Решение № 13 от 21.05.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Събина Н. Христова

Диамандиева

Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска

Кремена И. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500116 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 262100/25.09.20г. на БОС от Д. Н. Т., ЕГН: ********** и Г. Г. В., ЕГН:

********** и двамата с пост.адрес: гр.К., общ.П., ****“ № 6, със съдебен адрес: гр.Б., ****, адвокатско дружество „С. и съдружници“, против решение № 237/01.09.20г. по гр.д.№ 1401/2018г. на БОС, с което уважени предявените против тях искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, като са осъдени да заплатят описаните в диспозитива на първоинстанционното решение суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното й изплащане, а също така и в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против Р. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Б., ****, адв.Д.С., насрещни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД. Заявяват, че атакуват решението изцяло, като недопустимо, постановено по нередовна искова молба, депозирана от процесуален 1 представител без надлежно пълномощно, без посочена банкова сметка на ищцата и с невярно декларирани данни за имотното й състояние, довели на практика до липса на внесена държавна такса по делото. На горното основание молят постановеното решение да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

При условията на евентуалност обжалват решението също изцяло като неправилно. Излагат конкретни доводи, позовават се на неправилна преценка на събраните доказателства и необсъждане на въведеното от тях възражение за прихващане на дължима от страна на Р.С. неустойка, поради неизпълнение на задължението й по договора, изразяващо се в това, че ги е принудила 10 месеца по-рано да внесат част от заемната сума. Молят да бъде отменено изцяло и исковете на Р. М. С. – изцяло отхвърлени, а предявените от тях насрещни искове – изцяло уважени. Имат доказателствени искания за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, молят за присъждане на разноски. Оспорват периода на дължимост на законната лихва върху главницата, като твърдят, че за времето, в което делото е било спряно по взаимно съгласие, лихва не следва да се начислява. Също така заявяват, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, ето защо не следва в тяхна тежест да бъдат възлагани разноските на противната страна.

Въззиваемата по тази жалба страна - Р. М. С., я оспорва чрез процесуалния си представител адв.Д.С. в надлежно депозирания отговор.

Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено в положителната за нея част. Няма доказателствени искания.

От своя страна Р. М. С. е депозирала насрещна въззивна жалба вх.№ 264708/09.11.20г. на БОС, с която обжалва горепосоченото решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.240 ЗЗД – относно главница в размер на 631.56лв., както и по чл.92 ЗЗД относно претендирана неустойка в размер на 63.16лв., а също така и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на 3 239.58лв., с падеж 22.10.2015г., попадащ в периода от три години назад от завеждане на исковата молба. Заявява, че в тези части постановеният акт не е правилен и моли да бъде отменен и постановен нов, по същество и исковете й бъдат уважени и в горните части. Моли да бъде присъдена законна лихва 2 върху сумата на уважения иск за заплащане на неустойка. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Няма доказателствени искания.

Жалбата е оспорена от въззиваемите по нея. Молят да бъде отхвърлена.

Твърдят правилност на съдебното решение в тази част. Не ангажират нови доказателства.

Двете жалби са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от легитимирани лица.

С решение № 260030/15.01.2021г. по гр.д.№ 1401/2018г. БОС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение.

Срещу решение № 260030/15.01.2021г. по гр.д.№ 1401/2018г. БОС е депозирана въззивна жалба вх.№ 262449/01.02.2021г. на БОС от Д. Н. Т. и Г.

Г. В.. Твърдят, че постановеното от съда решение е неправилно, защото присъдените в полза на Р. М.С. суми не са дължими. На следващо място въвеждат оплакване, че необосновано са осъдени да заплащат законна лихва, защото не са дали повод за образуване на съдебното производство. В случай, че това не бъде зачетено, твърдят, че следва размерът на дължимата законна лихва върху главницата да бъде намален със сума, съответстваща на обезщетение за 6-месечна забава, защото в този период производство е било спряно по взаимно съгласие. Молят за присъждане на разноски по делото.

С надлежно депозиран отговор, вх.№ 263631/01.03.21г. на БОС Р. М.С. е оспорила тази въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв.Д.С..

Счита я за необоснована, моли за отхвърлянето й. Излага подробни аргументи.

При разглеждането на делото в настоящата инстанция нови доказателства не са допуснати, поради настъпила преклузия и производството по депозираните от Д.Т. и Г.В. въззивни жалби е прекратено в частите, с които са отхвърлени предявените против тях искове. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, 3 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Р. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Б., ****, адв.Д.С., против Д. Н. Т. и Г. Г.

В.. Твърди се, че страните са сключили договор за заем със срок от една година, като С. е предала на Д.Т. и Г.В. сумата от 49 000лв., със задължение да я върнат в срок от 1 година от датата на сключване на договора, при договорена 8% годишна възнаградителна лихва, платима със сумата на главницата. Твърди, че поетото задължение за връщане на сумите не е изпълнено, ето защо моли за присъждането им, ведно с договорената неустойка от 10%, възлизаща на 4 900лв., както и договорна лихва в размер на 11 760лв. за периода 11.09.2015г. – 11.09.2018г. (датата на завеждане на исковата молба) и законната лихва върху присъдените суми, считано от 11.09.2018г., ведно с разноските по делото. Ангажира доказателства.

В хода на производството исковете са многократно изменяни, като третото изменение, при условията на евентуалност, е: в случай, че исковете не бъдат уважени така, както са предявени, т.е. за 49 000лв. главница, 11 760лв. договорна лихва за периода 11.09.2015г. – 11.09.2018г. и 4 900лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, да се счита за увеличен размерът на претендираната договорна лихва за посочения период за сумата от 14 336.20лв., а в случай, че искът за заплащане на тази сума не бъде уважен на основание заплащане на договорна лихва, при условията на евентуалност същата да се счита за мораторна, за сума в размер на 17 114.61лв., включваща сумата от 3239.58лв. и 13 875.03лв. лихва за забава за горния период.

Понеже се касае само за изменение на размера на предявените искове, не е налице същинско изменение на исковете. Предявеният иск за заплащане на договорна лихва за периода, след 22.10.2015г., е отхвърлен с решението, а предявеният под формата на изменение на иска такъв за заплащане на мораторна лихва за периода 23.10.2015г. – 11.09.2018г. не е приет за разглеждане от Окръжния съд и е преценен като нов иск, който може да бъде предявен в отделно производство.

Въззивниците-ответници са оспорили исковете в надлежно депозирания 4 в срока и по реда на чл.131 отговор. Не оспорват сключването на договора, получаването на сумата на главницата и липсата на цялостно извършено плащане от тяхна страна. Спорят относно размера на дължимите суми. На първо място твърдят, че част от сумата на главницата е върната преждевременно на Р.С., по нейно настояване, ето защо тя също им дължи заплащане на неустойка в размер, съответстващ на претендирания от нея, следователно искът за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлен.

На следващо място оспорват размера на претендираната възнаградителна лихва от 8% годишно за срока на договора, доколкото част от заетата сума е върната преждевременно, така че до изтичане на срока на договора лихвата следва да се начислява само върху остатъка от главницата. На следващо място твърдят, че с изтичане на срока на договора, не се дължи заплащане на възнаградителна лихва, а вредите от неизпълнението се компенсират от договорената неустойка. Твърдението за претърпени вреди в размер по-голям от този на неустойката, подлежи на доказване. Въведено е възражение относно липса на уточнение дали сумите се претендират разделно или солидарно, а също така относно редовността на исковата молба, с оглед липсата на посочена банкова сметка, по която да бъдат евентуално доброволно изплатени сумите. На следващо място като основание за нередовност на исковата молба са посочени неверните твърдения на ищцовата страна за тежко материално положение, което обосновава освобождаване от заплащане на държавната такса.

С депозиране на отговора срещу исковата молба Д.Т. и Г.В. са предявили насрещни искове против Р.С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД, в размер на 2 000лв. за Г.В. и 3 000лв. за Д.Т.. Твърдят, че след сключване на договора, ответницата по тези искове е започнала да разпространява неверни твърдения, обиди и обвинения за оказван от двамата заематели психически тормоз, заплахи за здравето и живота й, с което е уронила доброто им име, набедила ги в извършване на престъпления, квалифицирала ги като **** и ****. Ето защо и двамата се чувстват засегнати и обидени и молят за присъждане на обезщетение.

Ангажират доказателства. Също молят за заплащане на направените разноски, като се вземе предвид и обстоятелството, че Д.Т. представлява своя съпруг в качеството си на адвокат.

5

На първо място относно твърдените нередовности на исковата молба и заплащането на дължима държавна такса: Законовото изискване при завеждане на осъдителни искове да бъде посочена банкова сметка на ищеца, по която да бъде преведена доброволно дължимата сума е въведено с разпоредбата на чл. 127, ал.4 ГПК. Въпреки това, прочитът на разпоредбата на чл.129 ГПК води до заключение, че непосочването на сметка не е скрепено със санкцията на закона, каквато е процедурата при установяване на липса на реквизитите по чл.127, ал.1 или на приложенията по чл.128 ГПК към исковата молба. Налага се заключение, че непосочването на банкова сметка за изплащане на присъдени с решението суми, не е основание за оставяне на исковата молба без движение, следователно не я прави нередовна. Затова и постановеното по такава искова молба решение не е недопустимо само на горното основание.

На следващо място относно невнасянето на дължимата държавна такса от ищцовата страна: По делото са приложени множество доказателства за извършени разпоредителни сделки от страна на Р.М., по които следва да е получила средства. Също са налице и други, с които е закупувала недвижими имоти. Първите, обаче, са доста отдалечени във времето, а от останалите не може да се направи обосновано заключение, че въззивницата-ищца има достатъчно средства. Твърдението, че е прехвърлила на своя адвокат – Д.С. жилището си, срещу получена от него в замяна земеделска земя на стойност в пъти по-ниска от цената на жилището, не е аргумент, за да се приеме, че действието е извършено единствено, за да не се плати държавна такса. При положение, че подобно твърдение е недоказано, съдът следва да кредитира приложените от С. декларации за семейно и имуществено състояние, които водят до извод за освобождаване от заплащане на държавна такса. Освен това настоящият състав отбелязва, че определението за освобождаване от заплащане на държавна такса не е обжалваемо, а в същото време не са налице достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че е налице промяна на обстоятелствата, такава, че да бъде задължена въззивницата-ищца да внесе държавна такса, още повече, че въпреки доказателствата за извършени продажби на имоти, следва да се отчете и фактът, че тя е дала доста голяма сума в заем, без тя да й бъде възстановена.