Решение № 370 от 11.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№………… 11.06.2020г. ГР.

П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав, на двадесети май две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

Секретар: ДАФИНКА

БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.

№ 41 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение

№ 2164/26.10.2019 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 3325/2019г. по описа на същия съд е осъдил В.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изр.2-ро от ЗЗД вр. чл.12 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015год., сключен между страните по делото, на Л.А.Г., ЕГН **********, гр. София, район ***, ж.к. „***“,бул.

„***“,***, сумата 15 000лв., представляваща внесено и дължимо за връщане с 50 % увеличение капаро, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е на осн. чл.78,ал.1 от ГПК В.Т.Д.,

ЕГН ********** да заплати на Л.А.Г., ЕГН **********, сумата 640лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от В.Т.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С.М. от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.Въззивникът твърди,че неправилно и необосновано РС е приел,че основна причина за неосъществяване на сделката –окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот,е единствено влошеното му здравословно състояние,точно обратно-безспорно е установено по делото,че на 15.02.2016г. /когато е следвало да бъде изповядана окончателната сделка/е извършена кражба на лекия автомобил на В.Т.Д., с който той е следвало да пътува за гр.Севлиево .По делото са представени писмени доказателства-Удостоверение от РПУ-София от 2016г.,в което са описани намиращите се в откраднатия автомобил вещи-документи,необходими за изповядване на сделката.Също така след датата 15.02.2016г. въззивникът е извършил редица действия,насочени към сключване на окончателния договор с ищеца и въззиваем,а именно –освободил е имота от всички намиращи се в него вещи,снабдил се е със скица на имота,данъчна оценка и др. документи ,нужни пред нотариуса.Извършена е кореспонденция между страните и е изготвено заключение по неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза,от което се установява,че продавачът по предварителния договор многократно е приканвал купувача за сключване на окончателната покупко-продажба,уговарял е срещи,които ищецът е отлагал,а накрая е прекъснал и комуникацията с ответника и въззивник.РС неправилно е интерпретирал и анализирал приетото заключение на СТЕ,както и необосновано е приел,че липсват доказателства по делото ищецът-купувач по предварителния договор да е бил неплатежоспособен.Видно от представеното по делото банково извлечение от сметката на ищеца в „***“АД ,към 31.12.2015г. наличните средства на ищеца са едва 13 442,00лв.,което обстоятелство напълно кореспондира със свидетелските показания,събрани в хода на съдебното дирене пред РС.

В тежест на ищеца е да докаже,че е изправна страна по сключения предварителен договор,но в тази насока не са ангажирани никакви доказателства.Въззивникът твърди,че ищецът не е доказал обстоятелството, че се е явил в нотариалната кантора в деня на сделката,да е изпълнил задължението си по чл.15 от предварителния договор.Не е доказано виновно неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на продавача/ответник по исковата претенция/,получил задатъка в размер на 10 000лв.Моли окръжния съд да постанови решение ,с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на Пл.РС и по съществото на правния спор да отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изр.2-ро от ЗЗД вр. чл.12 от

Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015год., за заплащане на внесен задатък в размер на 10 000лв. с 50% увеличение,или сума в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции съгласно представени Списъци по чл.80 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от Л.А.Г.,гр.София,чрез пълномощника му адв.П. от САК.В писмения отговор се излагат доводи,че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС като валидно,допустимо и правилно.Оспорват се всички твърдения в жалбата относно представени убедителни доказателства във връзка с неплатежоспособността на купувача по предварителния договор,относно намиращите се документи за сключване на окончателната сделка в откраднатия автомобил на ответника-продавач по договора.Твърди се,че последвалата кореспонденция между страните не доказва изправността на ответника по договора.Писмените съобщения между страните са след крайния срок за изповядване на сделката пред нотариус,поради което не водят до извода,че продавачът е изправна страна по договора.Като е уважил предявените искове съдът е постановил правилно и законосъобразно решение.Моли окръжния съд да потвърди изцяло постановеното решение от Пл.РС по гр.д.№3325/2019г.

Претендират се деловодни разноски съгласно представен Списък по чл.80 от ГПК.

С писмена молба,постъпила по електронната поща на Пл.ОС на 19.05.2020г.,въззиваемата страна е заявила,че в случай на претендиране на разноски от страна на адвоката на жалбоподателя,прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и моли същите да не бъдат присъждани в полза на въззивника.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е основателна.

Решението на Пл.РС е неправилно и незаконосъобразно.

Не се спори по делото,че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 03.09.2015год., по силата на който продавачът В.Т.Д., ЕГН ********** ,се е задължил да продаде на купувача- Л.А.Г., ЕГН ********** описания в чл.1 от договора собствен недвижим имот, за сумата от 65 000лв. Уговорено е капаро в размер на 10 000лв.,която сума купувачът следва да заплати след подписване на предварителния договор до 25.09.2015г.

