, записан със СРС, при който същата е казала на клиентка, че „И. е отишъл за два литра“ и че е игнориран е по същество и разговора, воден от подсъдимата с лице на име „В.“, което е искало да закупи от нея „250 литра“, доколкото от нейните обяснения, както и от показанията на сина й не е видно същите да са търгували с други продукти, измервани в литри, освен с алкохол. Твърди се, че неоснователно съдът е кредитирал показания на свидетелите Ст. С. и Хр. К., Хр. Х. и свидетелите М., които са заявили, че са търгували с плодове и зеленчуци с К.и, и че именно тях са имали предвид при разговорите си, като са искали да закупят „чувалчета“, „ярмичка“, „гаци“ и др., доколкото при един от разговорите в изготвеното СРС самият К. е обяснил на клиент, че следва да използва посочените кодови наименования за различните количества алкохол, които иска да закупи. Според прокурора неправилно са ценени като достоверни показанията на свидетелите А. и Д., дадени в съдебно заседание, при което същите са се отрекли от казаното в досъдебното производство, а именно, че са звънили на подсъдимата, за да купят от нея спирт, при положение, че показанията им в досъдебното производство кореспондират с 3 изготвените СРС. Коментират се мотивите на съда, в които той приема, че сами по себе си представените от свид. Д. договори не са достатъчни, за да се изясни, дали са съставени за нуждите на защитата на подсъдимата по настоящото производство или преди извършеното претърсване и изземване.

Оспорва се заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което двата договора са осчетоводени на 28 и 29.12.2015 г., т.е. преди извършеното претърсване, което от своя страна било доказателство, че не са съставени за нуждите на наказателното производство. В тази връзка се заявява, че първият договор за наем, сключен с И.Д. като физическо лице е за наем със срок на действие до 01.01.2016 г., т.е. извън инкриминирания период, като претърсването и изземването е извършено на 27.09.2016 г., девет месеца след изтичане на договора с И.Д. и за да послужи изтеклият договор като доказателство по делото е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на жилището от свид. Д. с дата, следваща претърсването /06.07.2017 г./, като приемо-предавателният протокол не е осчетоводен по никакъв начин.

По отношение на втория договор се сочи, че той е от 01.12.2015 г. и в него на ръка е дописан предметът му, а именно: че касае наем на ет. 3 в сграда,находяща се в гр. С., кв. „С.к. **, а във фактура № 328/29.12.2015 г. е посочено само, че се отнася до някакъв наем /за разлика от фактурата по първия договор/, като не е уточнено, че касае именно договора за наем от 01.12.2015 г.; на фактурата липсват подписи, както за съставител, така и за получател. В този смисъл се обосновава извод, че договорът за наем с „Юрофарм“ е изготвен за нуждите на наказателното производство и че не следва да се кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебносчетоводната експертиза в частта, в която сочи, че фактура 328/29.12.2015 г. е издадена именно във връзка с договор за наем на помещение от 01.12.2015 г., а не за наем на друго помещение или вещ. Твърди се, че договорът с И.Д. и фактурата, несъдържаща подписа й, както и приемо-предавателният протокол са частни документи, издадени от страна, ползваща се от тях и нямат доказателствена сила. С оглед на наведените доводи и възражения се твърди, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.234 ал.3, т.2 /предишна ал.2 т.2/ вр.ал.1 пр.2 от НК и се настоява същата да бъде призната за виновна по това обвинение и да й бъде наложено наказание.

Постъпило е писмено възражение, депозирано от защитника на подсъдимия, в който протестът на прокурора се определя като неоснователен, а присъдата на районния съд – като правилна и законосъобразна. Най-напред се твърди, че представеният протест на прокуратура е просрочен, като същият е подаден извън срока по чл.319 НПК, тъй като в системата на електронни съдебни дела, в електронната папка на нохд №72/2021г. няма данни за входиран протест с вх.№260599/12.04.2024 г., а на 12.04.2024г. е входирана само молба на РП - С. за препис от протокола от проведеното на 10.04.2024 г. съдебно заседание по делото, както и копие на представените доказателства приемо-предавателни протоколи, а също и препис от присъдата и мотивите 4 към нея и следващият документ в електронната папка по делото е молба с вх.

№ 260660/26.04.2024г., с която Ж. К. иска заверен препис от присъдата и мотивите към нея. Твърди се, че до 25.04.2024 г., когато изтича срокът за протестиране на оправдателната присъда на подзащитната ми, РП - С. не е подала протест, доколкото след като протест №260599/12.04.2024 г. не съществува в електронната папка на делото, очевидно е, че същият е бил подаден извън 15 дневния срок и същият е просрочен. В тази връзка се настоява за прекратяване на производството по делото. В случай, че не бъде уважено искането за прекратяване на делото, протестът на РП[1]С. се определя като неоснователен, доколкото по делото няма данни, които да водят до извода, че Ж. Б. К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.234, ал.3, т.2, вр. с ал.1, пред.2 от НК т.е. държане на акцизни стоки без бандерол от две лица, сговорипи се предварително, в немаловажни случаи. Изводът на съда, че не е налице елемент от фактическия състав на престъплението по чл.234 НК, а именно - държането, се определя като правилен и законосъобразен. Заявява се, че липсват доказателства подсъдимата да е осъществявала фактическа власт върху тези 31 бр. пластмасови туби с домашна ракия, иззети от адрес-гр.С. ул. "С.к." бл.61, ет.3 на 27.09.2016 г. Сочи се, че по делото е представен договор за наем от 01.12.2015 г., от който е видно, че подсъдимата в качеството на управител на „Качара“ ЕООД е отдала под наем третия етаж на жилището им в гр.С. ж.к.