Решение № 2683 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2683 гр. С., 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря СИМОНА Г. .А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110170883 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. А. П. срещу „.“ ООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за признаване за незаконно на наложено със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД дисциплинарно наказание „уволнение“ и последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД и за присъждане в полза на ищцата на сумата от 2000 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до окончателното плащане.

Релевирано е и искане по чл. 242 ГПК за допускане на предварително изпълнение.

Предявен е и иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата от 10 800 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 29.11.2024 г. до 10.04.2025г., ведно със законната лихва от 14.01.2025г до окончателното заплащане на сумата./при съобразяване на направеното с молба от 14.01.2025г. изявление/ Ищецът А. А. П. твърди, че се е намирала в трудово правоотношениe с ответника „.“ ООД по силата на трудов договор от 05.03.2021г, при когото заемала длъжността „.“.

Подчертава, че считано от 29.03.2024г. по силата на допълнително споразумение сключено между страните основното трудово възнаграждение на ищцата е било 2000 лева. Излагат се твърдения, че на 30.09.2024г в края на работния ден ищцата била извикана от управителя на дружеството, който и съобщил, че желае да прекрати трудовото и правоотношение, като П. изразила устно съгласието си за това с молба за изготвяне на справка за размера на незаплатените и трудови възнаграждения. В изпълнение на молбата на ищцата се посочва, че работодателят е изготвил справка за незаплатените трудови възнагражения за месец юли, август и септември и предоставя на П. предварително подготвена молба по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, която ищцата следвало да подпише, ведно със заповед № .г за прекратяване на трудовото 1 и правоотношение по взаимно съгласие, неподписано от страните. Сочи се, че въпреки отправено от ищцата искане за време да се запознае със значението на цитираните в заповедта разпоредби на КТ, такова не и било предоставено, а бил упражнен натиск да подпише документите веднага. Твърди се, че отказът на ищцата да подпише веднага провокирало управителя на дружеството, който наредил да напусне веднага и да остави ключовете си за помещението, в което работи и повече да не се връща на работа. Поддържа се, че именно това е сторила и ищцата, като е събрала личните си вещи и е напуснала офиса, оставяйки ключовете за него на бюрото си. Подчертава се, че н 01.10.2024г ищцата се свързва по телефона с работодателя, като го информира, че е съгласна да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като помолила да бъде уведомена кога да се яви да подпише документите, тъй като достъпът до офисът и бил ограничен. Сочи се, че въпреки така постигнатата уговорка последващо обаждане от представител на работодателя не последвало, а ищцата получила на 03.10.2024г обаждане от куриер, който я уведомил, че има пратка за получаване на адреса, на който живее, но тъй като не била в дома си, поела ангажимент в следващите дни да получи пратката в офис куриера. На 04.10.2024г. ищцата твърди, че е получила имейл със сканиран екземпляр от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за това че не се е явила на работа в офиса на „.“ ООД два поредни дни. Изрично се оспорва, че изпращането на имейл не представлявало надлежно връчване на заповедта. В имейла било посочено, че заповедта ще бъде изпратена на ищцата по куриер, като на фактически се твърди, че на 09.10.2024г. ищцата е получила писмо с искане на обяснения от 03.10.2024г и заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 04.10.2024г. и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ също от 04.10.2024г. Изтъква се, че в деня, в който са получени процесните документи, ищцата е изпратила по имейл на работодателя исканите от нея обяснения, като същите са изпратени и по имейл. С оглед изложеното се подчертава, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на 09.10.2024г. и именно от тази дата следва да се счита прекратено същото. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на наложеното наказание в насока, че не е спазена процедурата по искане на обяснения по чл.

