Решение № 432 от 11.06.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Благоевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102327 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№2327/2025г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Р. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б, със седалище и адрес на управление: гр.С представлявана от С и Б с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Б да заплати на ищеца Р. М. В., ЕГН **********, сумата в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, частичен иск от общата сума в размер на 11 615 лв. /единадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева/, явяващи се заплатени такси без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че с договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008г.

„Б е предоставила на Р. М. В. (заемател) кредит в размер на 142 800 лв., като част от сумата в размер на 42 110.70 лв. е отпусната за закупуване на недвижим имот, а сумата в размер на 100 689.30 лв. е за други нужди. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване.

В чл.7 от договора е предвидено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „У... към договора.

Сочи се, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 5.69%, стандартната надбавка е в размер на 6.80 процентни пункта, или процентът по кредита е общо 12.49%.

Посочва се, че съгласно чл.12 от Договора кредиторът заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б прилага по извършвани услуги на клиенти, която е в сила към деня на съответното плащане, а съгласно т.25.1 от Общите условия Кредитополучателя дължи на Кредитора: Административна такса за обслужване на кредита;

Такса за управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в Договора, се събира от авоара по разплащателната сметка на Кредитополучателя при Б, след погасяване на месечната вноска и лихва и главница; други обявени от Кредитора такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането.

Твърди се, че на 01.12.2023г. в офиса на Бищецът депозирал искане с вх.№14-ИСК15955/01.12.2023г. за издаване на удостоверение за подробно дължими главница, такси и разноски, както и други начисления по отпуснатия банков кредит, като на 01.12.2023г. на електронната поща получил удостоверение за кредитни задължения изх.№14-ИСК1 1595/1/04.12.2023г. с посочена общо дължимата сума по договора за кредит - 124 378.51 лв., от които: главница- 107 483.13 лв.; текущо начислени лихви- 756.71 лв.; лихва за забава – 143.71 лв.; заемни такси - 11 615.18 лв. и др.

Твърди се, че на 19.12.2023г. ищецът депозирал искане за предсрочно погасяване на жилищен ипотечен кредит, т.к. в сметката вече имал налична сума от продажба на имот, като кредиторът усвоил сумата в размер на 124 378.51 лв., без ищецът да получи информация какви лихви, главница и такси са погасени и за какъв период.

Счита се, че събраната сума от Б като заемни такси, равняващи се на 1200 лв., частична сума от общата сумата в размер на 11 615.18 лв., се явяват платени при начална липса на основание, тъй като за Банката не било съществувало основание за начисляване на такива такси, доколкото в договора за кредит не били предвидени такива, като и че същите били събрани на основание нищожни договорни клаузи.

Сочи се, че след 2014г. банката не следва да начислява такса за управление на кредита поради законовата забрана за събиране на такива такси, въведена с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК /ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./ с придадено обратно действие с §13 от ПЗР към ЗИД на ЗПК /ДВ, бр. 35/2014г., в сила от 23.07.2014г./. Твърди се, че тълкуването на клаузата на т.25.1.2 от ОУ към договора за жилищен и ипотечен кредит представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита по смисъла на законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което ищецът намира същата за недължима поради нищожност на договорната клауза като противоречаща на закона. Клаузата на чл.25.1.6, според която таксата за управление на кредита в размер на 0.4% се начислява върху остатъка от кредита, нарушавала принципа на добросъвестност в отношенията между страните.

Навежда се, че е неравноправна и клаузата на чл.12 от договора за ипотечен кредит, според която кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/, която е в сила към деня на съответното плащане, тъй като предоставя възможност на банката едностранно да променя задължения на кредитополучателя по договора, без да е получил предварително достатъчно конкретна информация кога, при какви условия, за кои услуги, по каква методика, ще бъдат променяни таксите.

На следващо място и в условията на евентуалност, се сочи, че събраните суми от банката за такси и комисионни са получени без основание, предвид процесуално незаконосъобразно изпълнение на погасено по давност вземане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

С оглед на горното, се иска от съда да осъди „Б да заплати на Р. М. В., ЕГН **********, сумата в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, частичен иск от общата сумата в размер на 11 615 лв. /единадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева/, явяващи се заплатени такси без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не се оспорва, че на 10.12.2008г. между Ба и Р. М. В с ЕГН ********** е сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит с размер на кредита от 142 800 лв. и срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на усвояването.

Сочи се, че договорът за кредит не е изменян между страните с последващи Допълнителни споразумения, като същият е прекратен, считано от 20.12.2023г., когато ищецът внесъл сумата от 125 381.31 лв., с която сума предсрочно бил погасен целият изискуем остатък от договора за кредит, в т.ч. били погасени 11 436.82 лв., представляващи падежирали и непогасени такси управление на кредита, както и суми за подновяване на застраховката на приетото по кредита обезпечение - недвижим имот.

