Решение № 200 от 30.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Враца, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500288 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Х. против Решение № 155/17.03.2023 на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2936/2022г., в частта в която е признато за установено по предявения иск по чл. 439, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 о т ГПК, че А. Я. А., ЕГН ********** от гр. Враца, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,, представляваща получени от А. Я. А. суми по Договор за кредит № PLUS-***, които суми са инкорпорирани в изп. лист от 15.03.2011 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че приложимата петгодишна погасителна давност не е прекъсната с образуването на новото изпълнително производство, а именно изп. д. № 1626/2021 по описа на ЧСИ И. Ц., както и с налагането на запор на вземане към Първа инвестиционна банка АД и 1 уведомление за наложен запор до ОДП - ВрацаПътна Полиция - сектор КАТ. Излага, че дори възлагането на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ прекъсвало давността, а освен това с молбата за образуване на изпълнително дело било направено искане за предприемане на конкретно изпълнително действие, което също прекъсвало давността.

Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част.

Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият чрез пълномощника си подават писмен отговор в който оспорва жалбата.

Оспорва поисканите на 14.09.2015 г., 22.01.2016 г. и 02.05.2017 г. изпълнителни действия да са реализирани и съответно да са довели до прекъсване на давността.

Оспорва твърдението на въззивника, че образуването на изпълнително дело води до прекъсване на давността като се позовава на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 по т.д. № 2/2013 на ОСТК на ВКС.

Излага, че искането на взискателя за извършване на изпълнително действие сам по себе си не прекъсва давността, а води до прекъсването й едва с предприемането от ЧСИ на същинското действие на принудително изпълнение.

Обобщава, че въззивникът - ответник не бил представил доказателства съобразно доказателствената тежест, поради което и моли съда да остави без уважени въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Претендира разноските по делото.

С въззивната жалба и с отговора не се представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител, но с писмена молба по делото поддържа жалбата и излага съображения по същество на спора. Моли да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Към молбата са приложени пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, но чрез процесуалния си представител оспорва жалбата поддържа депозирания отговор на жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по молба на А. Я.

А. от гр. Враца против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумите по издадени срещу него изп. лист от 11.01.2011 год. по ч. гр. д. № 6120/2010 год. на PC Враца и изп. лист от 15.03.2011 2 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца, възлизащи на общия размер от 12083.54 лева. Ищецът твърди, че въз основа на първия изп. лист от 11.01.2011 год. е образувано изп. дело № 336/2011 год. по описа на ЧСИ В. Й., peг. № ***, впоследствие образувано като изп. дело № 3265/2020 год. на ЧСИ Ц. Н. с район на действие Окръжен съд гр.

Плевен. Според ищеца последното изпълнително действие по това дело е извършено на 05.04.2011 год., съгласно направената отметка на гърба на изп. лист и след това не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което изп. дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 08.04.2021 год.

В исковата молба се сочи, че въз основа на изп. лист от 15.03.2011 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца е било образувано изп. дело № 769/2013 год. на ЧСИ В.

Й., впоследствие образувано като изп. дело № 3264/2020 год. на ЧСИ Ц. Н. с район на действие Окръжен съд гр. Плевен. Според ищеца последното изпълнително действие по това дело е извършено на 02.05.2017 год., съгласно направената отметка на гърба на изп. лист и след това не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което изп. дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 14.04.2021 год. Ищецът твърди, че с получените оригинали на двата изпълнителни листи по молба на ответното дружество е образувано ново изпълнително дело с № 1626/2021 год. на ЧСИ И. Ц.. Претендира установяване на недължимост на сумите по изп. лист 11.01.2011 год. и по изп. лист от 15.03.2011 год., възлизащи на общия размер от 12083.54 лева, като развива доводи, че вземането и по двата изпълнителни листи е погасено по давност към 12.10.2021 год. датата на която е образувано изп. дело № 1626/2021 год. на ЧСИ И. Ц..

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в срока и по реда на чл.131 ГПК оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че вземането му не е погасено по давност, тъй като съгласно най-новата съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Твърди, че по изпълнението са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, включително и по новообразуваното изп. д. № 1626/2021 год. на ЧСИ И. Ц.. Позовава се и на ТР № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя като загубило сила ППВС № 3/ 18.11.1980 год. и се преуреждат по различен начин прекъсването на давността в изпълнителния процес и погасяване на вземането. Ответникът счита, че от образуване на изп. дело № 336/2011 год. по описа на ЧСИ В. Й. и изп. дело № 769/2013 год. на ЧСИ В. Й. намира приложение ППВС №3/18.11.1980 год. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015 год., на която е постановено ТР №2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и следователно дата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 год. Твърди, че в периода след 26.06.2015 год. има извършени редица изпълнителни действия по изп. дело № 336/2011 год. по описа на ЧСИ В. Й., изп. дело № 769/2013 год. на ЧСИ В. Й. и изп. дело № 3

1626/2021 год. на ЧСИ И. Ц., които прекъсват погасителния давностен срок. Моли за изискване и прилагане на трите изпълнителни дела, което доказателствено искане е допустимо и относимо.