193 КТ, тъй като писмото за искане на обяснения е получено на 09.10.2024г, а наказанието е наложено със заповед от 04.10.2024г. Подчертава се, че заповедта за налагане на наказанието и за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена само 1 ден след като е било изпратено по куриер искането за получаване на обяснения. Поддържа се, че на ищцата не и е предоставен подходящ срок за даване на обяснения на работодателя. Сочи се, че ищцата не е извършила описаното в заповедта нарушение, а именно неявяване на работа без основателна причина, тъй като в действителност достъпът до работното и място е бил ограничен, доколкото е предала ключовете си за него, т.е твърди наличие на недопускане до работа. В исковата молба се навеждат твърдения и за проявено недобросъвестно упражняване на право на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата нарушавайки чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото е съществувало уговорка между страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Твърди се наличие и на нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като не била извършена преценка на извършеното нарушение. Поддържа се, че с 2 оглед незаконното прекратяване на трудовото и правоотношение, ищцата е останала без работа в периода от 10.10.2024г. до 10.11.2024г. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. От името на ответника се признава, че страните са били обвързани с трудов договор от 05.03.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжност 2 „.“, както и че към момента на прекратяване на трудовото и правоотношение трудовото и възнаграждение е било в размер на 2000 лева. Сочи се, че изготвеният проект на споразумение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие не е било подписано от никоя от страните, поради което не е породило и своето действие. Предвид това се изтъква, че към 01.10.2024г. ищцата все още е била служител на ответното дружество, поради което е следвало да изпълнява служебните си задължения, доколкото воденето на преговори за прекратяване на трудовото правоотношение не изключвало задължението на ищцата да полага труд. Ответникът не оспорва, че на 01.10.2024г са водени разговори с ищцата относно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но и относно неявяването и на работа. Изтъква се, че ищцата изрично е заявила, че няма да се явява на работа както на 01.10.2024г, така и в следващите дни без да посочи основателна причина. Сочи се, че именно това неявяване на работа в рамките на два работни дни без наличие на основателна причина е довело до предприемане на действие по реда на чл. 188 КТ, като това нарушение е било прието за достатъчно тежко за иницииране на процедура по дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал.1, т. 2 КТ. Подчертава се, че съобразно законовите изисквания ответникът е отправил искане до ищцата за обяснения по реда на чл. 193 КТ, като поканата била изпратена още на 02.10.2024г чрез куриер, но не била получена своевременно по вина на самата ищцата, която вместо да се яви да получи пратката още на 03.10.2024г отишла едва на 09.10.2024г. Твърди се, че ищцата е имала достатъчно време да депозира обясненията си, като е можела още на 04.10.2024г да получи поканата по чл. 193 КТ и да се яви пред работодателя и да даде обяснения, но не го е сторила. Предвид изложеното се застъпва становището, че в случая е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, а именно злоупотреба с права от страна на служителя и същата не е била изслушана по своя вина. Във връзка с приложението на чл. 193, ал. 3 КТ е цитирана и практика на ВКС. Изтъква се и, че на ищцата не е бил ограничаван достъпа до работното и място, а предаването на ключовете представлявало предпазна мярка да не се изнесат документи от дружеството. Подчертава се, че сградата не е била заключена, нито някой служител и е попречил да влезе, а останалите служители на ответника също не разполагали с ключове за офиса. Сочи се, че неоснователен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника 3 съществува валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „.“ в „.“ ООД.

Това обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов договор № .г., изменен с допълнително споразумение от 29.03.2024г. сключени между ищцата П. и ответника. В чл. 3 от трудовия договор е предвидено, че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е 900 лева, като размерът на възнаграждението е бил изменен с подписването на допълнително споразумение от 29.03.2024г. на 2000 лева.

Между страните не се спори, че са водени преговори за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по взаимно съгласие, като в тази насока от името на ответника в отговора на исковата молба се признава, че тези преговори са приключили единствено с изготвяне на проект за споразумение. Изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание. Това изявление се подкрепя от представената по делото и неподписана от нито една от страните молба от 30.09.2024г, в който е посочено, че е адресирана до управителя на ответното дружество и че изхожда от ищцата, с която молба е направено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.10.2024г. Във връзка с това е представена и неподписана от работодателя, но с наличен печат на дружеството, заповед № .г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата именно на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ.

Като доказателство по делото е прието и електронно изявление от 09.10.2024г. на ., от което е видно, че А. П. на 09.10.2024г. е предадена пратка № . от 02.10.2024г с подател „.“ ООД. Към пратката страните не спорят, че е било приложено писмо за изискване на обяснения. Във връзка с това по делото е представено писмо с изх.№ 046/03.10.2024г., с което управителят на „.“ ООД е поканил ищцата П. да заповяда в описа на дружеството в работно време и да даде писмени обяснения, защо на 01.10.2024г и на 02.10.2024г не се е явила на работното си място.

Видно от представеното по делото извлечение от имейл кореспонденция още на 09.10.2024г, датата на получаване на искането за обяснения, от ищцата е изпратено писмено обяснение, в което е посочено, че след проведен с работодателя разговор на 30.09.2024г. на ищцата е предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и дори и е връчена заповед № .г с посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 325, ал. 1, т.1 КТ. Сочи се, че е последвал отказ на ищцата да подпише на момента заповедта и е била отправена молба за предоставяне на време за да вземе решение. В резултатна това в обясненията се подчертава, че управителят на дружеството е наредил на ищцата да си събере багажа, да остави ключовете си и да напусне офиса.

Ищцата в обясненията си заявява, че е провела разговор с управителя на ответното дружество на 01.10.2024г., в който е изразила съгласие да подпише всички документи за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е отправила молба да получи обаждане, когато документите са готови, за да се яви да ги подпише. Приложена е и товарителница, от който е видно, че на 09.10.2024г. ищцата е изпратила по куриер на . и писмените си обяснения.