Твърди се, че след усвояване на сумите по Кредита, за ищеца Р. М. В възникнало задължение да върне освен предоставените суми, но и дължимата такса управление, посочена в Тарифата /приложима за кредити, разрешени след 01.02.2008г./ в размер на 0,40% (нула цяло и четири десети) процента годишно, изчислена върху остатъка от кредита.

Съгласно чл.25.1, т.2 от Общите условия кредитополучателят дължи на Банката такса за управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в Договора за кредит, се събира от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска и лихва и главница; други обявени от Кредитора такси и комисионни. В чл.24.2 от Общите условия било посочено, че Б прилага такси и 2 комисионни, съгласно Тарифа на Бза таксите и комисионните.

За кредитополучателя съществувало задължение ежегодно имотът, приет за обезпечение, да бъде застрахован срещу погиване, съгласно чл.13, т.4, т.5 и т.6 от ОУ, като при неизпълнение на това задължение се прилага т.27 от приложимите ОУ и кредиторът застрахова имота, приет за обезпечение, от името и за сметка на ищеца, като начислява застрахователна премия като дължима по кредита.

Навежда се, че ежегодната такса управление и сумите за служебно подновените от кредитора застраховки, не са лихвоносни, не се олихвяват от кредитора и същите се осчетоводяват като дължими заемни такси.

Предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на начислени от банката и неплатени за периода от 10.12.2008г. до 20.12.2023г. такси управление, ведно със служебно подновените от името и за сметка на кредитополучателя плащания за застрахователни премии, събрани от банката през декември 2023г., се оспорва като неоснователен и недоказан.

Оспорват се твърденията на ищеца, че начислената такса за управление е нищожна, поради неравноправност и поради противоречие със закона. Счита се, че клаузата, регламентираща дължимостта на такса управление, е изцяло законосъобразна и не е уговорена нито във вреда на потребителя, нито в противоречие на закона или добрите нрави.

В настоящия случай се сочи, че по отношение на разпоредбите, намиращи приложение спрямо Договора за кредит, следва да се вземе предвид, че същият е сключен на 10.12.2008г., като ищецът се позовава на разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), който обаче бил влязъл в сила на 29.07.2016г. и съгласно §4 от Преходните и заключителните му разпоредби, този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл.41, уреждащ въпросите, свързани с предсрочното погасяване на задължението. Ето защо се настоява, че постановките на ЗКНИП не намират приложение и нямат сила по отношение на процесния Договор за кредит.

Навежда се, че Законът за потребителския кредит (ЗПК), действащ към настоящия момент, е влязъл в сила на 05.03.2010г. и съгласно чл.4, ал.1, т.2 от същия разпоредбите му не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, като в чл.8 от Договора за кредит било посочено, че кредитът се обезпечава с договорна ипотека върху недвижим имот (в с.Д местност „С, представляващ УПИ, ведно със застроените в него - Цех за мрамор и две административни сгради), собственост на ищеца Р. М. В., в който смисъл бил и чл.3, ал.3, т.5 от ЗПК (отм.) от 03.06.2006г., съгласно който разпоредбите му не се прилагат за кредит, чийто размер е на стойност по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв., а в случая стойността на договора била 142 800 лв.

Навежда се, че приложим спрямо договора за кредит се явявал ЗКИ в ред. от 05.08.2008г., и в частност чл.58 от ЗКИ.

В случая се сочи, че клиентът нито веднъж в периода 2008г. - 2023г. не бил застраховал имота, съгласно договорките в договора за кредит, като Банката ежегодно застраховала имота и начислявала сумата за застрахователната премия като дължим разход по кредита.

С оглед на гореизложеното се счита, че оспорваните клаузи не противоречат на закона, а са изцяло в унисон с неговите изисквания и постановки, като се счита, че процесните суми са получени от Банката на валидно правно основание, а не въз основа на нищожни клаузи.

Отделно от горното се прави и възражение с правно основание чл.118 от ЗЗД, като се твърди, че към 20.12.2023г. всички заемни такси, начислени в периода 20.12.2008г. 20.12.2018г. са били погасени по давност, но независимо от това същите продължават да бъдат дължими от кредитополучателя, имайки характера на естествени задължения. Излага се, че съгласно правилото на чл.118 от ЗЗД сумите заплатени от ищеца за периода от 20.12.2008г. - 20.12.2018г. за такси, са платени към кредитора, като естествено задължение и длъжникът нямал право да иска платеното обратно, като посочената забрана била абсолютна и твърденията за неравноправни клаузи и нищожност на клаузите за дължимите се такси за управление не променяли посоченото.

С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът Р. М. В. не се явява лично. Представлява се от адв.М. П., която поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.