Решение № 395 от 16.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. ХАСКОВО, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500436 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 255/28.03.2024 година, постановено по гр.д. № 2660/2023 година Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от В. П. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, против Адвокатско дружество „Г. и М.“, с Булстат: 177430738, регистрирано по фирмено дело № 1/2020 г., по описа на Софийски градски съд, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 2/20.10.2023г. от Адвокатско дружество „Г. и М.“, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за период от 6 месеца, считано от 21.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане. Едновременно с това, предвид изхода от спора, ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер 1 на 1000 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В. П. З., която го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място въззивницата твърди, че в ответното дружество не е било извършено реално съкращение в щата. Счита, че заповед № 5А е съставена за нуждите на процеса, но не е била издадена към датата на уволнението. Атакува и извършения от адвокатското дружество подбор и счита, че ответникът не доказва законосъобразното му извършване. Настоява, че уволнението е извършено при злоупотреба с работодателстка власт, като работодателят назначил в дружеството адвокат, който бил с идентични функции с нейните като юрисконсулт. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен обем. Прави се искане за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Адвокатско дружество „Г. и М.“ подава отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли за потвърждаването му. Претендира деловодни разноски.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

РС – Хасково е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, а именно - за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „***“, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение. Не е спорно обстоятелството, че страните по делото са били обвързани с трудово правоотношение по сключен трудов договор № 3 от 30.11.2022г. за неопределено време, като ищцата е заемала длъжността „***“ при ответника „Адвокатско дружество Г. и М.“.

Това правоотношение е било прекратено със Заповед № 2/20.10.2023г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ 2 съкращаване на щата. Ищцата твърди, че са допуснати нарушения относно издаването и съдържанието на процесната заповед, както и по връчването й; атакува дължимия от работодателя при съкращаване на щата подбор и твърди, че реално съкращение в щата не е било извършено, а се касае за злоупотреба с работодателска власт. Ответникът се защитава с твърдения за взето решение на компетентния орган за промяна на щатното разписание, с цел оптимизиране на работната структура в предприятието, че подборът е извършен законосъобразно - дружеството е спазило законовия ред за съкращаване на щата, след уволнението не е било назначавано по трудов договор друго лице със същите работни функции. В отговор на позицията на ответника, ищцата акцентува върху обстоятелството, че след уволнението ответното дружество е сключило граждански договор с адвокат, като счита, че именно това е илюстрация на злоупотреба с работодателска власт. Ответникът признава, че към АД „Г. и М.“ има асоцииран адвокат по договор за съвместна работа, сключен преди процесното уволнение, но твърди, че функциите на този адвокат не съвпадат със задълженията на ищцата по трудовия договор.

С атакуваното решение РС-Хасково е приел, че не са налице допуснати нарушения относно издаването и съдържанието на процесната заповед, както и по връчването й. Направена е констатация, че същата е подписана от компетентния за това орган, спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 335 КТ, заповедта има необходимото съдържание, което е ясно и разбираемо. На база събраните гласни доказателства е прието за установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание е била сведена до знанието на ищцата на 20.10.2023г. Прието е, че представените от ответника и приети като доказателства заповед № 5/ 18.09.2023г. за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, както и заповед № 5а/18.09.2023г. за уточняване на датата, от която новото щатно разписание влиза в сила, удостоверяват приетото от управителя на адвокатското дружество решение за намаляване на щатни бройки за длъжността „***“ от две на една, както и обстоятелството, че вземане на това решение предхожда момента на процесното уволнение. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, на база заключението на която съдът приема за установено, че щатната численост на лицата, заети по трудови правоотношения в дружеството непосредствено 3 преди момента на уволнението на ищцата е била както следва: двама *** (управляващи съдружници в адвокатското дружество), две щатни бройки за *** и един ***. След процесното съкращение в щата са останали двете бройки за ***, една за *** и една за **. След като констатира, че в дружеството не е била създадена нова длъжност, която, макар и с различно наименование, да включва единствено трудовите функции на съкратената длъжност или да включва и нови, които обаче да са несъществени и допълнителни, съдът приема, че функциите на съкратената длъжност за „***“ са или били разпределени между останалите служители, наред с техните съществуващи до този момент задължения, или изпълнението им е било преустановено, като и в двата случая съкращението е реално. В отговор за заявлението на ищцата, че без нейния труд реалното съществуване и функциониране на адвокатското дружество би било невъзможно, съдът акцентира върху обстоятелството, че и двамата управляващи съдружници в АД са правоспособни ***. Заключението на в.л. за липса на назначени други лица на идентична или сходна длъжност в адвокатското дружество след процесното уволнение, намира опора и в приложените справки от НАП, които удостоверяват същото обстоятелство.

От представените и приети по делото заповед № 6/20.09.2023г., протокол от работата на комисията за подбор по чл. 329 от КТ от 19.10.2023 г., атестационни карти - формуляри за оценка на участвалите в подбора лица), които са допустими докзателствени средства (така и в разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011 г. на ВКС, ОСГК), съдът приема за установено и безспорно доказано, че работодателят е извършил дължимия подбор, съответен на въведените критерии за оценка и той е законосъобразен. В кръга на съпоставяните служители са поставени всички, които изпълняват идентични с тази на съкратената длъжност трудови функции, а това в случая са ищцата и Д. Я., заемаща другата щатна бройка за "***“. На следващо място, по делото е констатирано, че Д. Я. е била в отпуск – от 20.04.2023 година до 24.04.2024г. включително, поради бременност и раждане – чл. 163 от КТ. Съдът приема, че това обстоятелство я поставя в кръга на лицата, за които законът - чл. 333 ал. 5 и ал. 6 от КТ, не позволява да бъде преодоляна закрилата при прекратяване на трудовото правоотношение. От тук съдът прави извода, че в конкретният случай работодателят АД „Г. и М. въобще не е имал задължението за подбор между двете служителки, а извършеният от него такъв няма правно значение.

4

При така установените факти и събрани доказателства, ХОС стига до следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от активно легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена правната възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем доказателства, районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 от КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими и необходими доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционният съд.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, а те са две групи: за това – дали е извършено реално съкращение в щата или се касае за злоупотреба с работодателстка власт с цел да бъде уволнена персонално ищцата; дали е извършен подбор, в съответствие със закона, а именно на база допустимите критерии.

ХОС, след като на свой ред анализира събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе - заповед № 5/ 18.09.2023г. за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, уточняваща заповед № 5а/18.09.2023г. и неоспореното от страните заключение на ССчЕ, които са допустими доказателствени средства за доказване на извършено съкращение в щата, приема за доказано, че с надлежно приет акт на компетентен орган на АД „Г. и М.“ е взето решение за намаляване на щатната численост на длъжността „***“ от две на една. Неоснователен е доводът на въззивницата за това, че без нейна работа като юрисконсулт, особено в отсъствие поради 5 отпуск на другата служителка, заемаща втората щатна бройка за „**“, работата на адвокатското дружество е била невъзможно. В тази насока правилно РС отбелязва, че и двамата съдружници-управители в адвокатското дружество са правоспособни ***, т.е. дружеството е способно да функционира дори и само с помощта на тяхната работа. Останалият персонал, назначен по трудови договори – *** и ***, - изпълнява ролята на помощен. На следващо място, в центъра на оплакванията си въззивницата поставя обстоятелството, което процесуалният представител на въззиваемия признава – че още преди момента на процесното уволнение, а и до сега, въззиваемото дружество има правоотношения с адвокат по граждански договор. Не следва, обаче, да се поставя знак на равенство между правоспособен адвокат, с който АД развива отношения на плоскостта на облигационния договор и лице, назначено по трудов договор. Първият е извън кръга на лицата, които имат трудови правоотношения с адвокатското дружество и „асоциирането“ му е ирелевантно при извършването на подбор, предшестващ съкращаването на щата. Подборът и съкращаването в щата засягат само лицата, състоящи в трудови правоотношения с адвокатското дружество, а работодателят е свободен по целесъобразност да вземе решение – дали да работи с персонал, нает по трудови договори или да развива съвместна дейност с „асоциирани“ адвокати. Тази автономна преценка на работодателя, доколкото е по целесъобразност, не подлежи на съдебен контрол.