Определение № 3482 от 04.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3482 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Д. В. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК, вр. чл.250, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от частния тъжител Д.С.Д., срещу разпореждане № 5620 от 04.05.2023 г., постановено по НЧХД № 2371/2023 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, с което съдията – докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 96-ти състав, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 2371/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО тъжба от Д.С.Д. срещу Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д.

М., Г.Л.Р., В. В. В. и И. П. П. – за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че определението на Съда е незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон. Сочи се, че Съдът не е разполагал с правна възможност да прекрати производството, на основание чл. 250, ал. 1 от НПК, респективно – да преценява дали деянието, описано в тъжбата, представлява престъпление, преди да е постановил крайния си съдебен акт по съществото на делото. Развиват се доводи, че тъжителят Д. е сезирал Съда, за да възпре ескалиращата агресия на организирана престъпна група, ръководена от Б.И. и Г.Р., и да защити живота, здравето и имуществото си от деяния, които са с висока степен на обществена опасност. Ангажират се съображения, че първият съд е направил неправилни правни изводи в насока липса на твърдения за извършено престъпление от частен характер в тъжбата, като се твърди, че подсъдимите са разпространили твърдения за реални действия и поведение на тъжителя, респективно – за факти. Излага се, че първият съд е допуснал смесване на правилата за разглеждане на наказателни дела, образувани въз основа на тъжба, и тези, образувани въз основа на внесен обвинителен акт.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното разпореждане на СРС, НО, 96-ти състав, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на 1

СРС и присъждане на сторените от тъжителя разноски.

Към въззивната частна жалба са приложени жалба от Д.С.Д. до СРС – НО срещу постановление на прокурор при СРП от 11.11.2022 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 228 ДПК 1052/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10468/2020 г. по описа на СРП, ведно с три броя приложения към нея; определение № 1691/18.08.2022 г., постановено по ВНЧД № 2943/2022 г. по описа на СГС, НО, ІІ-ри въззивен състав; определение № 1749/10.06.2022 г., постановено по НЧД № 7023/2022 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав; постановление на прокурор при СРП от 11.11.2022 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 228 ДПК 1052/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10468/2020 г. по описа на СРП; разпореждане № ПР – ПБЗН – СД4 – 2 – 03/02.06.2022 г. на началник сектор ДПК и ПД при Четвърта БСПБЗН; договор за обезщетение да вреди от 23.09.2019 г., сключен между Г.Л.Р. и Д.С.Д.; тъжба от П.Б.Л. и Б.В.И. до Началника на 04 РУ – СДВР и СРП от 04.02.2004 г.; тъжба от А.Д.Н., Д.В.С., М.Б.Л., П.Б.Л. и Т.Д.С. до Началника на 04 РУ – СДВР от 21.01.2004 г.; решение от 23.06.2004 г., постановено по ВНЧХД № 1493/2004 г. по описа на СГС, НО, ІХ-ти въззивен състав и извлечение от съобщение в медиите.

Срещу депозираната въззивна частна жалба е постъпило възражение от Д. К. К., Н.

И. В., Д. Н. И., В. В. В. – Р. и И. П. П.. В така подаденото възражение се твърди, че жалбата на тъжителя Д. е неоснователна, а разпореждането на СРС, НО, 96-ти състав – правилно, обосновано и мотивирано. Излага се, че тъжителят от години тормози по всякакъв начин живущите в етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, като пише жалби до различни институции, твърденията в които не отговарят на истината. Сочи се, че тъжителят неоснователно отправя обвинение срещу седем от общо единадесет етажни съсобственици за съпричастност към организирана престъпна група; поддържа лоши отношения с всички етажни съсобственици; не изпълнява задълженията си като етажен съсобственик; ползва неправомерно вода в гаража и в таванското си помещение; няколко пъти е наводнявал съседите си и в момента има теч, който той не желае да отстрани; неоснователно се счита за заплашен с убийство. Отправя се искане разпореждането на първия съд да бъде оставено в сила.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Действително, със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г., разпоредбата на чл. 250, ал. 4 от НПК е изменена, като е предвидено разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора, респективно – да се обжалва в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК – в седмодневен срок от постановяване на атакувания съдебен акт. Доколкото, обаче, разпореждането на СРС, НО, 96-ти състав е постановено на 04.05.2023 г. и е връчено на тъжителя на 17.05.2023 г. (видно от отбелязване на гърба на съобщения от 09.05.2023 г. (л. 47 от съдебното производство), преди влизане в сила на изменителния закон, при действието на старата редакция на чл. 250, ал. 4 от НПК, предвиждаща разпореждането на Съда да подлежи на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално 2 допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, Съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, подадената от частния тъжител Д.С.Д. въззивна частна жалба, е неоснователна.

