Определение № 931 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. София, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 3.02.2025 г. на ответника „АВУС Международно регулиране на щети“ ООД & Ко.КД срещу определението от 17.01.2025 г. по т. д № 865/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав, в частта, с което е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за разликата над 2 000 лв. до 23 640 евро, с равностойност 46 235,82 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е присъдил пълния размер поискани разноски за адвокат, а е редуцирал същите до 2000 лв. Сочи се, че неправилно е прието, че разноските следва да се съобразят само с първоначалния размер на предявения иск, а не и с искането за увеличение, което не било допуснато преди прекратяването на делото.

Поддържа се, че материалният интерес по делото следва да е меродавен при определянето на минималния размер на адв. възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането на ответника за присъждане на разноски в пълен размер.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 13.05.2020 г., на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу „АВУС Международно регулиране на щети“ ООД & Ко.КД /AVUS World Claims Service GmbH & Co.KG/, регистрирано в Австрия, и „АВУС Интернешънъл“ СРЛ /AVUS International S.r.l./, регистрирано в Румъния.

В исковата молба се твърди, че ищецът е лицензиран застраховател, предлагащ задължителни застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, осигуряващи покритие не само на територията на България, но и на други държави – членки на ЕИП и други, във връзка с което участвал и в системата „Зелена карта“. Ответниците били дружества, които предоставяли услуги по ликвидация на международни щети за застрахователните компании, като първият ответник ползвал широка мрежа от поделения – дъщерни дружества и партньорски организации в отделните държави, едно от които бил и вторият ответник, действащ на територията на Румъния. Твърди се, че във връзка с 1 уреждането на щети на територията на Румъния между ищеца и първия ответник бил сключен договор от 7.08.2014 г., а с втория ответник – договор от 8.02.2016 г. По силата на тези договори ответниците имали задължение да осигурят надлежно представителство на ищеца на територията на Румъния, като осигурят извършване на всичко необходимо в съответствие с условията на застрахователните договори и приложимото право, така че представителят на ищеца да направи правилна преценка относно основанието и размера на претенциите на увредените лица и в зависимост от това да уреди правилно и своевременно претенцията, като се произнесе по нея по предвидените в приложимото право начини.

Твърди се, че ответниците не изпълнили задълженията си относно случаи заявени от втория ответник към ищеца и описани в приложение № 1 към исковата молба, като е конкретизирано и в какво се изразява неизпълнението. Поради това се претендира: 1) първият ответник да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 24 612,77 евро, представляваща част от сумата 1 423 7444,83 евро, представляваща стойността на претърпени от ищеца вреди, в резултат на това паричните средства, заплатени от ищеца във връзка с искани от втория ответник суми за уреждане на претенции по преписките, описани в приложение № 1, не били заплатени от втория ответник към други лица или той се е разпоредил с тях не по предназначение и/или при ненадлежно изпълнение или при пълно неизпълнение на възложената дейност като кореспондент или представител за уреждане на претенции на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; 2) при условията на евентуалност спрямо първия иск – да бъде осъден вторият ответник за същата сума; и 3) вторият ответник да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 362,58 евро, представляваща част от сумата 136 258,52 евро, представляваща недължимо получено възнаграждение по договора или на частта от него, съответстваща на ненадлежното изпълнение или на пълното неизпълнение на договора, респ. съответстваща с получените от ищеца средства не по предназначение по отношение на случаите, описани в приложение № 1, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

С определение от 15.06.2020 г. първоинстанционният съд е прекратил производството поради липса на международна компетентност, като е приел, че липсва валидно уговорена договорна компетентност на българските съдилища. Определението на СГС е потвърдено с определение от 26.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2411/2020 г. на САС, но е отменено с определение № 63/28.01.2021 г. по ч.т.д. № 2175/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. В последното е прието, че прекратяване на това основание, извън случаите на изключителна компетентност по чл. 25 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г., може да се извърши едва след връчване на препис от исковата молба на ответниците с оглед възможността за мълчаливо учредяване на компетентност по чл. 26 от същия регламент.

Впоследствие с разпореждане от 1.03.2021 г. СГС е постановил изпращане на преписи от исковата молба до ответниците за отговор.

Междувременно с молба от 5.03.2021 г. ищецът е заявил увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 22 425,26 евро, представляваща пълния размер на исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 22.03.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 16 615,93 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 26.03.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 141 619,38 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 2.04.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 1 705,91 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 4.08.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 4 641,10 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

2

С молба от 27.08.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 9 251,20 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 8.10.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 2 171,74 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

С молба от 29.10.2021 г. ищецът е заявил ново увеличение на частичните искове /главен и евентуален/ с още 1 082,42 евро, касаещо исковете по случаите, описани в приложението към тази молба.

