Решение № 1609 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100113511 по описа за 2023 година

Предявени са два осъдителни иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, при условията на обективно съединяване.

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Я. Д. - САК, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС", да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 972 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 05.08.2023 г. ПТП, причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2023 г., около 18:10 часа в, гр. София, между ищеца и водач на л.а. „Ситроен", модел „Берлинго", с per. №*******, а именно Н. М. С., с ЕГН **********, настъпило ПТП. Съгласно исковата молба, шофьорът на лекия автомобил се движил по ул. „Околовръстен път", с посока на движение от гр.

Нови Искър към бул. „Ломско шосе", като на около 1.3 км, след разклона за с.

Мировяне, ответникът грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП, реализирайки ПТП с попътно движещия се до него мотоциклет марка „Хонда", модел „600 Ф", с per.

Номер *******, управляван от ищеца - Д. Й., с ЕГН **********.

Местопроизшествието е посетено от дежурен служител, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-465, в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. Образувано е също и досъдебно производство №11256/23 г. по описа на СДВР и пр.пр. № 33376/23 г. по описа на СРП.

Ищецът навежда довод за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП. Неимуществените вреди се изразяват в получени травматични увреди с остри и силни болки в областта на дясно рамо и ръка. При постъпване в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" на ищеца е поставена диагноза „комплексна 1 мултифрагментна фрактура на дясна скапула/лопатка/ с дислокация на фрагментите, фрактура улната /лакътната кост/ дистално на дясна ръка, мозъчно сътресение. В първия месец от възстановяването си, болките на ищеца били особено интензивни.

Поради травмите, у същия настъпили трайни затруднения досежно движенията на горен десен крайник, съпроводени със силни болки и ограничение на движението крайника. Травмата на главата довела до гадене, световъртеж и загуба на съзнание.

Част от неимуществените вреди са и невъзможността за осъществяване на основни битови потребности, непрестанни силни болки, водещи до прием на обезболяващи и промяна в емоционалното състояние на ищеца - станал напрегнат, тревожен, неспокоен, с чувство за безпомощност и приемайки се за тежест на роднините си.

Имуществените вреди се свеждат до разходите лечението в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов" ЕАД, което е на обща стойност 972 лв.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че именно ищецът е причинил процесното събитие, като водач на мотоциклет „Хонда", модел „600Ф", с per. № *******, без да притежава необходимата категория за водач на мотоциклет. Ответникът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното ПТП. Ответното дружество поддържа, че процесното произшествие е настъпило, защото ищецът не е изпълнил задължението си да се движи в крайна дясна част на пътното платно в посоката си за движение, не е спазвал дистанция от движещото се пред него превозно средство и се е движил несъобразена скорост. Твърди се в отговора, че всъщност ищецът е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.З, т.1, чл.15, чл. 20 и чл.21 от ЗДвП, като е управлявал МПС неполагайки грижата на добрия стопанин - необезоапсен, без необходимото облекло, каска, кори и наколенки. Ответната страна навежда на това, че не е влязла в сила присъда, от която да е видно кой от двамата водачи в процесния случай е виновен.

Ответникът прави искане за спиране на производството до изясняване на фактическата обстановка по делото и влизане в сила на присъда, която да установи вината на един от двамата водачи. В условията на алтернативност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. Й. на 50 % съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД. Отново, в условията на алтернативност, ответникът претендира намаляване на обезщетението. Твърди, че ищецът има принос за периода на възстановяване, поради ненавременното предприемане на лечение, както и неспазване на хигиенни предписания, дадени от медицинските лица. Ответната страна оспорва причинно-следствената връзка между процесното събитие и настъпилите неблагоприятни последици за ищеца. Оспорва твърдението, че ищеца търпи описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Налице е оспорване по отношение на претенцията по акцесорния иск за лихви от дата 13.07.2023 г.

Претендират се съдебни и деловодни разноски. Относно доказателствените искания на ищеца няма възражения, не се оспорва гореописаната застрахователна полица.

Отправена е молба за спиране на производството до изясняване на фактическата обстановка по делото и влизане в сила на присъда, сочеща вината на един от двамата водачи. Моли се да бъде изискана в цялост наказателна преписка във връзка с Констативен протокол № 465/05.08.2023 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция" на основание чл.186 ГПК за досъдебното производство.

В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителната искова, в която ищецът конкретизира своите твърдения, поддържайки изцяло правния си извод относно виновността на ответника. Насочва към това, че водачът на лекия автомобил не е спазил нормативно изискване съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП. Оспорва основателността на 2 възражението за съпричиняване. Поддържа тезата, че ищецът е правоспособен водач, тъй като притежава СУМПС с категории „А" и „Б", които му позволяват да управлява мотоциклет и триколесни превозни средства с мощност над 15 kW, както и леки, лекотоварни и товарни автомобили с ръчна или автоматична скоростна кутия и с тегло вкл. Товара до 3,5т. и 9 места. Ищецът оспорва твърденията за превишена скорост.

