Решение № 132 от 24.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500157 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу постановеното по гр. д. № 130/ 2023г. решение № 13/08.01.2024г. на ОС – Варна, с което Община Варна е осъдена да заплати на Д. М. Ц. сумата от 55 000лв. като частично предявен иск от общо 100 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане, осъществено на 04.08.2021г., при което при преминаване по велоалея, обособена от лявата страна на ул. “Сан Стефано“, гр. Варна по посока комплекс „Приморски“, в района на №25 на ул.“Сан Стефано“, ведно със законната лихва от датата на увреждането и сумата от 6302,22лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение във връзка с настъпилото увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на Община Варна, по предявените срещу тях в качеството им на трети лица помагачи обратни искове сумите от 55 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 6 302,22лв. – обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.54 ЗЗД, при условие, че тези суми бъдат заплатени от Община Варна.

В жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, вх. № 1995/24.01.2024г., са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в 1 противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.

Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд относно начина и причините поради които е настъпил инцидентът. Твърди се, че неправилно е установено фактическата обстановка, тъй като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени представените от въззивника писмени доказателства, от които се установява, че на мястото на инцидента е имало извършени два изкопа и са били налични обезопасителни знаци. Счита, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил неправилни изводи, че причинените телесни увреждания и настъпилите усложнения са в пряка връзка с инцидента. Счита, че присъденото обезщетение е необосновано завишено и не е в съответствие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчетено и съпричиняването от страна на пострадалата. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с вх. № 3346/07.02.2024г., са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е направил изводите си единствено въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са присъствали при настъпването на инцидента. Сочи се, че не са събрани доказателства за механизма на осъществяване на инцидента и мястото на което той е настъпил. Оспорва като неправилен и необоснован извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че съдът не обсъдил направените в тази връзка възражения относно несъответствието на възрастта на ищцата и тази на лицата, за които е предназначено превозното средство, общото здравословно състояние на ищцата към момента на произшествието, както и възможността, с която е разполагала да предотврати инцидента. Навежда аргументи, че неправилно съдът е приел, че „ВиК Варна“ ООД носи отговорност за настъпилия инцидент, тъй като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.8 от договора за изпълнение на СМР, сключен между „Толини Варна Дизайн“ ООД и „ВиК - Варна“ ООД. Посочва, че този договор урежда взаимоотношенията между двете дружества и с него не са поемани конкретни задължения към Община Варна във връзка с издаденото разрешение за строеж на водопроводно и канализационно отклонение, на „Толини Варна Дизайн“. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените от Д. Ц. срещу Община Варна искове като неоснователни, евентуално да отхвърли предявеният срещу въззивното дружество обратен иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. М. Ц. е подала отговори по двете жалби, с които същите се оспорват като неоснователни. Счита, че не са налице 2 допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.

Община Варна е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено.

Решението на окръжния съд е влязло в сила, в частите, с които е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 55 000лв. до предявения размер от 80 000лв., частично от 100 000лв.

Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваните части, а по правилността му, настоящият състав на Варненски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Окръжен съд - Варна е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба ищцата Д. М. излага, че на 04.08.2021 г. около 21,30часа се е придвижвала с тротинетка по обособена велоалея в гр.Варна, по ул.“Сан Стефано“ и паднала в дупка, заемаща цялата широчина на алеята и част от пътното платно на улицата, вследствие на което получила телесни увреждания – счупване на крак. Твърди, че сутринта на същия ден минала по същия път и нямало индикации за започващи ремонтни дейности. Вечерта, когато се случил инцидентът също не видяла указателни табели, заграждения или знаци, които да предупреждават за извършване на ремонтни дейности.

Мястото не било добре осветено, поради което и не могла да види, че има дупка на пътя. В момента на инцидента, успоредно с ищцата се движел автомобил, което също възпрепятствало предприемане на маневра за избягване на инцидента. При падането ищцата счупила десен крак, като извиканият екип на спешна медицинска помощ в 23,18ч. я откарал в МБАЛ“Св. А.“АД, където е приета за лечение в клиника по ортопедия и травматология. При прегледа е установена многофрагментна травма, която наложила гипсова имобилизация и извършване на оперативна интервенция, за която ищцата следвало да се снабди с медицинско изделие – имплант на стойност 2900лв. Операцията била извършена на 10.08.2021г. и на 16.08.2021г. ищцата е изписана от болницата. Твърди, че след инцидента изпаднала в депресия, отслабнала с 10 кг., не можела сама да се грижи за себе си, а предвид обездвижването не можела да се върне и на работа. Изпитвала постоянни силни болки за период от 3 месеца, поради което се налагало да пие обезболяващи медикаменти; нуждаела се от постоянни грижи и помощ за задоволяване на ежедневните си битови и хигиенни потребности. Не можела да изпълнява домакинските си задължения, което от своя страна предизвикало чувства на срам и неудобство. Излага също, че в хода на оздравителния процес настъпили усложнения, като на 29.08.2021г. раната в областта на операцията 3 се отворила и се появил процес на загниване на плътта. Наложило се използване на специална медицинска апаратура за период от 4 месеца. На 12.01.2022г. ищцата отново постъпила в болница и на 13.01.2022г. и е извършена втора операция за отстраняване на болт и зашиване на раната. След изписването й на 27.01.2022г., лечението продължило, на раната не се затворила, наложило се продължително време да се придвижва с патерица.

