Решение № 621 от 20.05.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520104067 по описа за 2023 година

Ищцата С. Г. Д. твърди, че на 30.11.2015г. сключила с ответника договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Мечка, обл.Русенска, по силата на който му предоставила за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ от 20.363 дка, а именно: Поземлен имот /Нива/ № 007003, в местността „До село”, с площ от 1.899 дка, категория: четвърта; Поземлен имот /Нива/ № 261020 в местността „Радева планина”, с площ от 16.365 дка, категория:шеста; Поземлен имот /Нива/ № 065003 в местността „Под село”, с площ от 2.099 дка, категория: шеста. Срокът на договора е за 10 стопански години, считано от 23.09.2015г., при арендна цена от 40.00 лева за декар за една стопанска година или общо 814.52 лева за 20.363 дка. Договорено било арендната вноска да се дължи не покъсно от 15 март на следващата стопанска година. През последните 5 стопански години, арендаторът не е изплатил дължимите арендни вноски, поради което ищцата му е отправила по пощата писмена покана за плащане, която е получена от ответника на 05.06.2023г. На основание чл.8 от ЗАЗ ответникът дължи арендното възнаграждение в размер и срок според уговореното в договора. Арендаторът не е изпълнил това си задължение, като падежите на задължението му са както следва: до 15.03.2021г. за стопанската 2019/2020г.; до 15.03.2022г. за стопанската 2020/2021г. и до 15.03.2023г. за стопанската 2021/2022г. По тази причина и той й дължи лихви за забава върху главниците на арендните възнаграждения на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД, които са в размер както следва: 204.39 лева върху главницата от 814.52 лева за стопанската 2019/2020г., за периода от 16.03.2021г. до 31.07.2023г.; 121.81 лева върху главницата от 814.52 лева за стопанската 2020/2021г., за периода от 16.03.2022г. до 31.07.2023г. и 36.85 лева върху главницата от 814.52 лева за стопанската 2021/2022г., за периода от 16.03.2023г. до 31.07.2023г. или общо лихва за забава в размер на 363.05 лева.

1

Поради това молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 443.56 лева, представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г. по договор за аренда от 30.11.2015г. и сумата от 363.05 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатените арендни възнаграждения за периода от 16.03.2021г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.8 от ЗАЗ и чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Ответникът А. С. А. в качеството му на земеделски производител с Булстат ********** и адрес: с.Тръстеник, обл.Русенска, ул.”Шести септември” № 131, признава исковете за претендираната главница за трите стопански години до размера от 228.00 лева и ги оспорва в останалата част. Твърди, че само 1.9 дка от нивите предмет на арендния договор са обработваеми и могат да се консумират, а останалите не са, като са необработваеми и захрастени, поради което и за тях не се дължи арендно плащане на основание чл.4.1.5 от сключения договор за аренда.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.11.2015г. ищцата С. Д. сключила с ответника договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Мечка, обл.Русенска, по силата на който му предоставила за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ от 20.363 дка, а именно: Поземлен имот /Нива/ № 007003, в местността „До село”, с площ от 1.899 дка, категория: четвърта; Поземлен имот /Нива/ № 261020 в местността „Радева планина”, с площ от 16.365 дка, категория:шеста; Поземлен имот /Нива/ № 065003 в местността „Под село”, с площ от 2.099 дка, категория: шеста, за срок от 10 стопански години, считано от 23.09.2015г., при арендна цена от 40.00 лева за декар за една стопанска година или общо 814.52 лева за 20.363 дка. Договорено било арендната вноска да се дължи не по-късно от 15 март на следващата стопанска година. От представения договор за аренда е видно, че в чл.4.1.5 страните по него уговорили, че арендодателят договорира имоти при положение, че те са обработваеми и могат да се консумират, в противен случай имота се анулира и за него не се заплаща уговорената вноска. Ищцата е отправила по пощата писмена покана за плащане на арендните вноски за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г. по договор за аренда от 30.11.2015г. до ответника, която е получена от последния на 05.06.2023г.

По делото не се спори, че лихвите за забава върху главниците на евентуално дължимите се арендните възнаграждения са в размер както следва: 204.39 лева върху главницата от 814.52 лева за стопанската 2019/2020г., за периода от 16.03.2021г. до 31.07.2023г.; 121.81 лева върху главницата от 814.52 лева за стопанската 2020/2021г., за периода от 16.03.2022г. до 31.07.2023г. и 36.85 лева върху главницата от 814.52 лева за 2 стопанската 2021/2022г., за периода от 16.03.2023г. до 31.07.2023г. или общо лихва за забава в размер на 363.05 лева.

