Решение № 1046 от 22.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20221100901008 по описа за 2022 година

По делото е постъпила въззивна жалба с обективирана в нея молба по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК от ответника в производството „П.Г.“ЕООД по постановеното по делото решение от 30.05.2023 г. В тази връзка се сочи, че в мотивите на съдебното решение ясно е очертана претенцията на ищеца за обявяване на недействителен Договор за учредяване на договорна ипотека от 07.12.2018 г., сключен между Б.П.

ООД и П.Г. ЕООД по отношение на следните недвижими имоти: Магазин № 2, представляващ СОС с идентификатор ***; Магазин № 3, представляващ СОС с идентификатор ***; Магазин № 4, представляващ СОС с идентификатор ***; Подземно паркомясто, съответно с № 1; № 14, № 15, № 16, № 17, представляващи реално обособени части от подземен паркинг, заснет като СОС с идентификатор ***. Сочи се, че въпреки това липсва формирана воля в решението на съда по основателността на предявените искове по отношение на всички тези имоти, като поддържа становище за тяхната неоснователност. Счита, че решението на съда по отношение на така предявената претенция следва да бъде допълнено, като съдът се произнесе по всички предявени искове. Освен това, заявява и искане за изменение на решението в частта за разноските при разпределението им между страните спрямо изхода на спора по исковете при произнасяне по неговото допълване.

По делото е постъпила молба от Г. С. К. – ищец в производството, в която е заявено искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора, като в диспозитива на същото бъде възпроизведено произнасяне при основателност на исковете по отношение на всички имоти съобразно исковата претенция, в какъвто смисъл съдът е формирал воля в мотивите на съдебния си акт.

По делото е постъпило становище от „П.Г.“ЕООД по молбата на ищеца с искането по чл. 247 ГПК, в която поддържа такова за наличие на предпоставките за допълване на решението по съществото на спора, като оспорва доводите на ищеца относно наличието на произнасяне по основателността на исковете в мотивите на съдебния акт. Сочи, че поддържа искането си допълване на решението и изменението му в частта за разноските.

Софийски градски съд, като прецени изложените твърдения и материалите по 1 делото, намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страната може да допълни постановеното решение, в случай че не се е произнесъл по всички заявени претенции. В конкретния случай молбата е постъпила в законоустановения за това срок от страна, разполагаща с процесуалното право за това и същата се явява процесуално допустима, като разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Видно от изложеното в петитума на исковата молба, ищецът претендира да бъде обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД Договор за учредяване на договорна ипотека от 07.12.2018г., сключен между Б.П. ООД и П.Г.

ЕООД по отношение на следните недвижими имоти – собственост на Б.П. ООД, находящи се на адрес – гр. София, ул. „*******, а именно: Магазин № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сграда № 1 на нулев етаж по кадастрална схема, с площ от 52.96 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, преддверие и тоалетна, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Магазин № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сграда № 1 на нулев етаж по кадастрална схема, с площ от 47.06 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, преддверие и тоалетна, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Магазин № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сграда № 1 на нулев етаж по кадастрална схема, с площ от 70.58 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, преддверие и тоалетна, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Подземно паркомясто № 1, представляващо реално обособена част от подземния паркинг, заснет като самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се на сутерена на сградата, на -1 етаж, със застроена площ по таблица за площообразуване от 19.80 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на подземния паркинг и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Подземно паркомясто № 14, представляващо реално обособена част от подземния паркинг, заснет като самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сутерена на сградата, на -1 етаж, със застроена площ по таблица за площообразумане от 15.82 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на подземния паркинг и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Подземно паркомясто № 15, представляващо реално обособена част от подземния паркинг, заснет като самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сутерена на сградата, на -1 етаж, със застроена площ по таблица за площообразумане от 15.74 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на подземния паркинг и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата; Подземно паркомясто № 16, представляващо реално обособена част от подземния паркинг, заснет като самостоятелен обект в сграда с идент. № ***, находящ се в сутерена на сградата, на -1 етаж, със застроена площ по таблица за площообразуване от 14.47 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на подземния паркинг и от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата.

Претендира разноски.

В този смисъл е възприета като предявена исковата претенция в определението на съда по реда на чл. 146 ГПК от 20.02.2023 г., като обект на разглеждане в производството са обективно съединени отменителни искове за обявяване относителната недействителност по отношение на ищеца на договора за учредяване на 2 договорна ипотека върху всеки един от индивидуализираните недвижими имоти, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, т. XVII, рег.

№ 32264, н.д.№ 2510/2018 г. на нотариус М.Г..

