Решение № 8809 от 01.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8809 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110109241 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

Ищецът Й. Б. М. моли да бъде отменено уволнението му, извършено със заповед № 522/30.12.2021г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД.

Излага, че изявил воля за прекратяване на трудовоправната връзка между страните по взаимно съгласие, но молбата му не била уважена, предвид на което на 23.12.2021г. депозирал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.01.2022г. Вместо това трудовото му правоотношение с ответника било прекратено с оспорваната заповед на основание чл. 326, ал. 1, вр. ал. 2 КТ, а именно на основание едностранно писмено предизвестие от негова страна до работодателя. Моли на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ съдът да постанови поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като се впише действителното такова – чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за три месеца в размер на сумата 2 961 лева. Претендира разноски.

Ответникът УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Излага, че ищецът бил законосъобразно уволнен. Не били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, за което излага подробни съображения. Доколкото в заявлението си от 23.12.2021г. ищецът посочил датата, считано от която иска прекратяване, ответникът основателно приел, че ищецът отправил искане за прекратяване на трудовото правоотношение между страните при 1 неспазено предизвестие по чл. 326, ал. 1, вр. ал. 2 КТ. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

Принципно начинът на обективното съединяване на искове (кумулативно, евентуално или алтернативно) зависи от естеството на твърдените правоотношения.

Ищецът може да избира начина на обективното съединяване на исковете, само ако естеството на твърдените правоотношения позволява това. Ако правното естество на правоотношенията, предмет на делото, налага определено съотношение между предявените искове, съдът следва да ги разгледа в това отношение един към друг, а не по начина, посочен в исковата молба.

Ищецът не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а вписаното основание за прекратяване (член, алинея, точка от КТ), с твърдения, че не то е действително осъщественото. Следователно доколкото искът за поправка на вписаното основание за прекратяване би разрешил правният спор между страните относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто именно спор е налице между страните по делото, следва да се приеме, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в конкретния казус има характера на главен, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - на евентуален, тъй като само при неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, за ищеца би бил налице защитим правен интерес от това да претендира отмяна на уволнението.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор № 335/10.09.2021г., копия от страниците на трудовата книжка на ищеца, длъжностна характеристика и др. се установява, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заемал при ответника длъжността „лекар специализант“, с място на работа Стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по Гастроентерология.

На 23.12.2021г. ищецът сезирал ответника със заявление с вх. № 6538/23.12.2021г., в което е обективирана волята му, че едностранно и без предизвестие прекратява трудовото си правоотношение с ответника, на основание чл.

327, ал. 1, т. 3 КТ, след датата на изтичане на последното му дежурство за м.12.2021г. на 31.12.2021г.

Нормата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ предвижда потестативно право на работника или служителя да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

2

В случая ищецът в заявлението си от 23.12.2021г. се позовава на извършена от работодателя в нарушение на чл. 118, ал. 1 КТ едностранна промяна на уговореното с трудовия договор място и характер на работата – възложено му било за месеците октомври, ноември и декември 2021г., да работи в друго отделение – това за лечение на болни от Ковид-19, вместо в отделението по Гастроентерология, а възложената друга работа не съответствала на уговореното в трудовия договор и профила на специализацията му. Отделно излага, че работодателят не изпълнил законовоустановеното си задължение по чл. 152 КТ да му осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, тъй като му възложил 24-часови дежурства. Твърди също, че бил принуден да подпише договор за повишаване на квалификация по чл. 234 КТ и че така подписаният такъв съдържал недействителни клаузи.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за извършена едностранна промяна в трудовото правоотношение между страните. Излага, че било налице съгласие на ищеца, ищецът не се бил противопоставил на издадената от Изпълнителния директор на УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД заповед № 384-1/04.10.2021г., реално я изпълнявал, извършвал съответните отбелязвания в рапортната тетрадка, получавал и усвоявал изплащаното му допълнително възнаграждение за работа с Ковид-19 и дори настоял да „слее“ и положи 2 броя 24 часови дежурства през м.12.2021г., по семейни причини, за да бъде компенсиран със съответен брой почивни дни.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, на която ищецът се е позовал в депозираното на 23.12.2021г. заявление предвижда, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Нормата на чл. 119 КТ допуска промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но с писмено съгласие между страните.