Поддържа становището, че ответникът не е спазвал правилата за движение по пътищата. Във връзка с имуществените и неимуществените вреди, ищецът твърди, че лечебно-възстановителният период още не е приключил, тъй като неколкократно от инцидента насам, пострадалият бива хоспитализиран в различни лечебни заведения респективно с диагнози „увреждане на брахиалния плескус", „травматична парализа на десен мишничен сплит", „последици от травма на нервите на горен крайник". Твърди се, че пострадалият все още не е възстановен напълно.

В отговора си на допълнителна искова молба, ответникът поддържа, възраженията, отправени в отговора на исковата молба. Поддържа становището, че претенцията е неоснователно завишена и не съответства на чл.52 от ЗЗД. Поддържа мнението за неоснователност относно претенцията за лихви. Поддържа направените в отговора на исковата молба доказателства.

В открито заседание ищецът чрез адв. Л. поддържа предявените искове.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответното дружество в открито с.з., чрез юрк. Т. оспорва предявените искове.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК и чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В приетия констативен протокол за ПТП № К-465 от 05.08.2023г. издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция“ е отразено, че на 05.03.2023г. около 18,10ч. на Околовръстен път с посока на движение от гр.Нови Искър към бул.Ломско шосе на 1,3 км след разклона за с.Мировяне ищецът Д. И. Й. управлява мотоциклет „Хонда“, модел „600 Ф“ с per. №*******, като участва в ПТП с попътно движещия се пред него л.а. „Ситроен Берлинго", с per. №*******, а именно - Н. М. С.. Отразено е, че при ПТП е пострадал мотоциклетиста Д. И. настанен в болница „Пирогов“ с работна диагноза фрактура на лакътна кост и комоцио./л.8 от делото /

От приетата Епикриза по ИЗ № 31270/ 2023г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че на 05.08.2023г. Д. Й. на 28г. е постъпил в лечебното заведение с диагноза: счупване на лопатката, закрито. На 10.08.2023г. на ищеца е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Установява се, че на 11.08.2023г. ищецът е изписан от лечебното заведение с препоръки за ХДР и за домашно лечение и проследяване. /л.9-л.10 от делото/

Приета е неоспорена фактура от 11.08.2023г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, видно от която ищецът е заплатил сума в размер 972 лева за медицински изделия. /л.11/

Представена е претенция за изплащане на обезщетение от 29.08.2023г., с която ищецът Й. е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за определяне на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие процесното ПТП.

Претенцията е връчена на ответника чрез „Български пощи“ на 30.08.2023г., видно от известие за доставяне ИД PS 1000PS7PV6 W. /стр. 12-15/

Приета е Епикриза по ИЗ № 40457 на УМБАЛ „Софиямед“, клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че на 25.10.2023г. ищецът е постъпил в лечебното заведение с диагноза: увреждания на брахналния плексус.

3

Извършена е операция, назначено медикаментозно лечение. На 01.11.2023г. Д. Й. е изписан с подобрение. Дадени са препоръки./л.73-л.76/

По искане на страните е допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице ортопед травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. В заключението на СМЕ е обосновано, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрито многофрагментно счупване на дясната лопатка; счупване на долната част на дясната лакътна кост; контузия на главата /теменно/; периорбитално кръвонасядане на лицето в дясно; мозъчно сътресение; два малки кръвоизлива /7 мм и 5 мм /в основата на челния дял на мозъка; контузия на гръдния кош; травматична парализа на десния мишничен сплит. Вещото лице д-р Т. Димтрова посочва, че закритото многофрагментно счупване на дясната лопатка, което е увредило мишничния сплит е причинило пълна парализа на десния горен крайник и е довело до загуба на основната функция на десния горен крайник - хватателната способност. Закритото счупване на долния край на дясната лакътна кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за 3 месеца. Проведеното от ищеца лечение е описано от вещото лице, както следва: болнично - от 05.08.2023 г. до 11.08.2023 г. - 6 дни и от 25.10.2023 г. до 01.11.2023 г. - 7 дни и от 14.02.2024 г. до 21.02.2024 г. - 7 дни и от 20.06.2024 г. до 27.06.2024 г. - 7 дни или общо 27 дни и Домашно - амбулаторно - от 11.08.2023 г. до 24.10.2023 г. - 2,5 месеца и от 01.11.2023 г. до 13.02.2024 г. - 3,5 месеца и от 21.02.2024 г. до 19.06.2024 г. - 4 месеца и от 27.06.2024 г. до сега - 4 месеца; По време на болничното лечение е опериран както следва: на 10.08.2023 г. - открито наместване и фиксация на дясната лопатка; на 26 10 2023 г. - невролиза и невро пластика; на 15.02.2024 г. - невропластика; на 21.06.2024 г. - невропластика. Вещото лице обосновава, че ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет за 3 месеца, болки с умерен интензитет след този период до сега, а също и постоянно страдание заради дясната ръка, както и че описаните по-горе травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице д-р Д. пояснаво, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищеца, давността на получаването им, вида на проведеното лечение и сегашното му състояние, може да се приеме, че пълно възстановяване при ищеца не се очаква. Обосновано е, че медицинската прогноза за възстановяването му е неблагоприятна.