С Решение 155/17.03.2023 по делото първоинстанционният съд е признал за установено по предявените искове по чл. 439, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 о т ГПК, че ответникът и въззиваем А. Я. А., ЕГН ********** от гр. Враца, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 12083.54 лева, представляваща получени от А. Я. А. суми по Договор за кредит № CASH-*** и Договор за кредит № PLUS-***, които суми са инкорпорирани в изп. лист от 11.01.2011 год. по ч. гр. д. № 6120/2010 год. на PC Враца и изп. лист от 15.03.2011 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца.

Решението в частта относно суми са инкорпорирани в изп. лист от 11.01.2011 год. по ч. гр. д. № 6120/2010 год. на PC Враца е влязло в сила като необжалвано.

Относно спорния предмет на делото в производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.

От представения и приет като доказателство по делото копие от изп. лист от 15.03.2011 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (л.5 от първоинстанционното производство се установява, че съшият е издаден въз основа на заповед за изпълнение и за сумите 2855,10 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит по договор с номер PLUS-***/08.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.01.2011 г. до окончателно изплащане, мораторна лихва в размер на 837,11 лв. за периода от 18.04.2008 г. до 19.01.2011 г., както и за направените разноски а издаване на заповед за изпълнение, включително и адвокатско възнаграждение за сумата от 173,84 лв.

Няма данни вземането, срещу заповедта за изпълнение да подавано възражение и да е отпразнувано исково производство за установяване на дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение към момента на възникването на задължението, поради което и настоящият съдебен състав приема, че за сумите по заповедта за изпълнение не е провеждано исково производство по ред на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист последните изпълнителни действия за събирането на сумите са извършени на 05.07.2017 г. по изп. д. № 20207560406524 по описа на ЧСИ Ц. Н. е район на действие РС – Плевен.

От приетата като доказателство на л. 6 от първоинстанционното дело молба от въззивника вх. № 33719/12.10.2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 и район на действие ОС-Враца сумите по изпълнителния лист за заявени за събиране от ЧСИ И.

Ц. като по молбата е образувано изп. д. № 1626/2021г. на ЧСИ И. Ц..

От приетото като доказателство съобщение за образуване на изп. дело изх. № 23766/09.08.2022 г. ( л. 7 от първоинстанционното дело )длъжникът и въззиваем в 4 настоящето производство е уведомен за дължимите по двата изп. листи суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с договор за цесия са прехвърлени на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София и задължението му по изп.дело възлиза на 12615.38 лева, включващо главница, лихва за забава, законна лихва, както и 150 лв. разноски по изп.дело, 1334.24 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в полза на НАП в размер на 40 лева.

От приетото като доказателство на л. 9 от първоинстанционното дело запорно съобщение изх. № 36224/26.10.2021 г. по изп.дело № 1626/2021г. на ЧСИ И. Ц. до Първа инвестиционна банка АД, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.507а, чл.508, вр. с чл.446 и чл.446а е наложен запор на сметки на ищеца А. Я. А. до размер на сумата 12031.54 лева, изчислена към 26.10.2021г., като в запорното съобщение изрично е посочено, че се налага запор и за сумите дължими по процесния изп. л. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца.

В първоинстанционното дело са представени доказателства за цедиране на вземането от първоначалния кредитор на въззивника.

В първоинстанционното производство въззиваемият длъжник е поискал прилагане по делото на изп.дело № 1626/2021г. на ЧСИ И. Ц., но искането не е уважено от първоинстанционния съд като е указано че въззивникът – взискател в изпълнителното производство следва да представи заверени копия от изп. дело заверени копия от изп.дело № 336/2011г. по описа на ЧСИ В. Й., изп.дело № 769/2013г. на ЧСИ В. Й. и ИД № 1626/2021г. на ЧСИ И. Ц.. Такива не са представени нито пред първата нито пред въззивната инстанция, но пред въззивния съд няма оплакване, че не са събрани такива доказателства и искане за събирането им.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел че по отношение на изп.лист от 15.03.2011 год. по ч. гр. д. № 252/2011 год. на PC Враца и образувано изп. дело № 769/2013 год. на ЧСИ В. Й., впоследствие образувано като изп. дело № 3264/2020 год. на ЧСИ Ц. Н. с район на действие Окръжен съд гр. Плевен последното изпълнително действие по това дело е извършено на 02.05.2017 год., видно от отбелязването на гърба на изп. лист. След тази дата нямало данни да са извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено по право на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и петгодишната погасителна давност е настъпила на 03.05.2022 г. /съобразявайки датата на последното изпълнително действие 02.05.2017г./ и от тази дата вземането за претендираните суми по изпълнителното дело е погасено по давност.