Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1156 от 24.06.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 199/2026
Вид
Решение № 1156
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Христинка Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.117, ал.1, т.2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3, изр.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.2 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.1, буква "е" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 1156

Шумен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700199 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. С. Х. от [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат Д.Д., против решение №2153-27-24/17.03.2026г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-18/16.02.2026г., подадена срещу разпореждане № 271-00-2953-3/29.01.2026г. на ръководителя осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.54ж и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от регламент ЕО №883/2004г. на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 17.10.2023г. до 16.06.2024г. в размер на 11,92 евро дневно по подадено заявление с вх. № 1019-27-6594/24.10.2023г. след прекратяване на осигурена заетост по законодателството на Франция.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение с твърдение, че същото е издадено при неспазване на материалния закон. Сочи се, че за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в РБългария е без значение размерът на начислените осигуровки във Франция. Размерът на обезщетението за безработица се определя съобразно законодателството на страната, която го определя и изплаща, който принцип е възприет в Регламент (ЕО) № 883/2004г. – чл.62. Цитираният нормативен текст само определя, че изчисляването става въз основа на последния период на заетост, независимо в коя държава е положен трудът, но не определя начина на изчисляване на обезщетението, нито го обвързва с конкретния процент на внесени или дължими осигуровки или основата, върху която са изчислени. Извежда се извод, че Регламентът има примат над националното законодателство и следва да се съобрази при изчисляване на ПОБ, което не е сторено от ТП на НОИ - Шумен, в резултат на което дължимото на оспорващата обезщетение е неправилно изчислено. Жалбоподателката изразява несъгласие с подхода на ответния орган при определяне на периода, който е релевантен за обезщетението. Сочи, че размерът на ПОБ следва да се основава на трудовото възнаграждение / доход, получен при последната месторабота на лицето, без да се отчита предвиденият по българското законодателство срок от 24 календарни месеца, а само периода на последната месторабота. Позовава се на чл.62, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004г. и счита, че възнаграждението, което е получила С. Х. от последния работодател във Франция следва да бъде взето предвид при определяне на ПОБ в пълен размер. В тази връзка се обосновава тезата, че трудовото възнаграждение от последната месторабота не следва да бъде редуцирано до максималния осигурителен доход за РБ за съответната година, а следва да се определи при отчитане размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересуваното лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на Франция.

По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ПОБ.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Д.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира върху обстоятелството, че административният орган е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, която е въведена на 13.08.2024г., спрямо заявление, подадено на 25.10.2023г. Счита, че неправилно е придадено обратно действие на материално правна разпоредба спрямо възникнали преди нейното приемане правоотношения. Моли за решение, с което да се отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Шумен.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – [населено място], действащ чрез упълномощен процесуален представител Л. И. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата. Сочи, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли оспорването да бъде отхвърлено.

Административен съд - Шумен като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано въз основа на заявление от С. С. Х. за отпускане на ПОБ с вх. № 1019-27-6594/24.10.2023г., към което били приложени декларация относно определяне пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент ЕО № 883/2004г., заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Франция, документи от Франция и заповед № 2 от 15.09.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение между заявителката и ЕТ „Гени ал - 9. Х.“, [населено място]. По декларирани данни от лицето, същото е осъществявало трудова дейност във Франция при работодателя Domaine de la place Blanche за периода от 20.09.2023г. до 16.10.2023г.

Чрез европейската информационна платформа „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“ (Electronic Exchange of Social Security Information - EESSI) на 27.10.2023г. било изпратено искане до компетентната институция (КИ) на Франция за потвърждаване на осигурителен стаж и доход със СЕД U001CB - искане за осигурително досие трансграничен работник и СЕД U003 - искане на информация за заплатата (случай 3033959) за периода от 20.09.2023г. до 16.10.2023г. Към запитването били приложени представените от лицето документи от Франция.

На основание чл.54г, ал.4 oт КСО с разпореждане № 271-00-2953-1 от 08.11.2023г. производството по отпускане на ПОБ било спряно.

На 20.03.2024г. със Справка за приети, върнати или липсващи документи с № 271-00-2953-2 С. С. Х. представила допълнително документи от Франция, които били изпратени до КИ на Франция на 22.03.2024г. със СЕД Н001- Уведомление/искане за предоставяне на информация.

Поради липсата на отговор, до КИ на Франция били изпратени няколко напомняния със СЕД Х009, съответно на 17.01.2024г., на 20.03.2024г., на 31.05.2024г., на 16.08.2024г., на 23.10.2024г., на 13.01.2025г.; на 17.04.2025г., 13.06.2025г., 03.09.2025г. и на 05.01.2026г.

На 26.01.2026г. чрез EESSI от КИ на Франция били получени СЕД U017 и СЕД U004 с потвърден осигурителен стаж за периода от 20.09.2023г. до 16.10.2023г. вкл., с причина за прекратяване на правоотношението: „дата на изтичане на договора“ и доход в размер на 1619,80 евро. Установено било, че данните за периода и дохода, удостоверени с получените документи съответстват с данните, отразени в представените документи от лицето.

След получаване на СЕД U017 и СЕД U004, административният орган възобновил производството и с Разпореждане № 271-00-2953-3/29.01.2026г. отпуснал парично обезщетение за безработица на С. С. Х. в размер на 11,92 евро дневно, считано от 17.10.2023г. до 16.06.2024г.