Наказателно – съдебното производство по НЧХД № 2371/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав е образувано въз основа на подадена на 13.02.2023 г. в СРС тъжба от Д.С.Д. срещу Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., Г.Л.Р., В. В. В. и И. П. П. – всички живущи в гр. София, ул. ****. В тъжбата се сочи, че в становище по гр. д. № 20221110124386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, вх. № 144709/12.07.2022 г., Б.В.И. и Г.Л.Р. са разпространили клеветнически твърдения по адрес на тъжителя с изразите „В исковата молба, верен на своя стил да заблуждава институциите, Д. е написал редица неверни факти и твърдения, някои от които нямат никакво отношение към предмета на делото“; „За пореден път Д. демонстрира пълното си неуважение към институциите, в случая към българския съд, като пише неща, които нямат общо с истината“ и „Моля Д. да бъде подведен под отговорност за умишленото и целенасочено подвеждане на съда“, а в друго свое становище от 17.11.2022 г. И. и Р. са посочили, че в становището си от 12.07.2022 г. изразяват позицията и мнението на етажните собственици, които представляват. С тъжбата се отправя искане за образуване на наказателно производство срещу подсъдимите лица и осъждането им за клевета, при условие, че И. е бил управител на етажната собственост и са знаели за съдържанието на становището от 12.07.2022 г. С тъжбата е предявен и граждански иск срещу всяко от подсъдимите лица за заплащане на обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди в размер от по 500 лева; претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

Въз основа на така депозираната тъжба е образувано НЧХД № 2371/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

Със свое разпореждане № 3262/13.03.2023 г., постановено по НЧХД № 2371/2023 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 96-ти състав е оставил тъжбата без движение, като е указал на тъжителя да посочи ЕГН на лицата, срещу които е насочена тъжбата; да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата; да посочи срещу кои лица предявява тъжбата, без да излага предположения или условности за бъдещо повдигане на обвинение спрямо тях след евентуално настъпване на определени факти и обстоятелства; да опише ясно и точно всяко едно от лицата, срещу които е насочена тъжбата, какви действия или бездействия е извършило и каква е формата на съучастие в осъщественото престъпление на всеки от тях.

Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 96-ти състав от 13.03.2023 г. е връчено на тъжителя Д. на 29.03.2023 г., видно от отбелязване на призовка за страна, находяща се на л. 41 от съдебното производство пред СРС.

На 10.04.2023 г. тъжителят Д.С.Д. е депозирал уточнение към тъжбата, в което е посочил, че шестте лица, срещу които е подадена тъжбата, следва да носят наказателна отговорност за подаденото становище от Б.И., доколкото последният се явява законен представител на етажните собственици, по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, поради което и с оглед нормата на чл. 36 от ЗЗД, становището от 12.07.2023 г. представлява волеизявление на всеки един от етажните собственици, срещу които е насочена тъжбата.

3

Със свое разпореждане № 5620/04.05.2023 г., съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 2371/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО тъжба от Д.С.Д. срещу Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., Г.Л.Р., В. В. В. и И. П. П. – за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

5, т. 2 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1 от НК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик е приел, че в тъжбата не са изложени твърдения за осъществени действия от страна на шестимата етажни собственици, срещу които е насочена тъжбата, като отговорността им е ангажирана за чужди действия, което е недопустимо, предвид принципа за личния характер на наказателната отговорност, уреден в чл. 35, ал. 1 от НК. Приел е, че в тъжбата не се съдържат твърдения Б.И. да е действал при условията на посредствено извършителство, а също и за съучастническата дейност на останалите шест подсъдими лица. Преценил е, че шестте лица, срещу които е насочена тъжбата, няма как да носят наказателна отговорност за извършеното действие от трето лице – в случая Б.И., независимо дали същият е управител или не на процесната етажна собственост, поради което е направил извод, че лицата, срещу които е насочена тъжбата, не са извършили вмененото им престъпление, доколкото не са автори на становище от 12.07.2022 г.

Съдията – докладчик при СРС е преценил, че правната конструкция на частното обвинение, описана в пункт 10 от молбата-уточнение от 10.04.2023 г., обуславя несъставомерност на инкриминираното деяние. Посочил е, че за да е налице съизвършителство като форма на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, следва всяко едно от лицата да е участвало в осъществяване на изпълнителното деяние на съответното престъпление – в случая в разпространение на позорящите обстоятелства, инкорпорирани в съдържанието на становището от 12.07.2022 г. Приел е, че доколкото нито едно от лицата, срещу които е насочена тъжбата, не е автор на това становище и не е подписало същото, не може да носи наказателна отговорност за осъществяване на деяние от друго лице, било и негов законен представител по силата на ЗУЕС.