Решение № 3739 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110114030 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „В.Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Р.И., против ответника „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***.

В исковата молба се твърди, че по силата на чл.2, ал., т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператора „В.-Д.“ ЕООД, потребители на В и К услуги предоставяни от В и К оператора са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги. С подадено заявление от 31.08.2018 г. била заявена промяна на партида с абн. № *** за водоснабден имот находящ се в село ***, с предназначение „търговски обект-газстанция“ на името на „Г. и О.В.“ ЕООД. Въз основа на заявлението бил подписан между страните - Договор № ***2018 г. за предоставяне на услугите доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в който били определени правата и задълженията на страните. За ответната страна възникнало задължение да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради - етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата (чл. 5 от ОУ), както и да заплаща предоставените от страна на В и К оператора В и К услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл. 33 от ОУ, чл. 9 от Договора), а както и да заплаща законна лихва върху просроченото задължение ( чл. 12 от Договора).

Ищцовата страна твърди, че в периода 25.09.2023 г. до 25.06.2024 г., при редовни 1 месечни отчети, ВиК операторът е издал 8 бр. ежемесечни фактури, както следва: фактура № ** от 31/10/2023, отчетен период 25/09/2023 19/10/2023, за потребени 2 куб. м.,; фактура № ** от 30/11/2023, отчетен период 19/10/2023 - 20/11/2023, за потребени 1 куб. м.; фактура № ********** от 28/12/2023, отчетен период 20/11/2023 - 15/12/2023, за потребени 1 куб. м.; фактура № ** от 31/01/2024, отчетен период 15/12/2023 - 22/01/2024, за потребени 1 куб. м.; фактура № ** от 29/02/2024, отчетен период 21/01/2024 - 21/02/2024 г., за потребени 1 куб. м.; фактура № ** от 29/03/2024, отчетен период 21/02/2024 - 21/03/2024 г., за потребени 1 куб. м.; фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 - 21/05/2024 г., за потребени 606 куб. м. и фактура № ** от 28/06/2024, отчетен период 21/05/2024 - 25/06/2024 г., за потребени 3 куб. м. Така издадените фактури били просрочени. Срещу фактура №**********/31.05.2024 г. постъпило възражение от страна на потребителя вх. № **2024 г., в което същият отправил искане за повторна проверка на водомера за евентуални неизправности, да бъде преразгледана фактурата и да бъде коригирана начислената сума, както и било направено искане за преместване на водомера в имота на потребителя. По постъпилото възражение била направена проверка, която установила, че водомерът, по който се извършва отчет на ползвани В и К услуги от ответната страна е в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. Монтираният в имота на ответника водомер изцяло отговарял на изискванията на ЗИ, като било налице реално ползване на В и К услуги от страна на потребителя. Начислено било голямо количество потребени В и К услуги, поради авария след водомера, която била отстранена от потребителя, но последният продължавал да не заплаща сумите по издадените фактури, и не е предприел действия за промяна на местоположението на водомера, чрез съгласуване на инвестиционен проект.

Всъщност ответната страна оспорвала само една от издадените фактури, но задълженията по всички горепосочени не били платени.

Поради неплащането на задълженията от ответната страна ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, като в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №**/2024 г. по описа на съда, като с разпореждане №**2024 г. по това дело на ищеца бил указан срока за предявяване на иск за установяване на вземанията си.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника и дължи сумата в размер на 3267,04 лева - главница и сума в размер на 69,65 лева - лихва за периода от 30.11.2023 г. до 23.08.2024 г., съгласно издадени 8 броя фактури за потребени В и К услуги на административен адрес: **, с начин на трайно ползване „търговски обект газстанция“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени и направените по делото разноски в двете производство В представения отговор на исковата молба представителят на ответника твърди, че предявеният иск е частично неоснователен. Твърди, че оспорва единствено задължението по фактура с №********** от 31.05.2024 година за отчетен период от 21.03.2024 година до 22.05.2024 година, за потребени 606 куб.м. вода. Относно останалите фактури задълженията били платени на 21.11.2024 г. Ответникът твърди, че сумата по посочената фактура от 2

31.05.2024 г. е недължима, тъй като посоченото в нея количество куб.м. не е изразходвано от ответника и начисленият разход е нереален и не кореспондира с обикновено потребяваните количества в обекта. Сочи, че измерващото устройство към момента се намирало в шахта извън територията на ПИ с идентификатор **, който бил собственост на ответното дружество. Тази шахта била приблизително на 50 метра отстояние от границата на собствеността на ответника. Захранващата водопроводната тръба след измервателното устройство преминавала през ПИ с идентификатор ** и на граница с ПИ с идентификатор **, навлизала в търговския обект, като захранвала сграда, находяща се в последния ПИ.

