Присъда № 64 от 17.04.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №64/17.04.2024г. по НОХД №306/2024г., изготвени на 13.06.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В. Д. В. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и против подсъдимата В. Б. Ч. за извършено престъпление по чл.215, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Пострадалата от престъплението редовно призована за разпоредително заседание не се явява. Явява се упълномощен повереник, който заявява, че желае пострадалата да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.

РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подс. В. В. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

В разпоредително заседание подс. В. Ч. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Тя също признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правиласъкратено съдебно следствие.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Счете, че гражданският иск ще затрудни наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане и отхвърли искането на пострадалата за конституиране в качеството на граждански ищец. Счете, че искането за конституиране в качеството на частен обвинител е основателно и я конституира като частен обвинител. Прие, че искането на подсъдимите за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК е основателно и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на всеки от подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подс. В. В. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Пробация“ 1 в минимален размер.

Подс. В. Ч. в съдебно заседание се признава за виновна, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Пробация“.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. В. да се наложи наказание „Пробация“ за срок от ДЕВЕТ месеца, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. За подс. Ч. предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител предлага подс.

В. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да се намали с 1/3, а изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, но ако съдът определи наказание „Пробация“ на подс. В. моли да му се определи и пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа като и трите мерки предлага да бъдат за срок от ЕДНА година. По отношение на подсъдимата Ч. моли да й се определи наказание между минималния и средния размер по преценка на съда. Предлага същото да бъде редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.11.2023г. в с. Т., общ. С. подс. В. и починалият Д.Л.Д. (бивш жител на същото село) консумирали алкохол в дома на последния до около 02,00 часа. Докато изпращал подс.В. на улицата пред дома си Д.Д. му предложил да влязат в къщата на св. М., за която знаели, че в дома си държи златни накити и в момента със семейството си работи в Англия. Подсъдимият В. се съгласил и двамата проникнали в съседния двор, собственост на св. Л.

М.. Минали покрай къщата и се качили на плочата на една от постройките в двора. Видели, че входната врата на къщата е от ПВЦ. Подсъдимият В. блъснал вратата, тя се повредила в областта на ключалката и се отворила. Той влязъл вътре в къщата, а Д.Д. останал отвън на двора за да пази. Подсъдимият В. влязъл в кухнята, а оттам през прозорец, който свързва двете стаи влязъл в спалнята. Светейки си със запалка, подс. В. започнал да търси в гардероба, но не открил злато или пари. Видял, че над гардероба е поставен кашон. Свалил го и видял, че в него има розова кутийка. Когато я отворил видял златни накити- комплект дамско колие с обеци, мъжки ланец, дамски синджир, 4 броя дамски пръстени, 2 броя мъжки пръстени, дамски обеци и 2 броя детски 2 пръстени. Подсъдимият В. изсипал златните накити в друг кашон и оставил розовата кутийка. С кашона със златните накити напуснал стаята като се промушил през прозореца, от който бил влязъл. От кухнята, излязъл през входната врата на къщата при Д.Д., който му предложил да притворят входната врата, за да не прави впечатление, че е отворена. С ръка подпрял стол от вътрешната страна на вратата и така я притворил. След това двамата напуснали двора на св. М. и отишли отново в къщата на Д.Д.. Той дал част от златните бижута на подс. В., а друга част задържал за себе си. Казал на подс.

В. да накара майка си да заложи златото в заложна къща, защото му трябвали пари. Накарал подс. В. да излъже майка си, че бижутата са на приятелката му.

После двамата продължили да пият алкохол и към 06,00 часа подс. В. се прибрал в дома си. Казал на майка си, подс. Ч., че Д.Д. му е дал златото на приятелката си, с молба тя да го заложи в заложна къща срещу пари.

На 13.11.2023г. преди обед, подс. Ч. взела златните бижута, които и дал сина й и с автобус отишла в гр. С., където в заложна къща „Щедрите“ заложила два дамски пръстена, дамски синджир и голям мъжки пръстен, с общо тегло 26,99 грама, 14 каратово злато.

Св. Петрова приела и претеглила златните бижута, съставила заложен билет №578805/13.11.2023г. като изплатила на подс. Ч. сумата от 1695 лева.

Срокът, в който подс. Ч. е можела да откупи златните бижута бил до 20.11.2023г. В декларацията към заложния билет подс. Ч. декларирала, че предаденото от нея злато е лична нейна собственост. Тя задържала за себе си и не предала в заложната къща един дамски златен пръстен и един детски златен пръстен. Прибрала се в с. Т. и дала на сина си сумата от 200 лева като му казала, че толкова са й дали за златото от заложната къща.

