Решение № 10463 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10463 гр. *-*, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110105254 по описа за 2026 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2280.36 евро, представляваща разликата до пълния размер на обезщетението, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата

Ищецът Н. В. Т. твърди, че е имал сключен трудов договор с ответното дружество „*** от 13.12.2021 год. до 26.09.2025 год., като е изпълнявал длъжността „Автотенекеджия“ с месторабота гр. *** Твърди, че на работодателя е представено Експертно решение на ТЕЛК от 20.05.2025 год., в което здравните органи са определили 83.00% ТНР с препоръка да работи като автотенекеджия при спазване на противопоказните условия на труд без тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично пренапрежение, статично и динамично натоварване на гръбначен стълб, ръчна работа с тежести и неблагоприятни климатични фактори.

Ищецът посочва, че работата, която е изпълнявал в дружеството работодател като автотенекеджия е била свързана с тежък физически труд, статично и динамично натоварване на гръбначен стълб и ръчна работа с тежести, които условия са противопоказни за неговото здраве и през цялото време при изпълнение на трудовите задължения е ползвал болкоуспокояващи лекарства, за да може да издържа осем работни часа, които лекарства са довели до увреждане на стомаха.

На 10.09.2025 год. ищецът е извършил вторичен преглед в МЦ „**“ ООД при доктор ***, която след като констатира влошеното му здравословно състояние му изписва нови лекарства и отпуск за временна 1 неработоспособност. При изпълнение на трудовата си функция ищецът изпитвал остри болки в кръста и изтръпване на горните крайници, поради което с молба от 28.08.2025 год. е поискал от работодателя да бъде преназначен и да изпълнява друга длъжност, отговаряща на здравословното му състояние. С писмо от 02.09.2025 год. работодателят е уведомил ищеца, че дружеството не разполага със свободна длъжност, която да отговаря на здравословното му състояние. При тези обстоятелства ищецът на 19.09.2025 год. е подал заявление за прекратяване на трудовия договор и със Заповед № М-164 от 24.09.2025 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 26.09.2025 год.

В заповедта работодателят е посочил на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск, а на поставен въпрос относно изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ работодателят отговорил, че не дължи такова обезщетение, защото по КТ ищецът трябва да има трудов стаж най- малко пет години в „***. На 27.11.2025 год. ищецът е подал жалба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ *-*, която е извършила проверка и е дала предписание в срок до 11.02.2026 год. да се определи и изплати дължимото обезщетение. На 28.01.2026 год. работодателят е изплатил обезщетение в размер на 1145.09 евро по банков път. Ищецът счита, че е налице частично изпълнение на дължимото обезщетение от страна на работодателя. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от КТ работодателят дължи на служителя обезщетение, ако има най-малко пет години трудов стаж, като в закона не е въведено изискването този трудов стаж да е само при работодателя, с който се прекратява трудовото правоотношение.

Ищецът твърди, че има общ трудов стаж десет години, три месеца и пет дни и от датата на инвалидизация до 26.09.2025 год. не е получавал обезщетение на същото основание. Посочва, че последният му пълен работен месец е май 2025 год., за който е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 3349.80 лв. и размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ следва да е 6699.60 лева или 3425.45 евро. С оглед на извършеното плащане предявява настоящия иск за разликата от 2280.36 евро до пълния размер на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „*** оспорва предявения иск и счита същия за изцяло неоснователен. Не оспорва фактите относно съществуването на валидно трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 243 от 13.12.2021 г., прекратяването му със Заповед № М-164/24.09.2025 г., считано от 26.09.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, изплатеното обезщетение в размер на 1145.09 евро, както и наличието на повече от пет години трудов стаж и неполучаването на такова обезщетение през последните пет години.

Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че обезщетението е неправилно изчислено и че размерът му е следвало да бъде изчислен на база последното получено брутно трудово възнаграждение за отработен цял месец май 2025 г. в общ размер 3349.80 лв.

