Определение № 30270 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30270 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110104164 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Д. М., с която са предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД против М. С. Г.. По искане на ищеца и след подробен анализ на изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, съдът е постановил Определение № 16435/29.04.2026г., с което е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като за целта е определил и наложил мярка „възбрана“ на недвижим имот за обезпечаване на евентуалните вреди за ответника при отхвърляне на иска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Ищецът е представил писмени доказателства. Ответникът с отговора на исковата молба същото е представил писмени доказателства. Съдът намира, че доказателствата са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и допринасят за изясняване на спора от правна страна.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.

Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

1

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените от ищеца и ответника по делото писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 10.45 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, ищецът – с препис от писмения отговор на ответника, като им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване.

2

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

I.1. В исковата молба ищеца твърди, че е кредитор на „Кондор 4“ ЕАД, който е осъден да му заплати сумите по издадения му изпълнителен лист от 24.10.2016 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело, в хода на което била наложена възбрана върху гараж, собственост на длъжника „Кондор 4“ ЕАД. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство гаражът бил изнесен на публична продан, но ищецът в качеството му на взискател по изпълнителното дело не бил изцяло удовлетворен.

Впоследствие в хода на изпълнителното производство била наложена възбрана върху друг имот на длъжника, а именно гараж № 9, идентификатор *** по КККР. Наложената възбрана била вписана в Служба по вписванията - гр.София на 18.02.2020 г. С оглед изложеното се предявява иск за обявяване на относителната недействителност на сключената сделка за покупко-продажба на гараж № 9 идентификатор *** по КККР, извършена с нотариален акт №106, том XVIII, дело 5900 от 18.02.2020 г. Заявява, че сделката по покупко – продажба на гараж № 9, *** по КККР била изповядана на 18.02020 г. пред нотариус Д. Н.. Сочи, че веднъж длъжникът бил наясно с образуваното изпълнително производство за натрупаните публични задължения от 2011 г. и второ знаел, за изпълнителното производство от ищеца, с което оставал неудовлетворен по извършената публична продан на гараж № 13 с идентификатор № *** по КККР. Навежда твърдения, че в нотариалният акт за покупко – продажба от длъжника „Кондор 4“ ЕАД, ЕИК . на М. С. Г. липсвали данни имотът да бил проверяван за тежести, както и липсвали данни за съгласието на ищеца като кредитор на продавача за извършване на прехвърлителната сделка. Заявява, че в настоящия случай ищецът в качеството на кредитор бил увреден, когато длъжникът с правните си действия бил създал или увеличил своята неплатежоспособност. Длъжникът намалил своето имущество, което служело за общо обезпечение на неговите кредитори, като в случая разпродал имуществото си на по – ниски пазарни цени. Посочва, че в случая, намаленото имущество на длъжника се оказало недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите, и поради факта, че длъжникът умишлено не обявявал имуществото си.

Моли съда да обяви за недействителна извършената сделка с НА № 106, том XVIII, дело 5900 от 18.02.2020 г., вписан в Служба по вписвания гр.София.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия оспорва предявения иск и изложените в исковата молба обстоятелства. Навежда твърдения, че придобил с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том I, рег.№ 1141, дело № 32 от 2020 г. на Нотариус Д. Н. гараж № 9 с идентификатор *** по КККР. Твърди 3 още, че имотът бил придобит в режим на семейна имуществена общност с бившата му съпруга Г. Й. Г.. Сочи, че с бившата си съпруга, сключил брачен договор, с който били уредени изцяло имуществените им отношения, вписан в СВ към АВ, гр. София.

Поддържа, че процесният имот съобразно подписаният брачен договор останал в решим на СИО и с двама собственици М. Г. и Г. Г. /Ц./. В последствие бракът между тях бил прекратен по взаимно съгласие с решение на РС- Брезник. Заявява, че към момента на налагане на възбраната, същата била наложена за обезпечение на вземанията на ищеца спрямо длъжника- присъдена неустойка в размер на 16 200 лева, ведно със законната лихва от 05.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъдените разноски и такси на ЧСИ по изпълнителното дело. Аргументира се, че недпредприемайки изпълнителни действия за осребряване на вземането си ищецът повишил изкуствено вземането си като натрупал към него лихви и разноски.

Посочва, че към днешна датата вземането му към длъжника вероятно било увеличено със 100% и повече, отчитайки значителния период, за който се начислявали лихви върху главницата. Счита, че настоящият иск бил погасен по давност. Съгласно общото правило на чл. 114, ал.1 ЗЗД началният момент на давностият срок бил този, в който взимането било станало изискуемо. Смята, че давностният срок по претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД, давността по чл.110 ЗЗД била започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с НА, т.е. на 18.02.2020 г. и крайния момент за предявяване на иска бил изтекъл на 18.02.2025 г.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е иск с правна квалификация по чл. 135 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които не е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не подлежат на доказване.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по сделката и че с последната длъжникът е намалил имуществото си, както и знанието на цесионера, че с процесната цесия се увреждат интересите на ищеца.

УКАЗВА на ответника, че може да проведе насрещно доказване по оборване твърденията на ищеца.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5