Ответникът е представил удостоверение с изх.№ ПО-04-47/20.09.2023г., издадено от Началника на „Общинска служба по земеделие” – с.Иваново, обл.Русенска, съгласно което за имотите с идентификатори ***, *** и *** в землището на с.Мечка, обл.Русенска, има сключен дългосрочен договор с А. С. А. регистриран в ОСЗ – с.Иваново под № 647 на 17.02.2016г. със срок на действие от 01.10.2015г. до 31.09.2025г. За годините от сключване на договора до 2023г. имотите са декларирани за обработка съгласно чл.70 от ППЗСПЗЗ от А. С. А.. Съгласно публична справка от регистрите на Държавен фонд „Земеделие” и преглед на програмен продукт CADIS се виждало, че имоти с идентификатори ***, *** са трайно необработваеми и захрастени, а имот с идентификатор *** е частично необработваем, като обработваемата част за годините 2019, 2020 и 2022 е около 1.9 дка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

На 30.11.2015г. ищцата С. Д. сключила с ответника договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Мечка, обл.Русенска, по силата на който му предоставила за временно и възмездно ползване – за срок от 10 стопански години, земеделски земи с обща площ от 20.363 дка, а именно: Поземлен имот /Нива/ № 007003, в местността „До село”, с площ от 1.899 дка, категория: четвърта; Поземлен имот /Нива/ № 261020 в местността „Радева планина”, с площ от 16.365 дка, категория:шеста; Поземлен имот /Нива/ № 065003 в местността „Под село”, с площ от 2.099 дка, категория: шеста, за срок от 10 стопански години, считано от 23.09.2015г., при арендна цена от 40.00 лева за декар за една стопанска година или общо 814.52 лева за 20.363 дка. Договорено било арендната вноска да се дължи не по-късно от 15 март на следващата стопанска година. Т.е. от този договор се доказва по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, по силата на сключения договор за аренда и са обвързани от предвидените в него права и задължения.Спорен по делото е фактическият въпрос предоставила ли е ищцата на ответника обработваема и годна за ползване по предназначение площ от земеделска земя, за която се претендира арендно плащане за посочените стопански години.

Действително от договора за аренда е видно, че в чл.4.1.5 страните по него уговорили, че арендодателят договорира имоти при положение, че те са обработваеми и могат да се консумират, в противен случай имота се анулира и за него не се заплаща уговорената вноска. Съгласно чл.6, ал.4 от ЗАЗ, арендуваният обект се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Съгласно чл.6, ал.5 от ЗАЗ, в редакцията му действаща към датата на сключване на договора 30.11.2015г., при липса на опис се предполага, че обектът на договора е приет в надлежно състояние. Следователно съгласно презумпцията по посочената законова разпоредба, при липсата на опис за предаване на земеделската земя, се предполага до доказване на противното предаването й в надлежно състояние. Тежестта за оборване на законовата презумпция е на страната, черпеща 3 изгодни правни последици – в случая ответника. Съгласно т.4.1.3 от процесния договор, арендодателката е била длъжна да предаде на ответника земеделските земи, предмет на договора, както и да му осигури безпрепятствено и спокойно ползване за срока на договора.

По делото не се спори, че от 30.11.2015г. до настоящия момент ответника има безпрепятствен достъп до процесната земя и може да я ползва спокойно. В случая не е съставен опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му.

Следователно на основание чл.6, ал.5 от ЗАЗ, в редакцията му действаща към датата на сключване на договора 30.11.2015г., се приема, че ответникът /арендатор/ е приел обекта на договора в надлежно състояние – земеделски земи годни за обичайното им предназначение.

Съгласно т.4.1.5 от договора за аренда, арендодателката договорила земите при положение, че са обработваеми и могат да се консумират. В противен случай имота се анулира и за него не се изплаща уговорената вноска. В договора не е уговорено изрично как се установява, че имота не е обработваем и че не може да се консумира. Не е уговорено изрично и как се „анулира имота”. Договорът за аренда на земеделска земя е формален – сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАЗ, споразуменията за изменение на договор за аренда се сключват също в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните. Установяването, че имота, респективно част от него, не е обработваем и че не може да се консумира е съществен елемент от договора, защото ще доведе до трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, което ще породи очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, т.е. това е съществено изменение на договора, което трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Още повече, че в конкретния случай ответникът твърди, че 90% от земите, предмет на договора са необработваеми. От представеното от ответника Удостоверение изх.

