Решение № 123 от 11.09.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600598 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Е. М. от САК - защитник на подсъдимия Л. Х. Т., против присъда № 1 от 19. 01. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 425 / 2021 г. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал подсъдимия Л. Х. Т., с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 24. 07. 2020 година в центъра на село Ш. д., община С. се е заканил с убийство спрямо длъжностните лица от състава на медицинския екип при филиал за спешна медицинска помощ/ФСМП/, гр. С. – доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б. М. и шофьора на линейка Д. С. Б., по повод изпълнение на службата им, с думите: „ще взема пушката и ще ви гърмя“, придружено с посягане с ръка на доктора от екипа И. Т. М. и това заканване би могло да възбуди във всеки от тримата - И. Т. М., К. Б. М. и Д. С. Б. основателен страх за осъществяването му, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложил наказание „пробация“, със 1 следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес чрез явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от лице два пъти седмично“ за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. осъдил подсъдимия Л. Х. Т., с установена по делото самоличност, да заплати по гражданския иск на И. Т. М. 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24. 07. 2020 година до окончателното изплащане.

С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. осъдил подсъдимия Л. Х. Т., с установена по делото самоличност, да заплати на К. Б.

М. по гражданския иск сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24. 07. 2020 година до окончателното изплащане.

Със същата присъда, посочения състав на Районен съд - С. осъдил подсъдимия Л. Х. Т., с установена по делото самоличност, да заплати на Д. С.

Б. по гражданския му иск, сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди, от заканата с убийство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24. 07. 2020 година до окончателното изплащане.

В тежест на подсъдимия Л. Х. Т. били възложени за заплащане по сметка на С.ския районен съд сума в размер на 120 лева, представляващи държавна такса върху уважените граждански искове.

Във въззивната жалбата и допълнението към нея, депозирани от адв. Е.

М. от САК - защитник на подс. Л. Х. Т., се твърди, че постановената от първи състав на РС - С. присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и като такава моли да бъде отменена. Развити са съображения, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. Твърди се, че макар и в своите свидетелски показания тримата граждански ищци да наблягат, че били получили закана за убийство от подсъдимия в присъствието на полицаите Н. и Д., тези техни твърдения останали изолирани и не се потвърждават от показанията на единствените незаинтересовани свидетели – полицейски служители. Счита за налични и съществени противоречия в показанията на тримата граждански ищци, а така също и неясноти касателно съставомерни факти, което целят да преекспонират стореното и уличат подсъдимия в извършването на деяние, което според защитата, Т. не е извършил. Все в подкрепа на твърдяната предубеденост в депозираните показания от тези свидетели било и обстоятелството, че тримата спестили при разпита си пред първоинстанционния съд възприятието им, че подс. Т. е инвалид, който се придвижва с две патерици.

2

Счита, че по делото липсва съставомерният признак на престъплението по чл. 144 от НК, а именно: заканването да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Към окръжния съд е отправено искане постановения от първи състав на Районен съд - С. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както от подсъдимото лице, така и от неговия защитник.

Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради и което обстоятелство, не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна. Не може да има спор, че фактическите констатации на състава на Районен съд - С., почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК , и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки мотивирани съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. В частност, решавашият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил необходимия задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. Както бе отбеляза и по-горе, поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.

При приетата като установена по-горе фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно състава на 3 първоинстанционния съд е приел, че подс. Л. Х. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата установени по делото може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същия на датата 24. 07. 2020 година в центъра на село Ш. д., община С. се е заканил с убийство спрямо длъжностните лица от състава на медицинския екип при филиал за спешна медицинска помощ/ФСМП/, гр. С. - доктор И. Т. М., медицинската сестра К. Б. М. и шофьора на линейка Д. С. Б., по повод изпълнение на службата им, с думите: „ще взема пушката и ще ви гърмя“, придружено с посягане с ръка на доктора от екипа И. Т. М. и това заканване би могло да възбуди във всеки от тримата - И. Т. М., К. Б. М. и Д. С. Б. основателен страх за осъществяването му. Този извод се базира на събраните по делото доказателства установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, т.е., липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК.

Основните възражения на защитата по същество се свеждат до обстоятелството, че намира противоречие в показанията на пострадалите лица от медицинския екип от една страна, а от друга липсата на кореспонденция с показанията на свидетелите Н. и Д. - полицейски служители пристигнали на местопроизшествнието, както и обстоятелството, че подсъдимия Т. е във влошено здравословно състояние.

Тези възражения не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че на местопроизшествието първо е пристигнал медицинския екип, впоследствие, с бяла кола, свидетелката Р. Г., Л. Х.а и неразпитано по делото шофирирало белия автомобил лица.

След това, на местопроизшествието с джип е пристигнал подс. Т., а едва след това, е пристигнал полицейския патрул. Съгласно приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, вр. ал. 1 от НПК, полицейските служители са били изпратени на местопроизшествието от оперативния дежурен за оказване съдействие на дежурния екип на ЦСМП-С. и когато същите са пристигнали в центъра на с.

Ш. д., общ. С. са заварили вече намиращите се там лица, без да могат обективно да възприемат каквото и да е било от случилото се на място преди това. Що се касае до показанията на пострадалите лица от медицинския екип досежно главния факт на доказване по делото, сами по себе си, същите не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им.

Напротив, при внимателен анализ с показанията на останалите свидетели и в частност, на полицейските служители Н. и Д. може да бъде съзряна корелация обосноваваща достоверността на показанията на свидетелите М., Б. и М.. Така или иначе, както бе посочено и по-горе, при сторения доказателствен анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК поради и което, оплакванията изложени в жалбата в тази насока, се явяват неоснователни. Що се касае до довода касаещ здравословното състояние на подсъдимия, същия е намерил убедителен 4 отговор още при мотивировката на първоинстанционната присъда /в.ж. л. 116 от първ. пр.-во/ споделян и от настоящата инстанция.

На базата на установената по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл - подс. Терзиийски извън съмнение с оглед своята житейска и психическа зрялост е съзнавал при напрегнатата на местопроизшествието обстановка предизвикана от вербалната агресия проявена от страна на свид. Р. Г. спямо пристигналия медицински екип, че изречената от него заплаха за живота на екипа свързана с употреба на огнестрелно оръжие, независимо от здравословното му състояние ще възбуди основателен страх у свидетелите М., Б. и М..

Наложеното на подсъдимият Т. наказание е справедливо, като вид и размер, още повече че същото законосъобразно е било определено при условията на чл. 55 от НК. Състава на първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента на обществена опасност на деянието и самия деец. Така, на базата на напълно аргументирани съждения и съобразявайки се с материалния закон, състава на първоинстанционния съд е е наложил на подс. Т. наказание – пробация“, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност на явяването и подписването–два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Решаващият съдебен състав е счел, че именно с така определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - пълно и адекватно.