Останалата сума в размер на 55 000лв. е следвало да бъде заплатена по банков път след подписване и преди вписване в съответната СВ на нотариалния акт.Съгласно чл.3 от предварителния договор страните е следвало да сключат окончателен договор чрез изповядване на сделка пред нотариус най-късно до 15.02.2016год. Страните са се споразумели да се явят на горепосочената дата в 13,00ч. при Нотариус Пламен Димитров,гр.Севлиево,подготвени за изпълнение на всичките си задължения по договора.

Съгласно чл.6 от предварителния договор продавачът се е задължил да се снабди ида представи в оригинал всички документи,установяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариално оформяне на сделката.

В чл.12 от договора е договорено,че при неизпълнение на задължението за продажба на имота при условията на предварителния договор,продавачът изплаща на купувача капарото с 50% увеличение,като се задължава и да му възстанови всички вреди и пропуснати ползи,пряка и непосредствена последица от неизпълнението на предварителния договор.В чл.14 е договорено,че при неизпълнение на договора от страна на купувача,капарото остава за продавача,като купувачът се задължава да му възстанови всички вреди и пропуснати ползи,пряка и непосредствена последица от неизпълнението на предварителния договор.

Не е спорно по делото, а също така е представено писмено доказателство с исковата молба, че след сключването на предварителния договор ищецът е заплатил уговорения размер капаро по договора от 10 000лв. -преводно нареждане за кредитен превод от 01.10.2015год./на л.10 от приложеното гр.д.№47850/2018г. на СРС/.

Също така не е спорно,че на посочената в предварителния договор дата за изповядване на сделката пред нотариус най-късно до 15.02.2016год. ,не е сключен окончателния договор за покупко-продажба на процесния имот.

Спорни пред РС,както и пред настоящата инстанция са въпросите продавачът по предварителния договор В.Т.Д., явява ли се неизправна страна по същия,купувачът по договора и ищец явява ли се изправна страна по същия,както и дължи ли се претендираната сума в размер на 15 000лв. съгласно чл.12 от договора,представляваща внесено и дължимо за връщане с 50 % увеличение капаро, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди,че ответникът в качеството си на продавач не е изпълнил задълженията си по предварителния договор да представи в оригинал всички документи,установяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариално оформяне на сделката,както и не се е явил в посочения ден и час в нотариалната кантора на Нотариус П.Д. за сключване на окончателния договор в нотариална форма.

Ответникът е възразил по основателността на исковата претенция с подадения писмен отговор по исковата молба.Посочил е,че на 15.02.2016г. е открил,че е откраднат личния му автомобил м.“***“,модел Х3,с рег.№***,паркиран в близост до дома му.Тъй като е трябвало да пътува с този автомобил до гр.Севлиево за изповядване на сделката ,в колата са се намирали и документите, необходими за сключването на договора.Също така ответникът е посочил,че е уведомил за случилото се ищеца по телефона,като страните са се уговорили да бъде сключена сделката след като ответникът се снабди с нужните документи.Ищецът е поставил и допълнително условие да бъде освободена къщата от всякакви вещи до 15.03.2016г.В изпълнение на тази уговорка ответникът е освободил имота от всякакви вещи,както и се е снабдил нова скица и данъчна оценка на имота на 31.03.2016г. Ответникът е посочил,че е комуникирал с ищеца по телефона чрез съобщения с цел сключване на окончателна сделка.След проведена комуникация на 20.04.2016г. ответникът е спрял да отговаря на повиквания му по телефона и едва на 31.05.2016г. му е изпратил съобщение,че ще му се обади в четвъртък.След тази дата не са извършвани никакви действия от страна на ищеца за уговаряне на нова дата за сключване на окончателната сделка.

За да уважи исковата претенция Пл.РС е приел,че е доказано обстоятелството,че ответникът е неизправна страна по процесния договор. Приел е,че не е доказано по несъмнен начин в откраднатия автомобил на ответника да са били документите, необходими за сключването на процесния окончателен договор и това да е било именно причина за несключване на окончателен договор. В мотивите към обжалваното решение РС е приел,че дадените свидетелски показания в тази връзка се явяват косвени ,както и свидетелите са заинтересовани от изхода на делото,тъй като са посочени от ответника. От друга страна е приел,че няма доказателства за това ответникът да е уведомил ищеца, че е възпрепятстван по обективни причини да се яви пред нотариус на уговорения ден. От заключението на ВЛ по СТЕ не се установява да има разменени текстови съобщения на тази дата и около нея, респ. обаждания,както и няма доказателства за това страните да са уговори по взаимно съгласие друг, нов срок, за сключването на окончателния договор.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е предприел действия, каквито законът му позволява, да защити правата и интересите, не е предприел и действия по предявяване на иск на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. От друга страна ищецът също не е предявил такъв иск, но е предприел действия, посредством които е обективирал своето изявление, че именно той е изправната страна по процесния предварителен договор и претендира заплащане на процесната сума от 15 000лв.

Тези изводи на РС са неправилни.

Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2ec470d-16a3-4eee-898a-f34272a2b385