Решение № 105 от 28.05.2025, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 697/2024
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Оряхово, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100697 по описа за 2024 година
От „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителя П.В. и Х.М., чрез юр.к. Б. Т. против М. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Летнишка“ № 10, е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 3 023.66 лв. /три хиляди двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./, от които 1 000 лв. /хиляда лева и нула ст./ представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1054603/02.04.2018 г., сключен между „Кресидимо“ ЕАД и ответника, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, 774.00 лв. /седемстотин седемдесет и четири лева и нула ст./ възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода 02.04.2018 г. до 10.04.2019 г. в размер на 237.20 лв./двеста тридесет и седем лева и двадесет ст./, лихва за забава по договор за кредит за периода 02.04.2018 г. до 16.02.2024 г. в размер на 602.63 лв. /шестстотин и два лева и шестдесет и три ст./, лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 02.04.2018 г. до 16.02.2024 г. в размер на 409.84 лв. /четиристотин и девет лева и осемдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит и договор за поръчителство, считано от 16.02.2024 г. датата на входиране на заявлението, до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 158/08.04.2024 г. по ч.гр.д. № 256/2024 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и заповедното производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
1
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител - адв. З. Й.-АК Враца, е постъпил писмен такъв, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В отговора се сочи, че ищецът не е представил доказателства за съставени ел.документи във връзка с твърдения сключен договор или такива, от които може да бъде установено съдържанието на този електронен документ. Към ИМ са представени само Договор и ОУ, като с тях не се доказва разменени съобщения, от които да се установява сключването на договора от разстояние. Няма доказателства за това, че ответникът е изпращал електронни изявления до кредитора или такива изявления за съгласие за сключването на договора.Сочи се също, че няма доказателства за реално усвояване на средствата по договора. На следващо място в отговора се сочи, че освен в договора за потребителски кредит - Приложение 1, ГПР са посочени като процент без да е посочено как се формират.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
В с.з. ищеца не се явява. Представлява се от особения си представител адв. З. Й.-АК Враца, която поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 256/2024 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 158/08.04.2024 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 3 023.66 лв. /три хиляди двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./, задължение по Договор за кредит № 1054603/02.04.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, от които: главница в размер на 1 000 лв. /хиляда лева и нула ст./ по договор за кредит, 774.00 лв.
/седемстотин седемдесет и четири лева и нула ст./ възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода 02.04.2018 г. до 10.04.2019 г. в размер на 237.20 лв./двеста тридесет и седем лева и двадесет ст./, лихва за забава по договор за кредит за периода 02.04.2018 г. до 16.02.2024 г. в размер на 602.63 лв. /шестстотин и два лева и шестдесет и три ст./, лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 02.04.2018 г. до 16.02.2024 г. в размер на 409.84 лв. /четиристотин и девет лева и осемдесет и четири ст./, ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит и договор за поръчителство, считано от 16.02.2024 г. – датата на входиране на заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата от 60.47 лв. /шестдесет лева и четиридесет и седем ст. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева и нула ст./.
2
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 158/08.04.2024 г. по ч.гр.д. № 256/2024 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си и настоящ адрес, като Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 05.06.2024 г. на постоянния му адрес и на 27.05.2024 г. на настоящият му адрес и същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената заповед. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван многократно в различно време, включително в почивен ден, няма никой. Залепено уведомление.От приложената по делото справка от НАП е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 1054603/02.04.2018 г., сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е видно, че на името на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 103.10 лева, в срок до 10.04.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът М. К. П., ЕГН: ********** е сключил на 02.04.2018 г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор е трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. К. П., ЕГН:
********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.
На 02.04.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, 3 по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М.
К. П., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към М. К. П., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ищецът твърди, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасил дължимите от М. К. П.,с ЕГН:
********** на Кредисимо суми, както следва:
1. 1000 лева /главница/ по Договор за кредит;
2. 237.2 лева /договорна лихва/ за период 02.04.2018 г до 10.04.2019 година;
3. 286.33 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г, Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 774 лева, ведно със сумата от 179.12 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В. ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитор Договор за потребителски кредит № 1054603/02.04.2018 г. и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст от 02.04.2018, вземането по който е изпълнено от поръчителя Ай Тръст, което е цедирал вземането си на 4 ищеца. Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за заем и договор за предоставяне на поръчителство. Безспорно се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „Кредисимо“ ЕАД и Ай Тръст, са изпълнили договорните си ангажименти към ответника по делото, като е дадената в заем сума е предадена на заемателя по уговорения в договора начин, чрез предоставяне на сумата по банковата сметка на продавача, а при спиране на плащанията задълженията към заемодателя са изпълнени от дружеството поръчител, което е встъпило в правата на кредитора по договора за заем.При това положение заемодателят и поръчителя се явяват изправна страна по договорите, тъй като са изпълнили поетите задължения по облигационните правоотношения.
За да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се установи, че между Ай Тръст ЕООД в качеството му на продавач и ищеца в качеството му на купувач е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземането по процесните договори. Установи се след анализ на доказателствата, че вземането по процесния Договор за потребителски кредит № 1054603/02.04.2018 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.04.2018 е измежду прехвърлените вземания.