2

Посочва, че съгласно трудовия договор уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение е 750.00 лв., а към датата на прекратяване е 1100.00 лв., като е уговорено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6 процента за всяка година, което възлиза на 1.8 процента или 19.80 лв. месечно. Твърди, че уговореното плащане по трудовия договор по преценка на работодателя във връзка с постигнати добри резултати, при което могат да бъдат определяни парични бонуси, няма постоянен характер и не е част от допълнителното трудово възнаграждение, като не се дължи всеки месец и може да обхваща няколко месеца. Ответникът изтъква, че изплатеното на 28.01.2026 г. обезщетение в размер на 1145.09 евро или 2239.60 лв. представлява точно обезщетението в размер на договореното месечно брутно трудово възнаграждение от 1119.80 лв. за два месеца. Допълва, че референтният месец за изчисляване е предхождащият месец август 2025 г., през който ищецът е получил по-ниско възнаграждение поради ползван платен отпуск, но работодателят е преценил да изплати обезщетението в пълния двумесечен размер на договореното брутно трудово възнаграждение. Посочената във фиша за месец август премия от 1360.00 лв. и във фиша за месец май премия от 2230.00 лв. не са част от договореното месечно брутно трудово възнаграждение, нямат постоянен месечен характер и зависят от индивидуалната преценка на работодателя, поради което съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се включват в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 228 от Кодекса на труда. Ответникът възразява и срещу претенцията за законна лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 26.09.2025 г., като се позовава на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, според която дължимите обезщетения се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, тоест до 31.10.2025 г., и следователно лихва може да се дължи едва от 01.11.2025 г.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 66 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Не се спори, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 243/13.12.2021 г., както и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № М164/24.09.2025 г., считано от 26.09.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Между страните не е спорно, че ищецът притежава необходимия общ трудов стаж (над 5 години), както и че ответникът е изплатил сумата от 1145.09 евро на основание чл. 222, ал. 2 КТ на 28.01.2026 г.

От приложения Трудов договор № 243/13.12.2021г. се установява, че между страните са възникнали трудовоправни отношения, като ищецът е заел длъжността автотенекеджия при определено основно месечно трудово 3 възнаграждение, в размер на 750 лв., както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година.

В трудовия договор изрично е предвидено, че по преценка на работодателя във връзка с постигнати добри резултати на служителя могат да бъдат изплащани парични бонуси, които нямат постоянен характер и не са част от допълнителното трудово възнаграждение.

От представената Длъжностна характеристика се установява, че трудовите задължения на ищеца включват тенекеджийство и възстановяване на детайли на моторни превозни средства, което изисква спазване на специфични технологии и създава определена физическа натовареност.

От Експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия № 91602 от 20.05.2025г. се установява, че на ищеца е определена 83 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, като за противопоказни условия на труд са посочени тежък физически труд, нощен труд, нервнопсихично пренапрежение, статично и динамично натоварване на гръбначния стълб и ръчна работа с тежести.

От приложените Етапни епикризи се установява влошено здравословно състояние на ищеца през процесния период, което е налагало продължително медикаментозно лечение и е водело до обективни затруднения при изпълнение на трудовите функции.

От молба от 28.08.2025г. се установява, че ищецът е уведомил своя работодател за невъзможността си да изпълнява работата при досегашните условия поради заболяването си и е поискал преназначаване на длъжност, съобразена с предписанията на здравните органи.

От Писмо на изпълнителния директор на ответното дружество от 02.09.2025г. се установява, че работодателят е отговорил на ищеца, че не разполага със свободна подходяща длъжност за преназначаване.

От Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че договорът е прекратен по инициатива на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 26.09.2025г.

От Трудова книжка на ищеца се установява, че същият притежава общ трудов стаж от 10г. 3м. и 5 дни към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

От писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се установява, че контролните органи са констатирали неизплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда и като са дали задължително предписание на работодателя за неговото изчисляване и изплащане.

От Преводно нареждане за кредитен превод от 28.01.2026г. се установява, че ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 1145,09 евро, в което като основание е посочено „обезщетение по чл. 222, ал.2 КТ, във връзка с чл. 327, ал.1, т.1“.

4

От приложените Фишове за работна заплата за месеците от май до септември 2025г. се установява размерът на получаваното месечно възнаграждение и начисляваните на ищеца допълнителни премии и ваучери.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнително такова, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и безпристрастни. Съгласно основното заключение брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е изчислено в два варианта. При първия вариант, в който са включени всички получени плащания, включително премия и ваучери за храна, възнаграждението възлиза на 1814,98 евро, а съответното обезщетение за два месеца е 3629,97 евро. При втория вариант са изключени плащанията без постоянен характер съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при което брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец възлиза на 572,54 евро, формирано само от основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж.

При този втори вариант, вещото лице посочва, че дължимото двумесечно обезщетение е в размер на 1145,09 евро. Съгласно допълнителното заключение на експертизата е извършена подробна проверка на начислените възнаграждения от датата на назначаването до прекратяването на трудовия договор, от която се установява, че изплащаните премии са били с изключително непостоянен и вариращ размер през отделните месеци, като в определени периоди изобщо не са били начислявани, а в други са изплащани еднократни бонуси по преценка на ръководството.