Решение № 103 от 27.02.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520201818 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. М. Д. против наказателно постановление № НП-ПБЗН-РС1– 3/01.10.2024г., издадено от Началника на Първа РСПБЗН - Русе. С него му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20 т.6 от Наредба № 8121з-647/01.10.20214г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. чл.265 ал.1 от ЗМВР. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява с процесуален представител, който поддържа жалбата в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата, редовно призован явява се лично Началника на Първа РСПБЗН - Русе и взема становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят и св.Д. Г. били съседи във вилна зона „Девети километър“ край гр.Русе, като ги делял един необитаем имот. На 08.09.20224г. двамата се видели, разговаряли и жалбоподателят изразил намерение да запали отпадъци, като св.Г. изрично му обърнал внимание да не пали, защото времето е много сухо, а освен това има и вятър. Очевидно игнорирайки тези предупреждения на другия ден – 09.09.20224г. - той запалил отпадъци и друга горима маса, като храсти и суха растителност, като в един момент огънят станал 1 неуправляем за него и по този начин била запалена вилата на св.Г.. Бил подаден сигнал по ЕЕН 112, около 12ч., но пристигналите на място служители на ПРС “ПБЗН“ въпреки положените усилия не успели да потушат пожара в резултат на което същата напълно изгоряла. Било образувано и досъдебно производство. За констатираното нарушение св.С. С. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил горепосоченото наказание.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените.

В административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на правата на жалбоподателя, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

И в АУАН, и в наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено на 08.09.2024г., което категорично се опровергава от всички събрани по делото доказателства – от тях се установява, че нарушението е извършено на 09.09.2024г. и именно в резултат на това огънят се е разпространил в имота на св.Г., съответно е изгоряла вилата му. В своите показания актосъставителят св.С. изрично заявява, че „…нарушителят на 09.09.2024г. около 11 ч. е палил растителни отпадъци“, като на същата датата е подаден сигнал до ПРС “ПБЗН“ за пожар, посетен е на същата дата, пожарът е бил потушен, но въпреки това е изгоряла вилата на съседа му (св.Г.). Това от своя страна се опровергава от показанията на служителите на ПРС „ПБЗН“, пристигнали на място и участвали в загасяване на пожара – св.Д. и св.Ч., които са категорични, че сигналът е подаден не на 08.09.2024г., а на 09.09.2024г. и именно тогава са участвали в загасяването на пожара във вилна зона „9-ти километъ𓧠също така от техните показания се установява, че именно тогава и във връзка с това е изгоряла вилата на св.Г.. От своя страна собственикът на изгорялата вила, св.Г., също е категоричен, че на 08.09.2024г. си е тръгнал от имота в следобедните часове, вкл. и там са пили кафе с жалбоподателя, от което категорично следва извода, че на 08.09.2024г. жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, поне до следобедните часове. Нещо повече в своите показания св.Д., който работи в ПРС „ПБЗН“, като началник на група „Пожарогасителна и спасителна служба“ също е категоричен и по този въпрос: „ „Ако същия ден (09.09.2024г.) е палено според нас е напълно възможно да не е загасено достатъчно добре и да е предизвикан пожар. Ако е палено предния ден е малко вероятно да се възобнови пожара, дори и да няма вятър, защото прекалено голям период от време е минал. Само веднъж е подаван сигнал за пожар на това място“, показанията му на л.32 от делото.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят е обвинен с АУАН, а впоследствие и наказан с наказателното постановление за нарушение, което не е извършил 2 на 08.09.2024г. и по този начин е нарушено правото му на защита с оглед възможността да разбере кога точно е и извършил нарушението, а в случая и какво точно нарушение – дали палене на суха растителност, от която не е последвал пожар или такова, от което е последвал пожар. Нарушението е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила и не може да бъде санирано в настоящата фаза на процеса както по инициатива на страните, вкл. и предвид това, че в производството по ЗАНН института на изменение на обвинението е неприложим, а също и по инициатива на страна по арг.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като това би довело до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, каквото без съмнение е времето (датата) на същото.

От приложеното и прието, като писмено доказателство по делото, писмо от РП-Русе се установява, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.331 от НК с предмет възникнал пожар на 09.09.2024г. в поземлен имот с идентификатор *** , находящ се в в местността „Девети километър“ в гр.Русе. От друга страна в наказателното постановление е прието, че на 08.09.2024г. в поземлен имот с идентификатор *** жалбоподателят е изгарял отпадъци, вследствие на което е възникнал пожар.

При това положение съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.33 ал.2 от ЗАНН и по тази причина не е прекратил административнонаказателното производство и съответно делото не е изпратено на компетентната прокуратура, т.е. не се накърнява принципа „non bis in idem“ Това е така, защото в случая не може да се установи безспорно признакът „idem“, защото наказателното производство е образувано за деяние, извършено на 09.09.2024г., в резултат на което е възникнал пожар в поземлен имот с идентификатор ***, а административнонаказателното производство е образувано за деяние, извършено на 08.09.2024г., извършено в поземлен имот с друг идентификатор – поземлен имот с идентификатор ***. Съобразно ТР № 3/20215г. на ОСНК на ВКС „Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“. От това следва, че предвид разликата във времето и мястото на всяко от извършените деяния в случая не е налице фактическа идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от жалбоподателя поведение.

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че същото е основателно и като такова следва да бъде уважено. Като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и размера на наложеното наказание „глоба“ съдът намира, че следва да бъде определено такова в размер на 150 лв., като АНО бъде осъден да заплати тази сума на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да 3 бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №НП-ПБЗН-РС1–3/01.10.2024г., издадено от Началника на Първа РСПБЗН - Русе., с което на Д. М. Д., с ЕГН ********** му е наложено наказание “глоба “ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.20 т.6 от Наредба № 8121з647/01.10.20214г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр.чл.265 ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на Д. М. Д. сумата от 150 лв. за разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4