Решение № 30 от 15.03.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Царево, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100248 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „****” ***, ЕИК

****, представлявано от А. А.- ****и И. И. Е.- ******* чрез процесуален представител М. К., адрес: ****, срещу: К. Л. Н., ЕИК:

********** адрес на управление: *****, адрес на процесния имот: *****, с която е предявен иск по чл. ***, вр. чл. **, ал. *от ГПК, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от ***лв. от които ***лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /**/ през периода ***г. до ***г. и ***лв. законна лихва за забава от ***г. до ***г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- ***год. до окончателното изплащане на сумите, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № **/ ***год. по ч.гр. дело № */**г. по описа на **- ***. Да присъди на ищеца направените разноски по исковото производство и по заповедното производство.

Ищеца ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на 1 експертиза и за привличане на трето лице в процеса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим. Твърди, че е заплатил на ищеца всички дължими суми. Ангажира писмени доказателства, с които удостоверява плащането на всички дължими на ищеца суми.

С исковата молба се твърди, че на ***г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № ***срещу К. Л. Н. за сумата от ***лв. от които ***лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /**/ през периода ***. - ****. и ****лв. законна лихва за забава от ***г. до ***г. като е претендирана и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С определение, постановено по ч.гр. дело № */**г. по описа на ***- ****с-в е било уважено искането и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. **от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи се, че между К. Л. Н. и “****” ***не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжника се е обогатили неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатили неоснователно до размера обедняването. Според исковата молба, в § *, т. **от **на *** /*****./ потребител на ***за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува **с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет, поради което К. Л. Н. не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на **за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

Ответника с отговора на исковата молба твърди, че е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми. Представя доказателства.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, не взима становище по делото.

Ответника в съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител, не взима становище по делото.

2

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. **от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материално правна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител по отношение на услугата предоставяна от ищеца.

Не се спори относно размера на претендираната сума.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е платил след завеждане на исковата молба цялото задължение по ищцовата претенция, което не се спори от ищеца. При това положение искът следва да се отхвърли поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.

Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и размер.

Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща 3 или прихваща след предявяването на иска.

Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материално правното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. ***, ал. **от ***.

Специфичните особености на производството по реда на чл. **, ал.

**от ***, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. ***от ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. ***, ал. *от ГПК.

Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. ***от ***се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поради това съдът, в производството по реда на чл. **, ал. * от ***, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. *на Тълкувателно решение № *от **г. на **по тълк. д. № */**г., ***/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. *на Тълкувателно решение № */***г. на ***по тълк. д. № */**г. **, в производството по чл. **от ГПК, респ. чл. **от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. ***, ал. *от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. **, ал. *, във вр. с ал. *, т.

*от ГПК.

Затова, по реда на чл. **, ал. *от ГПК, съдът съобрази факта, че 4 задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното плащане е платена претендираната от ищеца сума, разноските по заповедното и исковото производство, присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. **, ал. от * ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главницата, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. **, ал. *от ГПК, във вр. с чл. **, ал. *от ГПК.

Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. **, ал. *от ГПК.

С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата поради погасяването й, респективно следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С Тълкувателно решение № **от ***г. на **, **по гр. д. № **/***г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл, с оглед правилото ****(****), следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият 5 случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на делото, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

Освен това, в срока за отговор предявеният иск не е признат от ответника. На ищеца следва да се присъдят разноски. Представен е списък по чл. **от ГПК и доказателства за направата на разноски по настоящото исковото производство в размер на **лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса предявения иск от „***” **, ЕИК

***, представлявано от А. А.- *** и И. И.Е.- ***** чрез процесуален представител М. К., адрес: ****, срещу: К. Л. Н., ЕИК:

********** адрес на управление: *****, адрес на процесния имот: ****, с правно основание в по чл. ***, вр. чл. ***, ал. *от ГПК, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от ***лв. от които ***лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /**/ през периода ***г. до ***г. и ***лв. законна лихва за забава от ***г. до ***г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- ***год. до окончателното изплащане на сумите, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № **/ ***год. по ч.гр. дело № */**г. по описа на **- ***.

ОСЪЖДА К. Л. Н., ЕИК: **********, да ЗАПЛАТИ на „****” ***, ЕИК ***, сумата в размер на ***лева, за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.