Решение № 786 от 29.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Б., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201071 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН по жалба на К. Е. Т. с ЕГН ********** от р.А. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Н. Г. АК-Б. (надлежно упълномощена) против наказателно постановление № 25-7779-000060 от 10.03.2026г. издадено от началника на РУ-К. в ОДМВРБ., с което на основание чл.177 ал.3 т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказания „глоба” в размер от 3000 лева (1533,88 евро) за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва нарушението. Твърди, че неправилно е отразена фактическа обстановка в акта и в НП. Не имало забранителен знак В4, а знакът допълнителната табела 12 тона е бил в ниската част на пътя и е нямало възможност да го види отдалеч, нито да предприеме в този участък обратен завой. Представят се нови гласни доказателства. По негово искане съдът се снабди и с графичен материал от А „ПИ“ –Областно управление –Б. за поставените в участъка на нарушението пътни знаци и табели. Претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично в съдебно заседание. За него се явява процесуален представител. Поддържат жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща 1 представител. В преписката липсва писмено становище относно жалбата.

Жалбата е подаден в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимно лице посочено в наказателното постановление като нарушител и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и производството пред Районен съд-Б. е редовно образувано.

Б.ки районен съд, като взе в предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.02.2026г жалбоподателят Т. е бил изпратен да достави инертни материали от к. на кв.Г. Е. в гр.Б. до село Р.. От к. е поел в качество си на водач на товарен автомобил марка „МАН ТГА“ с рег.№****** с тегло 14800 кг видно от свидетелството за регистрация на МПС с №008005175 собственост на „СПЕД -07“ ЕООД с ЕИК ********. В 14,52 часа водачът Т. се движел по път III-539 в посока село Р.–село Р..При достигане на завоя за село Р. видял знак за завой наляво за село Р. с разстояние 10 км. На кръстовището нямало пътни знаци или указателни табели. Водачът Т. за пръв път минавал по този маршрут и поради това не знаел дали пътят е отворен за движение на товарни автомобили. Направил ляв завой и се включил в движението за село Р.. В ниската кота пред него се появил знак В18 –забранено влизането на пътни превозни средства с маса и товари по–голяма от означената , който бил с означението 12 тона. След като видял знака нямало как да реагира, тъй като след него се движел автомобил. Малко след това товарният автомобил бил застигнат от полицейска кола.

В екипа били актосъставителят Т. Г. и Е. Х. и двамата от РУ-К.. Водачът Т. бил спрян от тях и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №3896964, в чиято обстоятелствена част било вписано, че водачът Т. при движението си по път III-539, в посока село Р. –село Р. нарушил пътен знак В4 с допълнителна табела 12 тона. Правната квалификация на нарушението била по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя и последният го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства административнонаказващият орган на 10.03.2026г издал атакуваното 2 наказателно постановление със същата фактическа обстановка както в акта и при същите правни квалификации на нарушенията-лист 20 от делото. На основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Т. била наложена глоба в размер на 3000 лева или приравнени 1533, 88 евро.

В хода на съдебното следствие бе разпитан като свидетел Й. Н. работодател на жалбоподателя. Според настоящата инстанция, показанията на този свидетел са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си по отношение на главните факти на доказване. Съдът ги кредитира. По повод възражението, че по пътя след завой е поставен забранителният знак за тежкотоварни МПС и същият не се вижда от главния път, тъй като е на пониска кота и за да се установи, дали преди него е имало поставен знак В-4 съдът по искане на процесуалния представител на жалбоподателя се снабди служебно с информация от А“ПИ“ областното пътно управление с графичен материал, който съдържа чертежи 1 и 6 показващи постоянната организация на движението на път III-539 в посока село Р.–село Р., съдържащи информация за вертикалната сигнализация и хоризонталната пътна маркировка, както и сигнализацията, с която е въведена забрана за движение на ППС с маса с това по-голяма от 12 тона. От тези чертежи и по-конкретно от чертеж №6 се вижда, че в действителност на кръстовището към село Р. не се намира посоченият в акта и в НП пътен знак В4. Всъщност има знак В24. Липсва указателна табела, която е посочена в НП за забрана за влизане на ППС над 12 тона, като и в останалите 5 чертежи липса по път III-539 липсват указателни табели Т1 и Т11 , които да посочват, че наблизо има забранителен знак от групата В, както и да посочват обходен маршрут за тежки ППС.

От разпит на свидетеля се установява какъв е релефът на въпросното кръстовище, през което е преминал товарният автомобил, като забранителният знак се е намирал в ниската кота и е нямало възможност водачът Т. да отбие преди знака, тъй като няма уширение на пътя за да направи обратен завой. Установи се, че водачът Т. за първи път минава по този маршрут, не е бил наясно със сигнализацията. Освен това е налице и неяснота относно точното място на нарушението както в АУАН, така и в НП.

С оглед така установената фактология съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното 3 постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията по закона по аргумент на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. (лист 14 и 15 от делото) и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.

Б.кият районен съд счита, че при издаването на акта и НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като непосочване на точното място, както и неправилно отразяване на обстоятелства, които не намира от опора в останалия доказателствен графичен материал.

Съгласно нормата на чл.6 т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. В настоящи казус е посочено нарушение на знак В4, като такъв знак не се доказа да е наличен в посочения участък.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 300 (триста) евро, платени то жалбоподателя видно от представения договор за правна защита и съдействие, което следва ОДМВР-Б. да му заплати.

Мотивиран от изложеното по-горе Б.ки районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №26-7779-000060 от 10.03.2026г. издадено от началника на РУ-К. в ОДМВР-Б., с което на К. Е. Т. с ЕГН ********** от р.А. на основание чл.177 ал.3 т.2 от Закона за движение по 4 пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер от 3000 лева (1533,88 евро) за нарушение на чл.6 т1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на К. Е. Т. с ЕГН ********** от р.А. направените от него разноски в производството пред съда в размер от 300 евро.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5