Решение № 2210 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110205810 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-032984 от 13.03.2026г., началник група при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на Г. Н. Г. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргументи за липса на виновно поведение, маловажност на нарушението и несъразмерност на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна началник група към ОПП-СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Пашунов, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните изискавния и при правилна правна квалификация на установените факти. . По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се излагат общи доводи за законосъобразност на наказателното постановление, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Н. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес- с.,,***'', ул.“,,***''“ № 2, ,,***'', ,,***'', правоспособен водач на МПС.

Лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил собственост на Н.Г.Г.. На 1

09.12.2025г . регистрацията на лекия автомобил била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 вр. ал. 10 ЗДвП на база изпратено от гаранционния фонд уведомление за прекратяване действието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да са иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото.

На 18.12.2025г., в гр.София, жалбоподателят Г. Г. управлявала посочения лек автомобил марка ",,***''" с рег. № ,,***'', като при движение по ул."Цар Иван Асен II" с посока на движение от ул. „Николай Ракитин“ към бул. „Михайл Еминеску“, когато бил спрян за извършване на проверка от патрул на ОПП - СДВР, които след справка констатирали, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, № 4607220, с който срещу жалбоподателя Г. Н. Г. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това, че на 18.12.2025г. в град София, управлявала лек автомобил марка ",,***''" с рег. № ,,***'', който е служебно дерегистриран. Фактическата обстановка, актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, като срещу същия не са депозирани възражения.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. № 4984/2025г. по описа на СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-032984 от 13.03.2026г., началник група при отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“ е наложил на Г. Н. Г. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН серия GА, № 4607220 от 18.12.2025г., НП 25-4332-032984 от 13.03.2026г., Постановление за отказ за образуване на наказателно производство по пр.пр. № 4984/2026г. по описа на СРП и приложените по преписката материали,, Справка картон на водач Г. Н. Г., заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите“ както и останалите писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, № 4607220/18.12.2025 година, който е съставен от компетентен орган- командир на отделение при 01 РУ-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.2.1. вр. т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632 от 02.02.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание 2 на същия, за участие на свидетели и нарушителя, както и за връчване на същия.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на цитираната заповед и приложеното удостоверение за заемана от Г. Б. длъжност. Същото отговаря по съдържание на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН. Следва изрично да се отбележи, че макар и лаконично, наказателното постановление дава достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така, че да позволи на жалбоподателя да организира защитата си, като в същото изрично е посочено правното и фактическо основание за прекратяване на регистрацията на превозното средство, както и датата, на която това е настъпило, с което се дава достатъчно пълно описание, съответно на посочената в АУАН и НП, правна квалификация.

По отношение на наказателно постановление, обаче се констатира нарушение от категорията на съществените. На първо място преписката, изпратена в съда, от страна на административно-наказващия орган не съдържа екземпляр на наказателно постановление, което е видно и от придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН, като в постъпилите в съда книжа се съдържа единствено отпечатания дигитален образ на наказателното постановление, изготвен с оглед процедура по връчването му по чл.186а, ал.3 ЗДвП, в който е отбелязано самото връчване, но не и оригинал на наказателно постановление. Поради това с разпореждане на съда е изискано представяне на оригинал или заверен препис на атакуваното наказателно постановление, но такъв не е постъпил, като отново е изпратена същата административно-наказателна преписка. При това съдът намира, че от така представените екземпляри на санкционния акт, не се установява да е изпълнено императивното изискване на чл.57, ал.2 ЗАНН- "Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.", т.е. липсва властническо волеизявление по санкциониране, като не може да се удостовери и провери дали посоченото в титулната част лице, действително е издало наказателното постановление. Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. (изрично в този смисъл Решение № 7571 от 05.06.2024г. по адм.д. № 1940/2024г. по описа на АССГ) На следващо място с наказателно постановление (НП) № 25-4332-032984 от 13.03.2026г. на началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на Г. Г. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 09.12.2025г. чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на град София, жалбоподателят формално е нарушила правилото на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Г., което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано поради неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност на 3 автомобилистите. При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито дори да е уведомен регистрирания или предстоящия собственик, или да са били иззети свидетелството за регистрация, или снети регистрационните табели, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и, че същата е известна на лицето, т.е., че е предприел управление на превозното средство със съзнанието за този факт. Изрично задължително тълкуване в този смисъл е дадено и в Тълкувателно постановление ,,***'' от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и ВАС по тълк. д. № 3/2022 г.- „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ (в този смисъл и актуалната практика на касационната инстанция- Решение № 5902 от 20.02.2025г. по адм.д. № 11296/2024, Решение № 5181 от 14.02.2025 г. по адм. д. № 12095/2024г., Решение № 210 от 5.01.2025г. по адм. д. № 9785/2024г. всички по описа на АССГ и редица други).