Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2164 от 05.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 3801/2026
Вид
Определение № 2164
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.95 ал.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.237 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.111 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.111 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.111 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.161 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20261100203801 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от Хр.М., чрез адв.К. против Постановление на СГП от 14.05.26г., с което е оставена без уважение молбата за връщане на приобщени по ДП веществени доказателства.В постъпилата жалба се излагат доводи в подкрепа на отправеното искане за отмяна на Постановлението на СГП и респ. за връщане на претендираните вещи.

Производството е по реда на чл.111 ал.3 НПК.

Съдът, след като се запозна в цялост с образуваното ДП и след като отчете изложените в депозираната жалба доводи, намира същата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес против Постановление на СГП, представляващо годен по см.на чл.111 ал.3 НПК акт за съдебен контрол.

По същество на процесния спор е необходимо да се изложи следното :

ДП № 284 ЗМК 1218/24г. по описа на РУ Казанлък, пр.пр. № 17069/24г. по описа на СГП е образувано на 18.08.24г. по реда на чл.212 ал.2 НПК с предмет на разследване престъпление по чл.237 ал.1 НК, а именно за това, че на 17.08.24г. в землището на гр.Шипка, общ. Казанлък, м.Крайна Варовита е убит без надлежно разрешение едър дивеч – един благороден елен и е направен опит да бъде убит едър дивеч – друг благороден елен.

По образуваното ДП все още няма привлечено към наказателно отговорност лице.

В хода на разследването са извършени редица ПСД, чието изброяване по мнение на настоящия съд е безпредметно.Следва обаче изрично да се отбележи, че в условията на неотложност и при последващо съдебно одобрение по реда на чл.161 ал.2 НПК е извършено в присъствието на настоящия жалбоподател ПСД по претърсване на л.а. Тойота Лендкрузер с рег.№ ****, собственост на С.Х.П., като са намерени и иззети описаните в самия протокол движими вещи, конкретизирани по вид и количество.Част от тези вещи са върнати на правоимащото лице – Ст. Панчугов с нарочно Постановление на СГП от 14.10.24г.В настоящото производство се търси връщане само и единствено на останалите вещи, като една значителна част от същите са подложени на експертно изследване, но въпреки това и 1 съобразно отразените в проверяваното Постановление на СГП доводи, то с оглед специфичния начин на реализиране на процесното престъпно деяние, все още не е изяснена обективната истина.Въпреки това и от фактическа страна съдът отбелязва, че видно от приобщената доказателствена съвкупност както самият жалбоподател Хр.М., така и иззетите с Протокол от 18.08.24г. вещи са се намирали в непосредствена близост до инкриминираното място и поради това и поради характеристиките на самите вещи, то същите се явяват не само съотносими към разследваното престъпление, но и значими за установяване на реализираните събития.

При горните факти съдът е длъжен да анализира събраните доказателства и да прецени законосъобразността на атакуваното постановление, с оглед изложените в него мотиви.

Общоприетият принцип в наказателното производство, касаещ приобщените ВД е законоворегламентиран в чл.111 ал.1 НПК и предвижда запазването на събраните по делото доказателства до приключване в цялост на наказателното производство. Разпоредбата на чл.111 ал.2 НПК определя изключението от този принцип, а именно предметите, иззети като ВД могат да бъдат върнати съответно от прокурора или от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.111 ал.3 НПК, преди да бъде приключено наказателното производство само тогава, когато това няма да затрудни разследването и разкриването на обективната истина.В конкретния случай претендираните движими вещи са приобщени към доказателствената маса по делото и представляват годно веществено доказателство по см. на чл.109 НПК. Тук отново следва да се отчете, че част от иззетите вещи са били предмет на експертно заключение с установени в същото съотносими по делото данни, което от своя страна презумира и обуславя фактическата необходимост от реалната наличност на тези вещи, с оглед извършване на бъдещи действия, необходими за изясняване на фактическата обстановка.Според решаващия съд, всяка една от иззетите вещи, чието връщане се претендира, би могла да бъде предмет на бъдещи доказателствени искания (в това число искание за назначаване на допълнителна или повторна експертиза) и от страна на държавното обвинение и от страна на подсъдимите лица и поради това не следва да се ограничава възможността на процесните страни за събиране на нови доказателства.Предвид начина на въздействие върху предмета на престъпление - чрез произвеждане на изстрели, то ВД имат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото Нещо повече – съдът не може и не следва да пренебрегне правния регламент на чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД), въвеждащ по императивен начин правилото на отнемане в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване при извършени нарушения по чл.84, чл.85 и чл.86 от ЗЛОД, като без значение по настоящем се явява фактът на липса на съставен на жалбоподателя АУАН.

По конкретното дело разследването все още не е приключило, респ. правилна се явява преценката на прокурора, че на този етап не са налице условия за връщане на иззетите ВД, като с оглед горепосочената норма на ЗЛОД, не следва да се създават преграждащи условия за нейното приложение.В случая установяването на обективната истина е с безспорен 2 приоритет пред твърдяното от жалбоподателя М. засягане на правата му на собственик, които права са ограничени от самия закон и не могат да противоречат на категоричните и ясни цели, преследвани в наказателното производство.

Водим от горното и на осн.чл.111 ал.3 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 14.05.2026г., с което е отказано връщането на веществени доказателства по ДП № 284 ЗМК 1218/24г. по описа на РУ Казанлък, пр.пр. № 17069/24г. по описа на СГП

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3