Подсъдимият В. казал на Д.Д., че майка му е взела само 200 лева за златните бижута. Д.Д. се ядосал и отишъл в дома на подс. Ч., където се скарал с нея. Тя му дала останалата сума от 1495 лева, но задържала за себе си двата златни пръстена- дамския и детския. От тези пари Д.Д. дал на подс. В. 60 лева.

На 17.11.2023г. св. С. заедно със св. И. отишли до къщата на св. М. за да вземат дърва за огрев и св. С. да нагледа къщата. Тя забелязала, че входната врата на къщата е отворена. Когато влязла вътре видяла, че в спалнята кашона и кутийката, в която снаха й, св. М. държала златните си бижута са празни.

Св. С. веднага се обадила на снаха си по телефона. Още на другия ден св. М. се прибрала в България и установила липсата на 73,5 грама златни бижута от 14 каратово злато. Тя сигнализирала в РУ на МВР- С. за извършената от дома й кражба. Подсъдимата Ч. чула, че от дома на св. М. е извършена кражба на златни бижута. Усъмнила се, че кражбата може да е извършена от сина й, подс. В.. Когато го попитала, той признал, че заедно с Д.Д. са извършили кражба на златни накити от дома на св. М. и че златните бижута, които й е дал да заложи са част от тях.

Когато разбрала това, подс. Ч. изтеглила бърз кредит в гр. Я. и с парите отишла в заложна къща „Щедрия“, където откупила златните накити, които 3 била заложила на 13.11.2023г. Със златните накити подс. Ч. отишла в златарско ателие, намиращо се южно от сградата на Община С., където ги продала за сумата от 1960 лева.

На 05.12.2023г. подс. Ч. отишла в заложна къща „Щедрите“, находяща се в кв. „Надежда“ на гр. С., където продала останалите у нея дамски златен и детски златен пръстени с общо тегло 5,61 грама срещу сумата от 380 лева.

Парите също похарчила за нуждите на семейството си.

След като подс. В. и Д.Д. били установени като извършители на кражбата от дома на св. М., пред служител на РУ на МВР- С., св. С. И. подс.

В. признал за извършената кражба, а подс. Ч. за извършеното от нея вещно укривателство. Подсъдимата Ч. казала в коя заложна къща е предала женския и детския златни пръстени.

С протокол за доброволно предаване от 01.01.2024г. Слав Г.- охранител в заложна къща „Щедрите“ е предал двата златни пръстена, които с разписка са били върнати на собственика им, св. М..

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 73,5 грама златни накити от 14 карата, възлиза общо на сумата от 6247,50 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Л. И. М., Е.П. С., В.Н. И., С.С. Г., ЕЕ.К.П., С. Г. И., протоколите за доброволно предаване, разписките за върнати вещи и заключението на вещото лице по изготвената съдебнооценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

4

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият В. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на 12.11.2023г. в с. Т., общ. С., макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот в областта на ключалката на входната врата, след предварителен сговор с Д.Л.Д.- бивш жител на с. Т., общ. С., починал на 19.12.2023г. извършил кражба на чужди движими вещи- 73,5 грама златни накити- златно колие със златни обеци, мъжки златен синджир, дамски златен синджир, 4 броя дамски златни пръстени, 2 броя мъжки златни пръстени, дамски златни обеци и 2 броя детски златни пръстени от 14 карата на стойност 6247,50 лева от владението и собственост на Л. И. М. от същото село.

Деянието е извършено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той много добре е знаел, че не следва да влиза в дома на пострадалата Л. М., но въпреки това с починалия Д.Д. са се сговорили да извършат кражбата и са осъществили двамата деянието. Ето защо съдът намира, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение по чл.195, ал.1, т.5 от НК. От събраните по делото доказателства е видно, че двамата са се сговорили предварително за осъществяване на деянието кражба от дома на св. М.. Видно е, че се касае за немаловажен случай, тъй като и стойността на откраднатите вещи е значителна, а освен това деянието е извършено след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, т. е. квалифицирано е по т.3 на чл.195, ал.1 от НК. Ето защо съдът счита, че правилно на подсъдимия В. е повдигнато обвинение по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че е проникнал в дома на св. М. след като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, а именно разбил е входната врата в областта на ключалката. Съдът счита, че правилно е повдигнато на подсъдимия В. обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. В. е проникнал в дома на пострадалата като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот като е блъснал вратата и тя се е повредила в областта на ключалката и се е отворила.