Получените увреждания наложили ползване на отпуск за временна нетрудоспособност, като при явяване пред ТЕЛК, била определена 50% инвалидност с противопоказания за извършване на тежък физически труд и изминаване на големи разстояния, като работодателят отказал да я приеме обратно на работа. В периода 04.04.2023г.-09.04.2023г. отново била хоспитализирана с оглед извършване на оперативна интервенция за овладяване на увредения при инцидента крайник. Впоследствие отново постъпила в болница в периода от 19.06.2023г. до 06.08.2023г., през който е осъществено оперативно лечение за екстракция на метални импланти и изваждане на некротична костна тъкан от десен крайник. Предвид възрастта си, трудното и продължително възстановяване, степента и интензитета на причинените болки и страдания, счита, че справедливият размер на обезщетението за същите възлиза на 100 000 лв., за които предявява частичен иск като претендира ответникът Община Варна да бъде осъден да й заплати сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2023г. до окончателното изплащане.

Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни. Оспорва, че твърдяните вреди са настъпили вследствие на действия или бездействия на служители на Община Варна, като счита, че претендираният размер на обезщетението е неоправдано висок. Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като поведението на ищцата не е било съобразено с обстановката. Излага, че собственик на имот с идентификатор ***, в гр. Варна е „Толини Варна дизайн“ ЕООД, на което въз основа на издадено разрешение за строеж е разрешено да изгради жилищна сграда в имота и надлежно е учредено право на прокопаване през имот ***, който е публична общинска собственост, за изграждане на водопроводно отклонение за свързване на ВиК инсталацията на новостроящата се сграда с общинската техническа инфраструктура. На 24.09.2019г. е сключен договор за присъединяване към водопроводната и канализационна система между посоченото дружество в качеството му на възложител и „ВиК Варна“ ООД – изпълнител. В резултат на техническото изпълнение на възложената дейност, засегнатата част от общинския имот е в размер на 3,5 кв.м. Съобразно учреденото право на прокарване „Топлини дизайн“ ЕООД се е задължило да предприеме действия по недопускане на щети, съответно да отстрани за своя сметка нанесените повреди при извършване на СМР. Твърди, че при изпълнение на техническата дейност по изграждане на ВиК отклонението, ул.“Сан Стефано“ се затваря за 4 движение, като сградното отклонение, следва да се изгради за срок от 24 часа.

Съобразно графика за временна организация на движението, участъкът, който е посочен от ищцата, като място на инцидента е следвало да бъде надлежно обозначен със знаци и табели.

В срока и по реда на чл.219, ал.1 ГПК е поискано от Община Варна привличането на трети лица помагачи – „Водоснабдяване и канализация Варна“ООД и „Толини Варна дизайн“ ЕООД. В условие на евентуалност - при уважаване на предявените против Община Варна искове са предявени обратни искове срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и „Толини Варна дизайн“ ЕООД за осъждането им солидарно да заплатят на Община Варна, сумата от 60 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като частично предявена претенция от общия размер от 100 000лв., на основание чл.54 ЗЗД. Излага, че „Толини Варна дизайн“ ЕООД има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, а „ВиК - Варна“ООД на изпълнител, в чиито задължения на основание чл.30, ал.2 и чл.31 от Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, строителните площадки да се сигнализират с поставяне на съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни сигнали. Изпълнителят не е изпълнил законоустановените задължения по обезопасяване на строителния обект, като не го е оградил и не е поставил сигнализация, не е посочил обходен маршрут за движение на пешеходци и ППС, поради което е настъпил инцидентът. Посочва, че солидарната отговорност на третите лица - помагачи произтича от закона, като изпълнителят отговаря за вредите, причинени от собственото му противоправно поведение, а възложителя от пряката дейност по възлагане на реализираните СМР, вследствие на което са настъпили вредите.