№ ПО-04-47 от 20.09.2023г. на „Общинска служба по земеделие” – с.Иваново, обл.Русенска, се установява, че за периода от сключване на договора до 2023г. имотите са декларирани за обработка съгласно чл.70 от ППЗСПЗЗ от ответника. Съгласно чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ползвателите на земеделски земи подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ. Следователно по косвен начин се установява, че земята е предадена без недостатъци на ищцата /арендодател/ на ответника /арендатор/, тъй като е била включена в масиви за ползване от арендатора по негово искане през всички стопански години по време на действието на договора – от първата и до момента на подаване на исковата молба, което житейски икономически е оправдано само, ако същата е годна за обичайното й употребление. Разпоредбата на чл.23 от ЗАЗ е предоставила правни възможности за арендатора, в случай, че отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, но не предвижда в такива случаи неизпълнение на задълженията му за плащане на арендната земя.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗАЗ, ако тези недостатъци на обекта го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. В случая такова искане от ответника е могло да бъде отправено до 4 изтичане на първата стопанска година – 2015/2016г., като не се твърди и не се установява по делото да е било сторено. Съгласно чл.24 от ЗАЗ арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора освен ако не са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве. Дори да се приеме, че на ответника не е било известно, че част от арендуваните земи, предмет на договора, са необработваеми, то това обстоятелство е могло да бъде констатирано от него при обикновен преглед на обекта на договора – земеделските земи и да направи съответното за това възражение към арендодателя, като ответника се възползва от някоя от предвидените в закона правни възможности за това, което в случая не е сторено. Дори при обикновен цялостен външен оглед на отдаваната под аренда земя, арендаторът би могъл да установи наличието на недостатъци на земеделските земи. Освен това в случая не е спорно, че ответникът /арендатор/ се занимава със засяване и обработка на земеделски земи по занятие, което предполага, че същият има опит и достатъчно знания, за да може да направи точна преценка за качествата на арендованата земеделска земя. Поради изложеното, неоснователно и ирелевантно в случая е възражението, че част от земите са необработваеми, защото това обстоятелство не освобождава ответника от задължението да заплаща уговорената цена, доколкото същият, според изложеното по-горе, е бил наясно със състоянието на земеделските земи още при сключване на арендния договор, като през всички стопански години от действието на договора не е отправил никакви възражения до арендодателя. Не е направил такива и при получаване на поканата за плащане на 05.06.2023г. При това дори и да не е бил наясно с това състояние на имотите, е могъл да го констатира още през първата стопанска година на договора. Арендодателят е предоставил възможност на арендатора да ползва арендуваните земеделски земи необезпокоявано, поради което последният е длъжен да плати уговореното възнаграждение. Арендодателят не следва да носи отговорност за такива недостатъци на отдадената под наем земеделска земя, които арендаторът е могъл да установи и предвиди при проявена от негова страна дължима грижа на добрия стопанин. Неотносим факт, досежно дължимостта на възнаграждението е и, дали арендуваната земя реално се ползва от ответника, тъй като това е негово право, което ако желае няма да упражнява, но ще дължи рента за времето, за което я е арендовал. При това ответникът в настоящото съдебно производство не е доказал в условията на пълно доказване фактите, на които основава своето възражение, че състоянието на земята го е възпрепятствало да ползва обекта на договора. В тази насока е представеното само удостоверение на „Общинска служба по земеделие” – с.Иваново, обл.Русенска, което не се ползва с материална доказателствена сила. А и в него е изрично посочено, че ответникът през всичките стопански години от действието на договора за аренда е декларирал за обработка всички земи, предмет на процесния аренден договор. Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършени пред него действия. В конкретния случай, на първо място няма доказателства, че лицето издало удостоверението е на длъжността посочена под подписа му. На второ място 5 не е ясно по какво административно производство е издадено удостоверението, защото в него липсват данни по чие искане е издадено, на какво основание е издадено, участвали ли са в производството по издаване всички лица, които могат да бъдат засегнати от издаването му, т.е. безспорно не са спазени установените форма и ред по издаване. На трето място Началник на Общинска служба по земеделие може да удостовери само, че договор за аренда е регистриран в службата и че дадено лице – ползвател на земеделски земи по договор за аренда през дадени стопански години е подало заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ.