Присъда № 739 от 17.12.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 739 от 17.12.2024 г., постановенa по

НОХД №8552/2024 г. по описа на СРС-НО, 129-ти състав Съдебното производство по делото е образувано по внесен в Софийски районен съд, НО, от Софийска районна прокуратура, обвинителен акт срещу подсъдимия хх с ЕГН: **********, с повдигнати две обвинения за извършени престъпления, както следва:

1.За това, че на 16.12.2020г в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, пред хх служител в ТП на НОИ-София град, потвърдил неистина - че не е започнал трудова дейност при дружеството хх, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, в писмена декларация, която по силата на чл. 54д, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, се дава пред ТП на НОИ-София град за удостоверяване истинността на обстоятелства относно наличието на основание за прекратяване изплащането на парични обезщетения за безработица - престъпление по чл.313, ал.1 от НК и 2. За това, че на 12.06.2023г. в гр. София съзнателно се ползвал пред Софийски градски съд, Гражданско отделение, от частен документ с преправено съдържание - Договор за счетоводно обслужване и консултантски услуги от 30.06.2020г. - на първа страница, точка 2.1., била преправена стойността на възнаграждението за изпълнител по договора в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), вместо реално договорените 5000 лв.

(пет хиляди лева), както и стойността на всяко от отделните 6 ( шест) броя плащания в размер по 25 000 (двадесет и пет хиляди лева), вместо реално договорените 833,33 лв., като от хх за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

Съдебното производство по делото е проведено по реда на Глава XX от НПК.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия, считайки, че същите са доказани по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Без да навлиза в подробен доказателствен анализ, считайки, че събраните доказателства са безпротиворечиви и изясняващи по несъмнен начин приетата за установена в ОА фактическа обстановка, представителят на СРП, досежно обвинението по чл.313, ал.1 НК, поддържа, че макар подадената декларация да е била представена в хода на различно производство от това по деклариране на промяна на обстоятелствата относно наличие на основание за прекратяване на осигурителните плащания, както и въпреки обстоятелството, че декларацията е по различен от утвърдения образец, то по съществото си от обективна страна в тази декларация се разкриват всички признаци на осъществен престъпен състав по чл.313, ал.1 1

НК. Посочва, че с нея е потвърдена неистина – обстоятелството, че подс. хх не е започнал трудова дейност при дружеството хх, за която подлежи на допълнително осигуряване. Посочва, че съгласно чл.54д, ал.3 КСО подобна декларация е следвало да бъде подадена при промяна на обстоятелствата. С оглед на това, моли съдът да признае подс. хх за виновен в извършване на престъплението по чл.313, ал.1 НК, като му наложи наказание при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, с оглед чистото му съдебно минало и добри характеристични данни.

Моли съдът да го признае за виновен и по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, като му наложи наказание отново при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Намира, че за двете извършени деяния следва да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в минимален размер, които на осн. чл.66, ал.1 НК да бъдат отложени с изпитателен срок от 3 години, като моли съдът да определи за изтърпяване най-тежкото от тях. Предлага в тежест на подсъдимия да се възложат разноските, направени в хода на наказателното производство.

Защитникът на подс. хх – адв. хх , по отношение на обвинението по чл.316, вр. чл.309 от НК обръща внимание на факта, че още на 16.04.2024 г. подс. хх е оттеглил доказателственото си искане за представяне на процесния договор по гр.д. № 6790/2023 г. по описа на СГС, тъй като оригиналът е загубен. Сочи, че оригиналът е представен на съдията за сверка, след което е върнат на страната и изгубен след това, и по делото е останало само копие.

Отбелязва, че това се е случило, не както неправилно се сочи в ОА, след повдигането на обвинение в хода на ДП, а преди това, тъй като постановлението за привличане на обвиняем, видно от отбелязването на него е предявено на подс. хх на 09.05.2024 г., т.е. около 3 седмици след като той си е оттеглил доказателственото искане.

Изгубвайки документа, и отчитайки грешката, защитникът поддържа, че подс. хх се отказал да се ползва от него, поради което съдът е заличил с обратна сила допускането на доказателственото искане и изрично в мотивите към решението си посочил, че по делото не е представен писмен договор между страните, от който да се установи конкретният размер на договореното възнаграждение на претендираната неустойка, което обусловило неоснователността на предявените претенции и исковете били отхвърлени.

Защитникът обръща внимание и на още едно обстоятелство от обективна страна, а именно, че нито по гражданското дело, нито по настоящето наказателно, е направена експертиза на въпросния договор, която да установи какво е било реалното съдържание на договора и да се установи, че са извършвани от неустановено лице някакви поправки по него. С оглед на това се поддържа, че е налице негоден предмет на престъпление по чл.316, вр. чл.309 от НК, тъй като не е доказано чрез експертен анализ по несъмнен и категоричен начин, че въпросният договор е преправен. В тази насока 2 защитата счита, че не могат да послужат и гласните доказателствени средства, тъй като в показанията на св. хх не се съдържали категорични данни в тази насока. С оглед на това, счита, че в хода на производството остана недоказано, че въпросният договор е документ с преправено съдържание, както се сочи в ОА, и на което се крепи обвинителната теза.

Отделно от това поддържа, че дори формално да е извършено престъплението по чл.316, вр чл.309 НК, то с оглед на факта, че не са предизвикани никакви правни последици с въпросния договор, а при частните документи престъплението е двуактно - първо трябва да се състави въпросният документ и после да се употреби, счита, че няма доказателства за употребата на документа, тъй като той не е ползван от гражданския съд при постановяване на решението.

