Решение № 1645 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330112213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. Т., чрез пълномощник – адв. К. К., против „Сити Корект Кредит” ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30 лева, платена без правно основание за периода 03.07.2023 г. – 17.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 05.05.2023 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сумата в размер на 900 лева.

Изложени са съображения, че договорът е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК. На ищцата не бил предоставен екземпляр от договора, погасителния план и общите условия към него, а единствено схема за погасяване. Сочи се, че за периода от 03.07.2023 г. до 17.12.2023 г. ищцата заплатила на ответното дружество сумата в общ размер от 1548 лева, която включвала главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора. Претендира се, че поради недействителност на кредитното правоотношение сумата заплатена над размера на предоставената в заем сума била получена от ответното дружество при начална липса на основание и подлежала на връщане. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявения иск, като се моли за уважаването му и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити 1

Корект Кредит” ООД, в който е изразено становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорват се изложените в изложените в исковата молба фактически твърдения, които не били подкрепени със съответни доказателства. Прави се възражение за неподсъдност на настоящия спор пред Районен съд – Пловдив, тъй като ищецът не притежавал качеството „потребител“. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предавения иск. Претендират се разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 04.02.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 30 лева на сумата в размер на 53,67 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 53,67 евро. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/. Така разпределената доказателствена тежест е указана на страните с доклада по делото, обективиран в определението за насрочване, препис от което е връчен на страните.

В изпълнение на процесуалното си задължение за доказване, както и на дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.02.2026 г. ищецът е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума в размер на 53,67 евро в полза на ответното дружество. Представени са разписка от „Изипей“ АД за направени от ищеца в полза на ответното дружество плащания в общ размер на 1005 лева, както следва: на 03.07.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 10.07.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 24.07.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 24.07.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 03.08.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 10.08.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 21.08.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 25.08.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 30.08.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), на 04.09.2023 г. – 67 лева (34,26 евро), както и квитанция към приходен касов ордер за платени на 07.09.2023 г. – 335 лева (171,28 евро). В разписките е отбелязано, че отделните суми представлява вноска по кредит, но липсва посочване на конкретен договор. В квитанцията към ПКО е посочено, че сумата от 335 лева е вноска за приключване на договор № ***** г. По делото е представена от ищеца схема на погасяване към договор № ***** г., от която може да се направи извод, че между страните по делото е възникнало 2 правоотношение, но не става ясно какви са неговите параметри. От страна на ответното дружество, комуто принадлежи доказателствената тежест и му е изрично указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, не са наведени доводи и представени доказателства за наличие на конкретно облигационно правоотношение между страните. При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на разпределената доказателствена тежест, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на сключен между страните договор за кредит, който да е послужил като основание за заплащане на сумата.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че в производството по делото ищецът проведе надлежно доказване, че е заплатил процесната сума в размер на 53,67 евро на ответното дружество, което от своя страна не установи наличие на валидно правно основание за получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че същата е недължимо платена.

При това положение предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 43,10 лева/22,04 евро. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, да заплати на А. В. Т., ЕГН: **********, 3 сумата в размер на 53,67 евро /петдесет и три евро и шестдесет и седем евроцента/, платена без основание в полза на ответното дружество за периода 03.07.2023 г. – 17.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, да заплати на от А. В. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 22,04 евро /двадесет и две евро и четири евроцента/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, да заплати на адвокат Д. Б., вписан в АК - П., с личен №*********, с адрес: гр. П., ул. "Р.Д." № ..., ет. ..., като пълномощник на ищеца А. В. Т., ЕГН: **********, сума в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4