Видно от мотивите на акта, административният орган направил изчисления съобразно чл.54б, ал.8 от КСО, като били съобразени доходите, получавани от С. С. Х. по време на последната й работа във Франция за периода от 20.09.2023т. до 16.10.2024г. включително, в размер на 893,52 евро, равностойни на 1619,80 евро (за 140 отработени часа по 11,57 евро на час съгласно представените документи). Административният орган констатирал, че в СЕД е потвърден период, а не отработени дни, а по данни от представените от лицето документи било ясно единствено, че заявителката е наета на работа на 20.09.2023г., в 14:00 часа, има отработени 21 работни дни пред периода от 20.09.2023г. до 16.10.2024г., 140 отработени часа и седмична продължителност на работното време 35 часа, при изчисляване на размера на ПОБ били взети предвид 18 работни дни, по календар на работните дни в РБългария.

При определяне размера на ПОБ е съобразен и размерът на всички доходи в България, предхождащи месеца на започване на осигуряването във Франция, включително дохода за периода по чл.54б, ал.7, т.4 от КСО (за времето, през което лицето не е осигурено за безработица) за последните 24 календарни месеца, а именно – от 01.10.2021г. до 19.09.2023г., както и е взет предвид дохода в размер на 8404,81 евро за периода от 01.10.2021г. до 14.09.2023г. от осигурител в България – ЕТ „Гени ал – 91 – В. Х.“, [населено място] за 487 дни.

Сборът от всички доходи, които били взети предвид при изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на 10087,58 евро за 508 работни дни общо, от които 1619,80 евро доход от Франция за 18 работни дни, към който били добавени 62,97 евро, изчислени на база минималната работна заплата за страната за 3 работни дни и 8404,81 евро за периода от 01.10.2021г. до 14.09.2023г. доход от ЕТ „Гени ал – 91 – В. Х.“, [населено място] за 487 дни. Полученият доход в размер на 10087,58 евро, разделен на 508 работни дни дава 19,86 евро среднодневен осигурителен доход, който умножен по 60 % формира дневен размер на ПОБ – 11,92 евро.

В обжалваното разпореждане като общ сбор е посочена сумата 10087,60 евро, а не 10087,58 евро, но тази аритметична неточност не влияе на крайния резултат, тъй като при разделяне на дохода на общия брой работни дни за периода – 508 дни, се получава среднодневен осигурителен доход в размер на 19,86 евро, 60 на сто от който представляват 11,92 евро дневен размер на дължимото обезщетение.

Несъгласна с размера на отпуснатото й ПОБ, жалбоподателката го оспорила пред директора на ТП на НОИ – [населено място] с жалба вх.№ 1012-27-18 от 16.02.2026г.

С решение № 2153-27-24 от 17.03.2026г. директорът на ТП на НОИ – [населено място] приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл.54б, ал.8 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен. Посочил, че издателят на разпореждането е определил дневния размер на обезщетението по разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, обн. в ДВ бр.67/2024г., в сила от 13.08.2024г., чиято приложимост се обуславя от факта, че произнасянето на административния орган е осъществено след влизане в сила на цитираната разпоредба. Прието е също, че размерът на отпуснатото ПОБ е определен в унисон с приложимите нормативни разпоредби, а именно чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, в който е предвидено чрез дерогация от предходните два параграфа, доколкото се засягат безработни лица (до 30.10.2009г., датата на обнародване в официален вестник на ЕС Регламент (ЕО) №988/2009, относима само за „погранични работници“), институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него на последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, и в съответствие с регламента по прилагането. Посочено е, че дерогацията е разпоредба в законодателна мярка на ЕС, която позволява цялата или част от правната мярка да се прилага по различен начин по отношение на отделни лица, групи или организации. В този контекст, дерогацията е предоставена с цел да се осигури по-голяма гъвкавост при прилагането на закона, като се даде възможност на държавите членки да вземат предвид специални обстоятелства, съгласно националните им законодателства. В този смисъл хипотезата, описана в чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл.62, §1 и чл.62, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл.62, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл.62, §3 от с.р. (липсата на думата изключително), както и прокламираният принцип на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009г. да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Ето защо, в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в РБългария (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. С приемането на ал.8 на чл.54б от КСО е създадена правна рамка, която съгласно особеностите на българското законодателство по-точно да отчита разликата между чл.62, §1 и чл.62, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от една страна и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от друга, което според мотивите на законодателя при приемане на ЗИД на КСО, е „за да се осигури справедливост при определяне размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на ЕС, както и намаляване на злоупотребите при отпускането на паричните обезщетения за безработица“. Това означава, че РБългария е свободна да определи как следва да се изчислява обезщетението за безработица, включително методите за изчисляване, при условие, че законодателството зачита разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004. С разпореждането на ръководителя по осигуряването при безработица е установено, че оспорващата има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, като при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава - членка на ЕС - РФранция, при изчисляване на размера на следващото се ПОБ, са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004. Поради завръщането й в РБългария след прекратяване на трудовата дейност в РФранция, тя получава ПОБ съгласно българското законодателство и това обезщетение следва да се изчислява в съответствие с чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. С нормата на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004 е предоставена свобода на всяка държава-членка да определи размера на обезщетението за безработица, като вземе предвид размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително, и единствено въз основа на последното такова. Това в случая е сторено в приемането на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, която се явява приложима в случая. И доколкото ръководителят на осигуряването при безработица е приложил именно цитираната норма при изчисляване размера на ПОБ, обжалваното пред директора на ТП на НОИ – [населено място] разпореждане е постановено в унисон с приложимите нормативни разпоредби, респективно жалбата срещу него е неоснователна.