Поради това се оспорва осъществяването на втория акт от двукратното престъпление, а именно употребата на частния документ.

По второто повдигнато обвинение за престъпление по чл.313, се поддържа, че не е доказана правната природа на документа, който е представен пред НОИ, като се оспорва, че същият представлява декларация по чл.54д, от КСО, както се сочи в ОА. Свидетелката хх, разпитана както в ДП, така и в хода на съдебното следствие заявила, че декларацията е представена на основание чл.44 от АПК, като се обръща внимание, че на основание тази разпоредба се представят сведения от неучастващи в производството лица и тя касае именно даване на сведения, а не депозиране на декларация. Сочи се, че при даването на сведение не се носи отговорност по чл.313 от НК.

Счита се, че документът формално е именуван декларация, но това не може автоматично да го прави декларация по чл.54д от КСО, като аргументи в тази насока, подробно са били изложени и в постъпилата по делото справка от НОИ на стр.1, в която изрично се обяснявало, че се касае за различни производства.

Поддържа се, че към датата на проверката от НОИ и даването на сведението, хх не е имал трудов договор, че той е работил във въпросното дружество хх само 3 месеца без трудов договор, съответно не е декларирал пред НОИ никакви обстоятелства. В самата обяснителна част на декларацията, която се инкриминира, защитата посочва, че никъде не се споменава дружеството хх, поради което се счита, че направеното писмено изявление не може да се обвърже именно с дружеството хх.

С тези съображения се моли за постановява на оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения от СРП.

Подс. хх не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения и не взема отношение по повдигнатите му обвинения, като в хода на производството се възползва от правото си да не дава обяснения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за несъмнено 3 установена следната фактическа обстановка, която в общи линии съвпада с описаната в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият хх бил осигурено лице за социален риск безработица, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване и като такъв съгласно Разпореждане № 229-00-390-1 от 04.05.2020г. на ТП на НОИ-София получавал парично обезщетение за безработица с начална дата - 02.04.2020г.

За периода от 02.04.2020г. до 30.09.2020г. му било изплатено обезщетение от социално-осигурителните фондове.

Междувременно, на 30.06.2020г. в гр. София между подс. хх и дружеството хх, представлявано от свидетеля хх, бил сключен срочен договор за счетоводно обслужване и консултантски услуги, за срок от 6 месеца, по силата на който възложителят хх възлагал на подс. хх организиране счетоводството на дружеството, в т.ч. водене на счетоводните книги, завеждане и поддържане на приходно-разходната документация, а дружеството следвало да заплати на подс. ххсумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), платима на шест отделни месечни плащания в размер на 833,33 лв.

Договорено било още при справяне с работата подс. хх да бъде назначен на постоянен трудов договор срещу възнаграждение от 2500 лв. месечно.

Подс. хх поискал да работи без договорът да бъде формално регистриран в Националната агенция за приходите, тъй като желаел да продължи получаването на обезщетение, въпреки че следвало съгласно чл.

54д, ал. 3 от КСО да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелството започване на трудова дейност.

Подс. хх бил въведен веднага в работата от предишния главен счетоводител на дружеството - свидетеля хх, като хх получил достъп до документацията на юридическото лице, в т.ч. и от екземпляра от процесния договор за хх, находящи се в офиса на дружеството в хх и започнал работа. За положения труд за период от три месеца подс. хх изготвял отчети, подписани с притежавания от него по Договор за удостоверителни услуги № 244659 от 02.07.2020г. електронен подпис и получил дължимото възнаграждение за три месеца в общ размер на 2500 лева, което било изплатено по посочена от него банкова сметка на 30.09.2020 г.

След изтичане на три месеца от изпълнение на договора свидетелят хх не останал доволен от работата на подс. хх, поради което го освободил от длъжност, съобразно договора и помолил св. хх да поеме отново счетоводството на дружеството. При пристигането си в офиса през месец октомври 2020г. св. хх не открил сред документите процесния договор за счетоводно обслужване и консултантски услуги от 30.06.2020г., както и данни да е декларирано правоотношението на подс. хх с хх а също и изплатеното му възнаграждение.

Поради това, на 15.10.2020г. св. хх подал до ТД на НАП декларации образец 1 и образец 6, в които отразил изплатеното на подс. хх 4 възнаграждение.

Притеснен от вероятността да се наложи да върне неправомерно получените обезщетения за безработица, за периода след 30.06.2020 г., на 01.12.2020г. подс. хх подал молба до управителя на НОИ, в която твърдял, че никога не е полагал труд за хх

По случая била образувана проверка, която била възложена на свидетеля хх, служител в ТП на НОИ-София град. Във връзка с проверката, св. хх поискала от обвиняемия хх да даде писмени сведения като декларира пред ТП на Националния осигурителен институт наличието или отсъствието на правоотношение с хх, по което обвиняемият се твърдяло да е получавал възнаграждение.

На 16.12.2020г. в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, пред св. хх, подс. хх дал писмени сведения, обективирани в документ наименован декларация /л.89-90 от ДП/, в която посочил, че не е подписвал с дружеството нито трудов, нито граждански договор, че с негов електронен подпис е подавал справки-декларации по ЗДДС за периода 01.07.2020 г. – 30.09.2020 г. и че не е получавал от дружеството декларирания доход или друг вид парично възнаграждение. Посочил, че дейността е извършвал на доброволни начала, докато се намери счетоводител, което не отговаряло на истината.