Видно от изложеното в решението на съдебния състав от 30.05.2023 г., изложени са мотиви по основателността на предявения иск за обект Магазин № 4, като за останалите имоти съдът е възприел единствено предприетите от ипотекарния кредитор действия по заличаването на договорната ипотека. Съответно не е налице произнасяне и в диспозитива на съдебния акт по основателността на исковете за останалите имоти.

Поради това, основателни се явяват доводите на ответника „П.Г.“ЕООД относно реда за отстраняване на допуснатия от съда пропуск да се произнесе по част от заявения петитум, като приложимият такъв е по чл. 250 ГПК, в какъвто смисъл намира, че се явява и заявеното искане от ищеца, макар и формулирано като искане по чл. 247 ГПК.

Не са налице предпоставките за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, поради липса на произнасяне по основателността на исковете, което да води до противоречие между мотиви и диспозитив на крайния съдебен акт, доколкото такива в решението изобщо липсват.

От представените по делото писмени доказателства се установи, а и безспорно е между страните, че предмет на процесния предварителен договор е задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно Магазин № 4, представляващ СОС с идентификатор ***.

Безспорно е, че с процесният договор за ипотека се обезпечава вземането по договор за заем от 07.12.2018 г., сключен с „П.Г.“ЕООД в качеството му на заемодател, а вземането е обезпечено с притежаваните от втория ответник „Б.П.“ЕООД недвижими имоти.

В мотивите на съдебното решение са изложени такива по основателността на предявения иск по отношение на имота, който първият ответник се е задължил да прехвърли на ищеца по силата на предварителния договор, които не следва да бъдат преповтаряни.

Като основание за обявяване относителната недействителност на договора за ипотека в исковата молба се излага такова относно увреждащото действие на ответниците при сключване на договора за ипотека между тях и което засяга качеството на кредитор на ищеца по предварителния договор и възможността да бъде реализирано изпълнението на задължението на насрещната страна по него. В този смисъл и доколкото останалите процесни имоти, освен Магазин № 4, не са предмет на прехвърляне при евентуално сключване на окончателен договор, то съществуващата върху тях ипотека не се явява увреждащо действие спрямо ищеца в качеството му на купувач по предварителния договор. Поради това, не се установява да е реализиран фактическият състав за обявяване относителната недействителност по отношение на договора за ипотека в частта за всички останали имоти, освен Магазин № 4.

Предявените искове по искането предмет на молбата за допълване съдебният състав намира за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Допълнителен довод по тяхната неоснователност се извежда и от установените като доказани фактически действия по заличаването на договорната ипотека по отношение на тях, което е въз основа на отправено в този смисъл волеизявление от ипотекарния кредитор – „П.Г.“ЕООД, съответно от дати – 13.04.2020 г. – по отношение на подземно паркомясто № 10; 16.04.2020 г. по отношение на Апартамент № 10, подземно паркомясто № 4, подземно паркомясто № 6, Апартамент № 11, подземно паркомясто № 9, подземно паркомясто № 3, подземно паркомясто № 5; 29.05.2020 г. по отношение на Апартамент № 23, 02.09.2020 г. по отношение на подземно паркомясто № 13. При това положение, към момента на предявяване на иска по отношение на така описаните 3 имоти, договорната ипотека е била заличена и същите са освободени от вещната тежест.

При това положение, следва да бъде преразгледано решението и в частта му за разноските, като молбата на ответника „П.Г.“ЕООД в този смисъл се явява основателна.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски за производството, съобразно уважената част от предявените искове /в съотношение стойността на имота – магазин № 4 спрямо сбора от стойностите на всички имоти според данъчната им оценка/, а именно в размер на 33%. Правото да иска изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.

248 ГПК е упражнил само ответникът „П.Г.“ЕООД, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, не следва да бъде допуснато изменение в частта за разноските по отношение на другия ответник „Б.П.“ООД. С решението си съдът е възприел дължими в полза на ищеца разноски, възлизащи общо на 8 388.11 лв., при разделна отговорност и равни квоти за двамата ответници, при което дължимите в полза на ищеца разноски от „П.Г.“ЕООД според осъдителния диспозитив възлизат на 4194.06 лв., от които с настоящият съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК следва да му бъдат присъдени 1384.04 лв.

В полза на ответника „П.Г.“ЕООД и в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4154 лв. от общия претендиран размер от 6200 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. К. , ЕГН: **********, с адрес - гр. Стара Загора, ул. „Княз ******* против Б.П. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. *******, бл. „*******, и „П.Г.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Ямбол, ул. „******* ИСКОВЕ с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт от 07.12.2018 г., с № 44, т.