Решение № 14713 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14713 гр. С., 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110110435 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .

С влязло в сила Решение № 6690/28.04.2023 г., постановено по гр.д. № 10435/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, е допуснато извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. С., район Л., кв. „Ф.“, ул. „Б. В.“ /11-та/ № 6, съгласно документи за собственост представляващо парцел IX-347, в кв. 35, с планоснимачен № 347 по плана на град С., с пространство от 525 кв.м, при съседи – улица, В. Н., Н. Г., Р. А., ведно с изградените в него масивна жилищна сграда от 84 кв. м., както и второстепенна постойка от 22 кв.м. и гараж с площ 16 кв.м., който недвижим имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, представлява имот с идентификатор 68134.438***** с площ от 527 кв.м, с номер по предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – 68134.438****, 68134.438*****, 68134.438*****, 68134.438*****, ведно с изградената в него еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м, представляваща имот с идентификатор 68134.438*****.1, както и изградените в поземления имот ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22 кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м., при следните права: за М. Х. А. – Ч. – 1/4 ид.ч.; за В. Р. Ч. - 1/4 ид.ч. и за А. Г. Н. – ½ ид.ч.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото съдебно заседание от 27.02.2024 г. и неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че процесните имоти са реално неподеляеми съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същите е в размер на 137 833 лева.

Това обстоятелство обуславя извод за неприложимост на тегленето на жребий и разпределението по реда на чл. 353 ГПК като способи за извършване на делбата.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 18.12.2024 г., са приети две възлагателни претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК – едната, предявена от съделителя В. Ч., и втората предявена от съделителя А. Н..

Основателността на всяка от така направените претенции се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.

Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението по цитираната експертиза, че двуетажната сграда в имота отговаря на 2 характеристиките на жилищен имот. В случая, макар до делба да са допуснати няколко имота - дворно място и изградената в него жилищна сграда, ведно с второстепенни постройки, делбата на дворното място не може да бъде извършена отделно от тази на жилищната сграда. При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан, като това се отнася и до второстепенните постройки. Под жилищен имот по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се разбира целият допуснат до делба имот – дворно място с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, при което определящо е значението на жилищната сграда, тъй като мястото е предназначено за жилищно застрояване, а второстепенните постройки, макар и заснети като отделен обект със собствен идентификатор, нямат самостоятелно, а обслужващо жилищната сграда значение. Касае се до несамостоятелни обекти, които имат обслужващо жилищната сграда предназначение и следват съгласно чл. 98 ЗС главната вещ. Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост (Решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о, Определение № 375 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 366/2017 г., II г. о., ГК). В случая гаражът е обект на допълващо застрояване. Поради това претенцията по чл.

349, ал. 2 ГПК следва да се разгледа общо по отношение на всички допуснати до делба вещи, като водеща при определяне на способа е жилищната сграда (така са били разгледани например в Решение № 9/12.03.2021 г. по гр.д. № 1469/2020 г., I I г.о. на ВКС, Определение № 248 от 15.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2018 г., II г. о., ГК).

Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК възможност предполага установяване на наследствения характер на имота.

Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

По-късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната инстанция. В една група съдебни актове се приема, че не е налице хипотезата на смесена съсобственост, когато един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството, с което делът на последния се увеличава, 3 респективно когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота. С това прехвърляне характерът на имота като наследствен не се е променил, а е налице концентрация на правото на собственост в полза на един от наследниците (в този смисъл например Решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС, Решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВК, Решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г. на І ГО на ВКС и др.).

Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде протИ.поставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о. на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС).

В друга група съдебни актове ( Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК) се приема, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че, вън от хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика извършва корективно тълкуване и стеснява приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК).

Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в първа фаза на делбата, че процесният поземлен имот е придобит първоначално от С. Г.

С. – Ч. по силата на Нотариален акт № 146, том VII, дело № 1277/1966 г. от 17.03.1966 г. за дарение, като същият е бил дарен от баща Г. С. Н.. Прехвърлено е само правото на собственост върху дворно място, цялото с пространство от 525 кв.м., съставляващо урегулиран парцел IX-347 от квартал 35 по плана на гр. С., Ф., без съществуващи сгради. По силата на тази транслативна сделка С. С. е придобила имота в индивидуална собственост, като и след влизане в сила на СК от 1968 г., същият е останал в индивидуална собственост, доколкото е придобит по наследство – по 4 аргумент от чл. 13, ал. 2 и § 103 СК (1968 г., отм.).

От приложения по делото Нотариален акт № 19, том VI, дело № 943/1967 г. от 13.03.1967 г. се установява, че С. Г. С. – Ч. е учредила право на строеж на съпруга си Г.

С. Ч., като му е отстъпила правото да построи заедно с нея сграда, съгласно утвърден архитектурен план, в парцел IX-347 от квартал 35 по плана на гр. С., целият с площ от 525 кв.м.

С Постановление № 5/1972 г., т. 4, на Пленума на Върховния съд е прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Изводът не се променя в случая от обстоятелството, че С. е учредила право на строеж в полза на съпруга си Г., при това че строежът е реализиран и сградата е построена по време на брака им, за което страните не спорят.

От удостоверение за наследници на С. Г. Ч. /л. 68/, починала на 19.04.2007 г., се установява, че същата е оставила като свои законни наследници Г. С. Ч. /съпруг, починал на 27.04.2015 г./, и двете си деца – А. Г. Н. и Р. Г. Ч.. Към момента Г. е бил собственик на сградата по силата на отстъпено му и реализирано право на строеж (в режим на бездялова съсобственост), но едва с откриване на наследството на С. е станал съсобственик и на дворното място. При тези данни и по изложените по-горе съображения, според които, когато съпругът наследява с децата, не е налице смесена съсобственост, то към момента на откриване на наследството на С. наследственият характер на дворното място и на жилищната сграда в него са съществували.