Определение № 394 от 13.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Велико Търново, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500264 по описа за 2023 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от пълномощника на молители в брачен процес за развод по взаимно съгласие, против Определение № 639/17.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2845/2022 г. на ВТРС, с което е отхвърлена молбата на същите лица за изменение на решението по делото в частта досежно дължимата държавна такса.

Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт, а именно неправилност, противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, като е приел, че ДТ, дължима при уреждане на имуществените отношения е върху цялата стойност на поставеното в дял имущество, а не върху онази част от него, превишаваща притежаваните преди прекратяване на съсобствеността права. Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови такова, с което да уважи молбата за изменение на решението, като определи страните да заплатят ДТ от 2% върху стойността на допълнително придобитото, над притежаваното вече от тях имущество, а именно: 3376лв. за П. С. и 88,03лв. за С. С..

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и представени доказателства, намира следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, против обжалваем съдебен акт, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

ВТРС е постановил обжалваното определение, след като е сезиран с молба по чл.248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските и е оставил 1 същата без уважение. С предхождащото решение по делото съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие сключения между С. И. С. и П. И. С. граждански брак и одобрил споразумението по чл.51 от СК, с което са уредени и имуществените отношения между бившите съпрузи. По силата на утвърденото споразумение в дял на С. С. е възложен един поземлен имот на стойност 8 802,70лв., а в дял на П. С. – пет недвижими имота и един мотоциклет на обща стойност 367 674 лв. Предвидено е за уравнение на дела П. С. да заплати на С. С. сумата от 12 000 евро.

Със съдебното решение всеки от молителите е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 2% върху стойността на поставеното му в дял имущество, изчислено на база данъчна/ застрахователна стойност, като от стойността на дела на П. С. не е приспаднато предвиденото уравнение, а към стойността на дела на С. С. тази сума не е добавена.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че при държавната такса се определя върху стойността на допълнително придобитото от съпрузите, като следвало да приспадне вече притежаваното от тях по силата на СИО – по 1/2 ид.ч. от всяко имущество. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанциония съд, че текстът на Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК – чл. 7, че „По дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за споразумението за имуществените отношения - по 2 на сто върху стойността на всеки дял“ не предвижда никакво приспадане на „притежаваното преди делбата“ 1/2 ид.ч. от имуществото.

Държавната такса по своя характер е дължима от гражданите цена за предоставена от държавата или общините услуга. В случая държавната такса се дължи за разглеждане от съда на въпросите по уреждане на имуществените отношения между съпрузите и тя винаги е върху цялото имущество, предмет на произнасяне. Обстоятелството, че е налице споразумение, води до намаление на таксата на половина, но не променя нейната основа. Общо присъдената държавна такса по тази част от предмета на делото следва да е 2% върху стойността на поделеното имущество, а да се приеме противното е в нарушение на задълженията на съда към държавния бюджет. В настоящия случай при обща стойност на имуществото от 376 476,70 лв. следва да бъде събрана ДТ от 7529,53 лв., което е и сборът на таксите, за които ВТРС е осъдил жалбоподателите.

Макар да намира за правилно определянето на държавната такса върху пълната стойност на поделеното имущество, Съдът не намира за правилен подхода на първоинстанционния съд при разпределение на таксата между двамата молители. В практиката се срещат два подхода за това разпределение – върху реално придобитото имущество /съответно с приспадане или увеличаване при наплащане/ или върху стойността на полагаемия дял като идеални части. Настоящият състав счита за правилен втория подход, при който след като страните не са приели в споразумението, че един от тях има по-голям дял в съсобствеността, следва че дяловете им са равни или по 2

188 238,35 лв. за всеки от тях. Така дължимата такса от двамата би била по 3764,77 лв. Искане за изменение в този смисъл обаче не е отправяно до ВТРС и няма съответно отказ от извършването му, поради което в настоящото въззивно производство съдът не може да измени решението в частта за разноските по отношение начина на разпределението им между страните.

Като достигна до идентичен извод с този на ВТРС относно общия размер на дължимата по делото ДТ и неоснователност на искането за нейното намаляване чрез изчисляване върху по-малка основа, обжалваното определение подлежи на потвърждаване, поради което Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 639/17.03.2023 г., постановено по Гр. д. № 2845/2022 г. по описа на РС Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3