Определение № 181 от 20.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. София, 20.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500171 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от П. Н. Н., с която се иска Решение № 445 от 10.12.2024 г., постановено по въз. гр. д. № 171/2024 г. на Софийски окръжен съд да бъде допълнено, като бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

Ответникът по молбата “Банка ДСК“ АД, оспорва молба. Излага доводи, че доколкото жалбите на страните са отхвърлени, направените от тях разноски следва да останат за тяхна сметка, поради което и такива не следва да се присъждат.

Производството по въз. гр. д. № 171/2024 г. на Софийски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство П. Н. Н. срещу Решение № 210 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 565 / 2022 г. по описа на РС – Сливница, в частта с която е признато за установено, че П. Н. дължи сумата от 2 426,45 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 15.10.2020 г.; 671,13 лева – наказателна лихва върху главницата за периода от 22.10.2017 г. до 15.10.2020 г. /без периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./; 12,73 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2020 г., както и в частта, с която е признато за установено, че П. Н. дължи законна лихва върху главницата от 22.10.2020 г.

– датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на сумата.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „БАНКА ДСК“ АД, в частта с която съдът е отхвърлил положителните установителни искове за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 9 769,73 лева, за възнаградителна лихва за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 7 619,96 лева и за периода 20.07.2014 г. до 19.11.2017 г., за 1 наказателна лихва за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 926,28 лева и за периода 20.08.2014 г. до 21.10.2017 г., за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 13,57 лева, за сумата от 120 лева – такси за предсрочна изискуемост и 10 лева – заемни такси, като неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.

С Решение № 445 от 10.12.2024 г., постановено по въз. гр. д. № 171/2024 г. на Софийски окръжен съд обжалваното решение е изцяло потвърдено.

Съдът намира, че молбата за допълване на решението в частта му за разноските е неоснователна.

Отговорността за разноски има акцесорен характер. Правото на страните да претендират и получат разноски възниква при основателност на предявените претенции. С оглед неоснователността на двете въззивни жалби и потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваните му части, осъществените от страните разноски следва да останат за тяхна сметка и никоя от страните няма право на разноски. Този извод се налага, тъй като обжалваемият интерес за всяка от страните се формира не само от размера на претенцията по собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по противната жалба, срещу която страната се е защитавала. Така общия за страната обжалваем интерес се формира от интереса от защита на собствената и срещу противната жалба.

Неоснователни са доводите на молителя, че тъй като са сключени два договора за правна защита и съдействие – за подаване на въззивна жалба и за подаване на отговор на въззивна жалба, разноски следва да му се присъдят съобразно уважения отговор на въззивната жалба на „БАНКА ДСК“ АД.

Определянето на разноските по този начин е неприложимо в случая, тъй като в списъка за разноски по чл. 80 ГПК „БАНКА ДСК“ АД не е посочила, каква част от разноските за настоящата съдебна инстанция е направила за подавана на въззизна жалба и каква за отговор по въззивната жалба на насрещната страна, поради което съдът не би могъл да определи размера, който следва да бъде прихванат.

По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. Н. за допълване на Решение № 445 от 10.12.2024 г., постановено по въз. гр. д. № 171/2024 г. на Софийски окръжен съд, в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3