Трасето, през което преминавала тръбата било констатирано и удостоверено и било ясно, че тръбата преминава през имот, представляващ частна общинска собственост, като в този имот имало установени крайни точки, които не били под контрола на ответника. Ищцовото дружество имало задълженията да поддържа това отклонение. Поради това, че в ПИ с идентификатор ** имало крайни точки за захранване с вода, от които се черпила вода не от ответника, то той не бил единствен ползвател на вода. Наред с това ищцовата страна не изпълнила задължението си да извършва проверки за състоянието и експлоатацията на водопроводните и канализационни инсталации и вътрешните мрежи на потребителите. Не било ясно дали на територията на ПИ с идентификатор ** няма теч, който да е причина за начисленото количество вода в процесната фактура. Също така не следвало да се изключва вероятност за недобросъвестно ползване на кран в ПИ с идентификатор **.

Предвид така изложените обстоятелства, ответната страна моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ответната страна е потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовата страна, като между страните е сключен договор №**/2018 г., по силата на който „В.Д.“ ЕООД се е задължило да доставя на „Г. и О.В.“ ЕООД питейна вода до търговски обект, находящ се в *** в имот с идентификатор **, съгласно изискванията на действащото законодателство; да отвежда и пречиства отпадъчните води от имотите му; да поддържа в изправност водопроводите и канализационните системи; да пломбира водомера на водопроводното отклонение и на водоизточника, собственост на потребителя; да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в действащите Общи условия да издава фактури за дължимите суми. От своя страна ответното дружество по силата на договора има задължения да заплаща количествата изразходвана вода, отведените и пречистени отпадъчни води съобразно издадените документи и договорените срокове; да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на оператора в конкретно посочени в договора случаи; да ползва ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и канализационна системи отклонения; да опазва от повреди водопроводни и канализационни мрежи, съоръжения и инсталации - публична, държавна или общинска собственост, изградени в имотите му; да уведомява незабавно оператора за всички допълнително настъпили промени; да определи лице, с което оператора да кореспондира и което да има 3 правомощията да се подписва при отчитане показанията на водомерите и при вземане на проби за установяване качеството на отпадъчните води. Задължението за заплащане на ползваните услуги е уговорено /в чл.10 от договора/ да се извършва от ответника в брой, при представяне на фактура от ищеца.

В периода 25.09.2023 г. до 25.06.2024 г. от ищцовата страна са били издадени следните фактури: фактура №** от 31/10/2023, отчетен период 25/09/2023 19/10/2023, за потребени 2 куб. м; фактура № ** от 30/11/2023, отчетен период 19/10/2023 - 20/11/2023, за потребени 1 куб. м; фактура № ********** от 28/12/2023, отчетен период 20/11/2023 - 15/12/2023, за потребени 1 куб. м; фактура № ** от 31/01/2024, отчетен период 15/12/2023 - 22/01/2024, за потребени 1 куб. м; фактура № ** от 29/02/2024, отчетен период 21/01/2024 - 21/02/2024 г., за потребени 1 куб. м; фактура № ** от 29/03/2024, отчетен период 21/02/2024 - 21/03/2024 г., за потребени 1 куб. м; фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 21/05/2024 г., за потребени 606 куб. м и фактура № ** от 28/06/2024, отчетен период 21/05/2024 - 25/06/2024 г., за потребени 3 куб. м. Общата сума на дължимите плащания по фактурите е 3267, 04 лв. – главница и 69, 65 лв. – лихва.

На 25.11.2024 г. ответната страна заплатила по банков път на ищцовото дружество сумите по всички горепосочени фактури, с изключение на сумите по последните две от фактурите - фактура №********** от 31.05.2024 г. и фактура №** от 28.06.2024 г.

Заплатената от ответната страна сума е в общ размер от 38, 26 лв., видно от представеното в заверено копие преводно нареждане, като в него за основание за плащането са посочени номерата на фактурите и е отбелязано „до голямата фактура“.

По делото ответната страна заявява, че признава задълженията си по всички фактури, с изключение на това по фактура № ********** от 31.05.2024 г. – за задължение за главница от 3216, 41 лв. и лихва от 66, 53 лв. Относно това задължение ответната страна е подала възражение до ищеца, по повод което от ищцовата страна била извършена проверка и до ответника бил изпратен писмен отговор, в който ищецът заявил, че не приема възражението за основателно. Обяснил, че водомерният възел за имота на ищеца е монтиран в съществуваща шахта, разположена в средата на поземлен имот с идентификатор **, като за нуждите от водоснабдяване на имота настоящото местоположение на водомерния възел се приема от ищеца, до реализиране на ПУП или други инвестиционни намерения за поземлен имот с идентификатор **. Съобщил също, че измервателното устройство, отчитащо разхода на вода в имота на ответника съответства на метрологичните характеристики на водомера с изискванията към измервателните устройства, предвидени в Закона за измерванията и поднормативните актове към него.

Считайки, че не дължи сумата по фактура №********** от 31/05/2024 г. за начислени 606 куб.м вода, ответната страна отново изпратила писмо до ищеца, с възражения, че водата не е ползвана от дружеството и с настояване за преместване на водомера.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че ревизионната шахта, в която е поставено измерващото устройство водомер за захранване на обекта на ответника, находящ се в ПИ **, се намира в имот с идентификатор 4