На 30.09.2021 г. е бил връчен препис от исковата молба на ответника „АВУС Международно регулиране на щети“ ООД & Ко.КД, който е депозирал отговор на 14.10.2021 г. На 22.10.2021 г. такъв е депозирал и ответникът „АВУС Интернешънъл“ СРЛ. В отговорите, наред с другото, е направено възражение и за липса на международна компетентност на българските съдилища, като това заема основно място в съдържанието на отговорите. Отговорът е подаден от пълномощника – адв. Т. Б..

С определение от 6.12.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил производството, поради приета липса на международна компетентност. Определението е потвърдено с определение от 30.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 486/2022 г. на САС и определение № 709/29.09.2023 г. по ч.т.д. № 2525/2022 г. на ВКС, І т.о.

Определението от 6.12.2021 г. не е връчено на ответниците, но с молба от 22.12.2021 г. ответникът „АВУС Международно регулиране на щети“ ООД & Ко.КД е поискал присъждане на направените разноски в размер на 46 235,82 лв. – съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 5.10.2021 г., сключен между този ответник и адвокатско дружество „К., Д. и партньори“ при уговорено възнаграждение в размер на 23 640 евро – за защита и представителство по т.д. № 865/2020 г. на СГС, платимо по банков път. За същото възнаграждение е издадена и фактура № 1722/20.10.2021 г. Представено е и извлечение за извършен банков превод на същата сума от 21.10.2021 г.

Препис от молбата е връчен на ищеца на 17.01.2024 г., който на 24.01.2024 г. е подал отговор на същата. В същата, наред с другото, е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение от 1.12.2023 г. съдът е допълнил на осн. чл. 248 ГПК определението от 6.12.2021 г., като е присъдил на първия ответник разноски в размер на 2 000 лв. Приел е, че уговореното възнаграждение от 23 640 евро е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, в което участието на адвоката се е изразило само в подаване на отговор на исковата молба. Приел е, че минималното възнаграждение по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 1 974,15 лв. съобразно първоначалния размер на исковете, доколкото съдът не е допуснал последващо поисканите увеличения.

Ответникът „АВУС Международно регулиране на щети“ ООД & Ко.КД е обжалвал определението от 1.12.2023 г. с частна жалба от 12.01.2024 г. в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски над сумата 2000 лв. до поисканите 23 640 евро. С определение от 11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 862/2024 г. на САС жалбата е оставена без разглеждане, поради приета липса на обжалваем акт, доколкото в определението от 1.12.2023 г. липсва отхвърлителен диспозитив за тази разлика, като е постановено връщане на делото на СГС за допълване на определението по реда на чл. 250 ГПК.

След връщане на делото в СГС е било постановено определение от 17.07.2024 г., с което искането за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определението от 1.12.2023 г. е оставено без уважение, като е прието, че в мотивите на същото има формирана воля по цялото искане за разноски.

С определение от 23.12.2024 г. по ч.гр.д. № 3196/2024 г. на САС е било отменено определението от 17.07.2024 г. на СГС, като делото отново е върнато на СГС са изпълнение 3 на указанията по определението от 11.04.2024 г. на САС.

С обжалваното в настоящото производство определение от 17.01.2025 г. на СГС е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 1.12.2023 г., чийто диспозитив е бил допълнен, като е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за сумата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 23 640 евро.

При така установените обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Доколкото оплакванията на жалбоподателя не са насочени към предпоставките по чл. 247 ГПК за поправка на ОФГ, а към самия отказ за присъждане на разноски в посочената част, то следва да се приеме, че предмет на настоящото производство е и първоначалната частна жалба от 12.01.2024 г. срещу определението от 1.12.2023 г. Това е така, защото именно с това определение е формирана волята за отказа, което се счита със съдържанието според поправената ОФГ, т.е. допуснатата поправка се инкорпорира в поправения акт.

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал.

4 ГПК/, които разноски следва да бъдат реално направени и своевременно поискани – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС. В случая и трите условия не са спорни – производството е прекратено с влязло в сила определение от 6.12.2021 г., първият ответник по иска е доказал направени разноски за адвокат в размер на 23 640 евро, като е заявил искането за разноски с отговора на исковата молба и с молбата по чл. 248 ГПК.