Това разрешение кореспондира на общото изискване за писмена форма на трудовия договор, закрепено с разпоредбата на чл. 62 КТ. Поради това и съдебната практика последователно приема, че изменението на трудовото правотношение може да се извърши при взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В този смисъл решение № 765/11.01.2011г. по гр.д. № 228/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 376/26.10.2011г. по гр.д. № 1405/2010г., ІV г.о. на ВКС, решение № 344/29.11.2011г. по гр.д. № 1407/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 95/18.04.2012г. по гр.д. № 1604/2010г., ІV г.о. на ВКС.

Изискването за писмена форма на съгласието касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително мястото на работа по чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ и характера на работата по чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ. Поради това, противно на доводите на ответника, не може да се приеме, че е налице валидно съгласие по чл. 119 КТ за изменение на трудовото правоотношение между страните, посредством устна молба на ищеца или с конклудентни действия, понеже работил без да се противопостави, 3 подписвал рапортни дневници, получавал целевото възнаграждение за работа с пациенти с Ковид инфекция. По делото не се твърди и от доказателствата не се установява между страните да било сключено допълнително писмено споразумение към трудовия договор по реда на чл. 119 КТ или да била подадена писмена молба, с която ищецът да е поискал да работи в Ковид отделението на болницата. Ето защо съдът приема, че съгласие на ищеца за преминаване на работа в Ковид отделението на болницата не било налице, а работодателят извършил промяната едностранно.

На следващо място съдът следва да обсъди въпроса налице ли е изключението, визирано от нормата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ - имал ли е право работодателят да извърши едностранната промяна и променени ли били мястото или характера на работата на ищеца. В тази връзка по делото е представена Заповед № 3841/04.10.2021г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД. От съдържанието на документа се установява, че ищецът Й. Б. М., бил включен в списъчния състав за м.10.2021г., за работа, наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с Ковид-19 в обособеното отделение, базирано на територията на 4-ти етаж – Второ отделение по вътрешни болести и ОАИЛ. Заповедта, видно от съдържанието й, има за цел създаване на по-ефективна организация на медицинското обслужване на пациенти с Ковид-19. Тя била издадена на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ, която норма оправомощава изпълнителните директори на лечебни заведения да управляват същите. В заповедта, като основание за издаването й, се цитират още чл. 26, ал. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД, заповед № РД-01-249/15.07.2021г. на Директора на СРЗИ, с която болницата била определена за обособяване на легловата база за лечение на пациенти с Ковид-19 и Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка от 30.06.2021г. на НЗОК, приета с № РД-НС-05-9-15/09.09.2021г., които актове не са ангажирани като писмени доказателства по делото. Заповедта съдът намира, че била ограничена със срок - месец октомври 2021г., доколкото списъчният състав по същата бил определен единствено за м.10.2021г.

Посоченото в заповедта основание за издаването й - създаване, на основание чл.

69, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ, на по-ефективна организация на медицинското обслужване на пациенти с Ковид-19 и посочения срок - месец октомври 2021г., сочат на визираното от нормата на чл. 120, ал. 1 КТ основание за едностранно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя - организатор и ръководител на трудовия процес, а именно производствена необходимост. Производствената необходимост се изразява в недостиг на работна сила за изпълнение на определени важни, спешни и неотложни задачи, които са временни и не могат да бъдат изпълнени с наличните работници и служители. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 КТ предвижда, че в 4 случай на производствена необходимост работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност. Правото на работодателя по чл. 120, ал. 1 е огланичено в темпорален аспект - за срок до 45 календарни дни през една календарна година. Същите 45 календарни дни могат да бъдат използвани наведнъж или на няколко пъти. Законът изисква промяната по предходната алинея да се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал. 2. Тези ограничения са продиктувани от съображения за закрила на труда и за разумно използване на работната сила.

Както вече бе упоменато по-горе, трудовото правоотношение между страните възникнало по силата на сключения между тях трудов договор № 335/10.09.2021г., с който страните се съгласили, че ищецът ще заема при ответника длъжността „лекар специализант“, с място на работа - Стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по Гастроентерология.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ определя, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В разглежданият казус с трудовия договор страните изрично са уговорили по реда на чл. 66, ал. 3 КТ мястото на работа на ищеца, а именно Стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по Гастроентерология. С обсъжданата заповед на Изпълнителния директор на УМБАЛ – С. "СВ.Й.К" ЕАД от 04.10.2021г. на ищеца било определено различно място на работа - обособеното отделение в болницата за лечение на болни с Ковид инфекция, базирано на територията на Второ отделение по вътрешни болести и ОАИЛ.